Решение № 390 от 04.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000101 по описа за 2024 година

С решение № 402/27.10.23 г., постановено по т.д. № 789/21 г. на Окръжен съд Пловдив, А.Ф. АД, вписано в Търговския регистър към Окръжен съд М. с рег.№*****, в качеството на застраховател по Застрахователна полица №************, е осъдено да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди на осн. § 115 от Закона за застрахователния договор вр. § 844, ал.3 и § 288, ал.1 от Германския граждански кодекс, както следва: на Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с турски паспорт №*********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025г.:

30 000 евро - от смъртта на сина й Б. К.;

12 500 евро - от смъртта на майка й Е.Г.;

2 500 евро - от смъртта на сестра й М.Г.;

2 500 евро - от смъртта на сестра й Х.Г., и на Б. К., родена на **********г. в гр. О., ФРГ, чрез нейната 1 майка и законен представител - Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с турски паспорт №**********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025 г.:

10 000 евро – от смъртта на брат й Б. К.;

4 000 евро - от смъртта на баба й Е.Г., ведно със законната лихва върху сумите от пет процентни пункта над основния лихвен процент, определен от германското законодателство, считано от 08.11.2021 г. до окончателното заплащане, които вреди са резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на автомагистрала „Т.” на км. 108+300, област П., причинено виновно от Д. К., при управление от него на миниван „Ф.” с немска регистрация №********, за което е осъден с влязла в сила на 23.10.2019г.

Присъда № 93 от 07.10.2019г. по НОХД №****/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Исковете са ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ до пълните им предявени размери както следва: от Р. К. за разликата над уважените до претендираните размери, именно: от 30 000 евро до 90 000 евро - от смъртта на сина й Б. К.; от 12 500 евро до 92 500 евро – от смъртта на майка й Е.Г.; от 2500 евро до 70 000 евро - от смъртта на сестра й М.Г. от 2500 евро до 70 000 евро – от смъртта на сестра й Х.Г.; от Б. К., малолетна, чрез своята майка и законна представителка Р. К. за разликата над уважените до претендираните размери, именно: от 10 000 евро до 70 000 евро - от смъртта на брат й Б. К.; от 4 000 евро до 49 000 евро – от смъртта на баба й Е.Г.; и изцяло за

50 000 евро - от смъртта на леля й М.Г.

50 000 евро – от смъртта на леля й Х.Г.; както и в частта относно присъждане на законната лихва, считано от 01.07.2018 г.

2

Р. К. и Б. К. са осъдени да заплатят на „А.Ф.С“ АД на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 37 024 лв. деловодни разноски.

„А.Ф.С“ АД е осъдено да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския окръжен съд сумите:

4811 лв. - държавна такса и 200 лв. -разноски заплатени от бюджета.

Решението е постановено при участието на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ********* като трето лице – помагач на страната на ответника.

„А.Ф.С“ АД обжалва горното решение в осъдителната му част. Развива доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в тази му част, като иска същото да бъде отменено и вместо това се постанови друго решение, с което исковите претенции бъдат отхвърлени в цялост.

Претендира разноски.

Р. К. и Б. К., малолетна, чрез своята майка и законна представителка Р. К., обжалват решението в отхвърлителната му част, както и относно началния момент на лихвата на присъдените обезщетения – 8.11.21 г. – датата на подаване на исковата молба вместо претендираната дата 1.07.2018 г. Считат в тази част решението за незаконосъобразно и неправилно, постановени при допуснати съществени процесуални нарушения. Искат в тази част решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени до пълните им претендирани размери.

Претендират разноски.

Третото лице – помагач ЗК „Л.И.“ АД изразява становище за основателност на въззивната жалба на застрахователното дружество. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено в отхвърлителната му част и отменено в осъдителната, като вместо това се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че процесното ПТП се дължи на виновното и противоправно поведение на Д. К., като в тази връзка е зачетена задължителната сила по чл. 300 от ГПК на влязлата в сила присъда № 93/7.10.19 г., постановена по нохд №****/19 г. на ПОС, с която същият е признат за виновен за това че на 01.07.2018 г. на автомагистрала „Т.“ км.

3

108+300, обл. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ф.“ с немска регистрационен №******** е нарушил правилата за движение: чл.20, ал.2 изр. 2 ЗДвП и чл. 58 т.3 ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно на: 1. малолетния Б. К., 2. Е.Г., 3. М.Г. и 4. Х.Г., поради което и на осн. чл.343, ал.3, пр.5, б.“б“ пр.1, вр. ал.1, б.“в“ вр. 342, ал.1, пр.3 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 НК му е наложено наказание две години и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за срок от четири години и шест месеца.

Безспорно са установени и твърдените в исковата молба роднински връзки между ищците и починалите лица, както и обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът „Ф.” е бил застрахован при ответното дружество по полица със срок от 01.01.2018г. до 30.09.2018 г. с кореспондент за уреждане на претенции в Р.Б. - „А.Б.”АД - гр.С.; пред кореспондента е била образувана щета №*****************.

С протоколно определение от 16.10.24 г., постановено по настоящето въззивно дело на ПАС, е признато за безспорно между страните, че щетата е образувано по заявление, депозирано пред „А.Б.”АД на 06.01.2020 г.

„А.Ф.С“ АД е определило и изплатило обезщетения за неимуществени вреди както следва: на Р. К.: за смъртта на майка й Г.Е. - 7 500 евро; за смъртта на сина й Б. К. - 10 000 евро; за смъртта на сестра й Г.М. - 5 000 евро; за смъртта на сестра й Г.Х. - 5 000 евро; на Б. К.: за смъртта на брат й Б. К. - 5000 евро; за смъртта на баба й Е.Г. - 1000 евро.

За смъртта на лелите й М.Г. и Х.Г. е постановен отказ.

Посочените суми са изплатени по банков път от ответното застрахователно дружество, което обстоятелство се признава още в исковата молба.

Безспорно е и обстоятелството, че двете ищци също са пътували в миниван „Ф.”, управляван от Д. К..

Законосъобразен e изводът на първоинстанционният съд, че по отношение на приложиото деликтно право следва да бъдат съобразени нормите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ

4

ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) – чл. 4 НЕПОЗВОЛЕНИ УВРЕЖДАНИЯ. Приложима е разпоредбата на чл.4, ал.2 от регламента, според която когато обаче и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава. В случая и всички страни в процеса имат обичайното си местопребиваване в Г., при което по отношение на деликтното право е приложимо правото на ФРГ.

В отговора на въззивната жалба ищците се позовават на решение на СЕС от 10.12.2015 г., според което член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкува за целите на определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от пътнотранспортно произшествие, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като „непреки[…] последици“ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба. Това решение се явява неотносимо към настоящия казус, тъй като ал.2 на чл. 4 от Регламента („Рим II“) предвижда изключение от правилото на чл. 4, ал.1 и това изключение в случая е налице – и увреденото лице, и лицето, чиято отговорност се търси имат местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата. Това обуславя прилагане на правилото по чл.4, ал.2 от Регламента („Рим II“), според което приложимото деликтно право е германското.

Нормата на 4, ал.3 от регламента предвижда поредно изключение, което обаче в случая не е налице. Според същата когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е явно потясно свързано с държава, различна от посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава; явно по-тясната връзка с друга държава може да се основава, в частност, на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка със съответното непозволено увреждане. Такава хипотеза в случая не е налице и няма основание за прилагане на деликтното право на друга държава, в частност на българското такова. Единственото обстоятелство, свързващо процесния деликт с Б., е мястото на настъпване на ПТП. Т.е. не е налице явна по-тясна свързаност по смисъла на посочената правна норма, която да обуславя приложението на друго материално право, различно от германското, съгласно така предвиденото изключение.

Германското право безспорно е приложимо и към застрахователното правоотношение, възникнало по процесната

5 застрахователна полица за „ГО“ по отношение на увреждащия автомобил с германска регистрация „Ф.”.

По реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави от 7 юни 1968 г. по делото е постъпила информация относно приложимото германско право:

Правото на ищците да претендират обезщетение пряко от застрахователя произтича от §115, ал.1 т.1 на Закона за задължителното застраховане на ФРГ, съгласно който третото лице може да предяви претенцията си за получаване на обезщетение и против застрахователя, ако се касае за застраховка „гражданска отговорност“ за изпълнение на налично съгласно Закона за задължителното застраховане задължение за застраховане. Такова задължение е въведено в германското законодателство – пар.1 от Закона за задължителното застроховане – притежателят на МПС с редовно местодомуване в страната е задължен да сключи и поддържа за себе си, за собственика и за водача застраховка „ГО“ за покриване на причинените чрез ползването на МПС неимуществени, материални и други имуществени вреди съобразно следващите разпоредби, ако превозното средство се използва по пътища или места с обществен транспорт .

Обемът на задължението за престация на застрахователя по застроховката „ГО“ по принцип съответства на обхвата на претенцията спрямо застрахованото лице. Той може да е ограничен до договорена между застрахователя и застрахован застрахователна сума – каквото договоряне в случая не е налице. Застраховател и застрахован, евентуално застраховано лице носят отговорност като солидарни длъжници, т.е. кредиторът може да изиска претенцията от всеки длъжник – изцяло или частично, но общо само един път.

Т.е. отговорността на застрахователя в случая е ограничена до отговорността на прекия причинител на увреждането, която е предмет на уреждане от Въвеждащ закон към Гражданския кодекс /ВЗГК/ и Граждански кодекс /ГК/ в актуалната редация към датата на настъпване на процесното ПТП – 1.7.2018 г.

Съгласно чл. 229, пар.43 преходна разпоредба към Закона за въвеждане на претенция за обезщетяване на наследници ако въдещо до смърт нараняване е настъпило след 22 юли 2017 г., то следва да се прилагат изменените със Закона за въвеждане на претенция за обезщетяване на наследници от 17 юли 2017 г. разпореди в следните закони: 1. ГК …т.7 Закон за движението по пътищата,