Решение № 378 от 30.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Бургас, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200012 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Х. Я. Г., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба” в размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Жалбоподателят оспорва изложената в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените нарушения по ЗДвП. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. К.. В хода на съдебните прения поддържа жалбата само по отношение на наложените на жалбоподателя наказания за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, не поддържа жалбата в останалата й част. Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Ж.. Поддържа представеното в преписката писмено становище и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

На ******** г. около 09:33 часа, жалбоподателят е управлявал в гр. Бургас, по ул. „Ш.“ лек автомобил „Мерцедес В200 ЦДИ“ с рег. № *******. При разминаване с паркирал от лявата му страна до *** лек автомобил „Мазда 2“ с рег. №*******, собственост на свидетеля Т. Н., жалбоподателят не осигурил достатъчно странично разстояние и го блъснал, като причинил имуществени щети. Жалбоподателят не спрял управлявания от него автомобил и напуснал местопроизшествието. Свидетелят Н. работел като охранител в намиращо се в близост до мястото на настъпване на ПТП училище, като при излизане навън забелязал, че автомобилът му е бил ударен, като на задната чистачка била оставена бележка с регистрационен автомобилен номер. При преглед на видеозапис от камера, разположена на входа на училището, свидетелят Н. установил, че лек автомобил „Мерцедес“ със съвпадащ рег. номер с този посочен на бележката е блъснал собствения му автомобил. Свидетелят Н. подал сигнал на тел 112. На място да окажат съдействие били изпратени полицейски служители на сектор „Пътна полиция“, в това число и свидетелят О. А.. Полицейските служители се запознали с видеозаписа и след извършена справка с ОДЧ, жалбоподателят бил установен като водач на автомобила, причинил настъпилото ПТП с паркиран друг автомобил, собственост на свидетеля Н..

При така установеното свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че е допуснал настъпване на ПТП и причиняване на имуществени вреди и не е спрял за установяване на последиците от ПТП– нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал.

1, т. 1 ЗДвП. Впоследствие е било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите А. и Н. са последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира.

Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката, както и от снимков материал. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

По нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

2

В хода на съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че не поддържа жалбата по отношение на наложеното на жалбоподателя наказание в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Следователно в тази част НП е влязло в сила и производството в тази част следва да бъде прекратено.

По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление в обжалваната част не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на наказателното постановление. Както в АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

В случая се касае за санкциониране на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП законодателят е предвидил задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В случая съдът приема, че установената по делото фактическа обстановка е била подведена под правилната правна норма, която се вменява като нарушена от жалбоподателя (чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП) при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват фактическа обстановка, изложена по-горе. Според съда категорично се установява, че на процесната дата и час при управление на МПС жалбоподателят е ударил паркиран лек автомобил „Мазда 2“, с рег. № *******, след което е напуснал мястото на инцидента без да спре и да установи настъпилите последици от ПТП. От показанията на свидетелите О. и Н., категорично се установява, че при преглед на видеозапис от видеокамера, разположена в близост до местопроизшествието свидетелите са констатирали, че управляваният от жалбоподателя „Мерцедес В200 ЦДИ“ с рег. № ******* е ударил собствения на свидетеля Н. паркиран лек автомобил. От показанията на свидетелите Н. и О., както и от съставен протокол за ПТП (л. 11 от делото) се установява, че от настъпилото ПТП са били причинени имуществени щети по ударения паркиран автомобил „Мазда 2“. В показанията си свидетелят Н. заявява, че на видеозаписа се визуализира, че след настъпване на удара, автомобилът на жалбоподателя не е спрял, а е продължил движението си. Следователно жалбоподателят не е изпълнил предвиденото в чл.

123, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължение на водач, като след настъпване на удара не е спрял автомобила да огледа дали са настъпили вреди. Съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че не е усетил настъпилия удар. В случа се касае за удар, при който според показанията на свидетеля Н., собственият му паркиран автомобил се е изместил. Т.е. интензитетът на настъпилия удар не е бил незначителен, поради което несъмнено се приема от съда, че жалбоподателят е възприел настъпилото съприкосновение между двата автомобила.

3

С оглед изложеното съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установява осъществен от жалбоподателя състав нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В тази връзка е била приложена от АНО и относимата санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, в която се предвижда налагане на наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. на водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. На жалбоподателя са били наложени наказание „глоба“ в размер на 120 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца. Видно от справка за нарушител/водач на л.1417 гръб от делото се установява, че срещу жалбоподателя са били издадени 24 броя влезли в сила наказателни постановления и 20 броя влезли в сила фишове за извършени нарушения по ЗДвП, включително са му били налагани принудителни административни мерки. Така посочените обстоятелства определят жалбоподателя като водач с по-висока обществена опасност и склонност към нарушаване на правилата за движение по пътищата. При тези установени по делото данни за жалбоподателя съдът намира определените от АНО размери на наказанията „лишаване от правоуправление“ и глоба за справедливи и съответни на обществената опасност на нарушителя и нарушението.

Предвид изложеното наказателно постановление в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. В останалата част НП е влязло в сила предвид оттегляне на жалбата в тази част.

С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата, в полза на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв.

С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв., равняващи се на 76,69 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, в частта, в която на Х. Я. Г., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба” в размер на 120 лв.

4 и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на обжалване на Наказателно постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, в частта, в която на Х. Я. Г., ЕГН ********** на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева, като в тази част Наказателното постановление е влязло в сила.

ОСЪЖДА Х. Я. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР – Бургас сумата от 76,69 евро, представялваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5