Решение № 228 от 30.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Бургас, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20252100100297 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „АБ 12“ ЕООД против „Тис енд уин“ ЕООД и М. А. З., за установяване със сила на пресъдено нещо, че първият ответник не дължи на втория сумата от 34956.12 лв. – частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 320 000 лв., дължими по запис на заповед, издаден на 03.09.2019 год., въз основа на който по ч.гр.д. № 2715 / 2024 год. на БРС е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 737 / 2023 год. на ЧСИ с рег. № 800 на КЧСИ.

Ищецът излага, че е взискател по посоченото изпълнително дело, по което З. е присъединен взискател, за вземане, произтичащо от записа на заповед, издаден в негова полза от „Тис енд уин“ ЕООД, представлявано от тогавашния му управител - В. А. Ш.. Поддържа, че по изпълнителното дело е реализирано принудително изпълнение, получените суми от което са разпределени между взискателите, като на втория ответник е разпределена сумата-предмет на иска. Твърди, че вземането по менителничния ефект не съществува, т.к. последният не е подписан от законния представител на дружеството-издател. Затова моли за уважаване на така предявения иск.

Ангажира доказателства, претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК процесуалният представител на ответника М.

З. е оспорил предявения иск. На свой ред твърди, че записът на заповед е подписан от законния представител на „Тис енд уин“ ЕООД – В. Ш.. Също ангажира доказателства, моли за отхвърляне на претенцията.

Ответникът „Тис енд уин“ ЕООД, комуто редовно, по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, е връчен препис от исковата молба, не е депозирал отговор.

Предявеният иск е с правно основание в чл.464, ал.1 от ГПК и както е 1 прието с определението по чл.140 от ГПК - е допустим. В съдебно заседание се поддържа от процесуалния представител на ищцовото дружество.

Пълномощниците на ответниците оспорват иска.

Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните с участието на страните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.12.2023 год. ЧСИ Ивелина Божилова , рег. № 800 на КЧСИ, е образувала изпълнително дело № 737 / 2023 год. по своя опис, за принудително изпълнение на вземани по изпълнителни листи, издадени от Бургаския районен съд в полза на ищцовото „АБ 12“ ЕООД срещу ответното „Тис енд уин“ ЕООД.

В хода на изпълнителното дело, с разпореждане на съдебния изпълнител, като взискател по същото е присъединен ответникът М. З., с вземане в размер на 320000 лв., за което по ч.гр.д. № 2715 / 2024 год. на Бургаския районен съд са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Посоченото ч.гр.дело е прието в цялост към настоящото и видно от издадената заповед за изпълнение, вземането произтича от редовен от външна страна запис на заповед, издаден на 03.09.2019 год. от „Тис енд уин“ ЕООД в полза на З., чийто падеж е определен на 30.12.2022 год. и е настъпил.

При осъществено принудително изпълнение, посредством публична продан на недвижими имоти, бивша собственост на длъжника „Тис енд уин“ ЕООД, понастоящем собствени на З., придобити от него с вписани възбрани за обезпечаване вземания на кредиторите по изпълнителното дело НАП и „АБ12“ ЕООД, е извършена публична продан, получената цена от която е разпределена с протокол на съдебния изпълнител, предявен на страните на 17.01.2025 год.

С разпределението на получената цена , за М. З. – хирографарен кредитор, е отредена сумата от 34956.12 лв., чиято недължимост е предмет на настоящия спор.

Доколкото с исковата молба е оспорено авторството на записа на заповед, въз основа на който вторият ответник се е снабдил с изпълнителен титул и е получил суми при разпределението по изпълнителното дело, същият подлежи на изследване в настоящото производство.

Приложеният по приобщеното ч.гр.д. № 2715 / 2024 год. на БРС оригинален екземпляр няма добавки, поправки или зачертавания, подписан е за издател и е предявен.

Що се отнася до авторството на издателя, комуто е и предявен за плащане записа на заповед, за установяване на същото е назначена почеркова експертиза, вещото лице по която, след снемане на сравнителен материал в присъствието на страните и съда, е категорично, че подписите върху процесния запис на заповед за „издател“ и „приел без протест“, са положени от В. А. Ш..

Същият към датата на издаване на записа на заповед, според публичното вписване в ТР, е бил едноличен собственик и управител на „Тис 2 енд уин“ ЕООД.

В качеството му на свидетел, с участието на проводач, е разпитан В. А.

Ш., който потвърждава, че като законен представител на горепосоченото дружество е издал записа на заповед, за да обезпечи връщането на дадени му в заем пари от З..

При така установените факти, съдът намира предявения иск за неоснователен.

С чл.464 от ГПК е дадена възможност на взискател по изпълнително дело да оспори вземането на друг такъв (присъединен), предявявайки иск за несъществуване на оспореното вземане, който иск може да се основава и на факти и обстоятелства, предхождащи приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Понеже с исковата молба са наведени твърдения относно неистинността на записа на заповед (неавтентичността му), а само редовен от външна страна запис може да бъде автентичен/неавтентичен, първо следва да се засегне въпросът с редовността на същия.

Както вече се каза по-горе, записът на заповед съдържа всички необходими реквизити по чл.535 от ТЗ, характеризиращи го като такъв, не страда от абсолютните пороци по чл.536, ал.1 от ТЗ, изключващи неговата валидност, с изключение на мястото на издаване, който пропуск обаче е относителен и се смята за преодолян по силата на ал.4 от същата разпоредба, поради което е редовен от външна страна.

Освен това, липсват индиции за последваща намеса върху оригиналния екземпляр, целящи да му придадат вид или съдържание, различни от първоначалните. Няма добавян текст, няма зачертавания или поправки, записът е подписан от лице, разполагащо с правомощието да задължава дружеството-издател, подписът категорично е положен тъкмо от това лице, а определеният падеж е настъпил.

Следователно, сумата по записа на заповед се е дължала на падежа.

Липсват доказателства вземането за тази сума да е било погасено преди образуване на изпълнителното дело, поради което е подлежало на принудително изпълнение.

Наведените от свидетеля твърдения за наличие на каузална сделка, покрита със записа на заповед, не изхождат от никоя от спорещите страни, които не са въвели такива, разширявайки предмета на делото, било то с исковата молба, било то по предвидения с чл.147 от ГПК ред. По тази причина и доказателствените искания, свързани с невъведени от страните твърдения, са оставяни в хода на настоящото производство без уважение, респ. е отменен първоначално постановен акт за уважаването им.

Затова, предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците се присъдят разноски.

За М. З. те възлизат на 2045.17 евро (4000 лв.), в т.ч. 204.52 евро (400 лв.) за възнаграждение на вещо лице, 51.13 евро (100 лв.) за възнаграждение 3 на преводач и 1789.52 евро (3500 лв.) за адвокатски хонорар, а за „Тис енд уин“ ЕООД са в размер на 1789.52 евро (3500 лв.) – адвокатски хонорар. Така претендираните от двамата ответника адвокатски хонорари, по възражението на ищцовата страна по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не намира за прекомерни, т.к. са в минималните, предвидени с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С размери и съответстват на фактическата и правна сложност на спора и положената работа.

Водим от изложеното дотук, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „АБ 12“ ЕООД, ЕИК 148098642, седалище и адрес на управление: с.Ценович, общ.Силистра, ул. „Осма“ № 44, представлявано от В. Трендафилов, предявен против „Тис енд уин“ ЕООД, ЕИК 200710618, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шести септември“ № 4, представлявано от Даниел Янакиев, както и против М. А. З. от гр.С., м.“С. М.“ № *, ЕГН – **********, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на страните, че първият ответник не дължи на втория сумата от 34956.12 лв. – частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 320 000 лв., дължими по запис на заповед, издаден на 03.09.2019 год., въз основа на който по ч.гр.д. № 2715 / 2024 год. на БРС е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 737 / 2023 год. на ЧСИ с рег. № 800 на КЧСИ.

ОСЪЖДА „АБ 12“ ЕООД да заплати на М. А. З. деловодни разноски в размер на 2045.17 евро.

ОСЪЖДА „АБ 12“ ЕООД да заплати на „Тис енд уин“ ЕООД деловодни разноски в размер на 1789.52 евро.

Решението е обжалваемо пред Бургаския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4