Решение № 4468 от 09.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4468 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100506814 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на К. Ч. Д., чрез упълномощената адв. Ю.А. от САК, длъжник по изпълнително дело № 2701/2023г. на ДСИ при Софийски районен съд, 7 участък. Обжалва се разпореждане от 22.01.2025г., с което е оставено без уважение искането с вх. № 37505 от 03.12.2024г., в частта за вдигане на наложена от съдебния изпълнител обезпечителна мярка – възбрана по изпълнително дело № 2701/2023г. на ДСИ при Софийски районен съд, 7 участък, на основание чл. 442а, ал. 1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и постановен в нарушение на закона, а жалбата е подадена в срок. Твърди, че страните по изпълнението притежават активна процесуална легитимация да обжалват всеки акт на съдебния изпълнител, постановен по възражение на длъжника по изпълнението, обоснован с довод за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи по смисъла на чл. 442а, ал. 1 от ГПК. Счита жалбата за основателна, тъй като от запорираните сметки е събрана част от дълга, но въпреки това ДСИ в отказа си незаконосъобразно приема, че липсват наложени обезпечения върху други вещи. Твърди, че така по делото се допуска свръхобезпеченост и несъразмерност, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 от ГПК. Искането е съдът да отмени е отказа на ДСИ при Софийския районен съд, 7 уч-к за вдигане на наложената по делото възбрана.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК от взискателя Ч.К. Д., чрез упълномощения представител адв. Н.В., е депозирано възражение. Поддържа, че жалбата е 1 недопустима и основателността не следва да бъде обсъждана. Твърди, че длъжникът е игнорирал разпоредбата на чл. 442а, ал. 2 от ГПК и в преценката на ДСИ е дали да вдигне наложената възбрана. Претендира разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК ДСИ В.Д. е изложил доводи за неоснователност на жалбата. Поддържа, че изпълнителният процес е подчинен на диспозитивното начало и се движи по почин на взискателя. Поради това молба с вх. № 37505/03.12.2024г. е изпратена до взискателя за становище в едноседмичен срок, който е възразил, че не е налице свръхобезпеченост по изпълнителното дело. Сочи, че длъжникът не е депозирал искания по изпълнителното дело с правно основание чл.

443 от ГПК за насочване на изпълнението към други вещи. Не е представил по делото и надлежни доказателства за явна несъразмерност между размера на дълга и стойността на възбранената идеална част от имот, чието заличаване се иска. Иска жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал.

2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

В конкретния случай длъжникът обжалва акт на съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането му по чл. 442а, ал. 2 от ГПК. Това произнасяне на съдебния изпълнител не е включено изрично в обхвата на обжалваемите действия на съдебния изпълнител. Доколкото в разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ГПК е уредена правна възможност за длъжника по изпълнението да обжалва отказа на органа по изпълнението да прекрати принудителното изпълнение, което включва и отказа да изостави съответния изпълнителен способ, то следва да се приеме, че длъжникът има право, а и интерес да обжалва отказа за приемане възражението му за вдигане на приета обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. Този извод може да се изведе и от мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, където е прието, че съответният изпълнителен способ се изгражда с извършването на всяко изпълнително действие, докато той не бъде изцяло осъществен – в конкретния случай, докато не бъде осребрена идеалната част от възбранения имот за удовлетворяване на изпълняемото право. Длъжникът има правото да иска от съдебния изпълнител да изостави съответния изпълнителен способ поради неговата несъразмерност със стойността на изпълняемите права, предмет на принудителното удовлетворение, което по своето правно естество представлява искане за прекратяване на съответните изпълнителни действия, изграждащи съответния изпълнителен способ.

Този отказ подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението на основание чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ГПК, като тази правна възможност обуславя и неговата активна процесуална легитимация. Разглежданата жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема жалбата за допустима и дължи разглеждане по същество.

Жалбата е неоснователна.

2

Изпълнителният процес се образува от неудовлетворен кредитор за принудително осъществяване на негово право, което длъжникът не изпълнява и затова иницииралият изпълнението правен субект може да иска извършването на съответните изпълнителни действия, за да постигне дължимия му, но непрестиран доброволно от задълженото лице, резултат. Ако не проявява нужната процесуална активност, санкцията е прекратяване на изпълнителното производство (арг. от чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). Отказът на съдебния изпълнител да извърши поискани изпълнителни действия препятства взискателя да получи изпълнение и от негов съществен интерес е този отказ да подлежи на съдебен контрол, поради което е и изрично предвидено обжалването му – чл. 435, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК.

Правото на жалба е процесуално право и е несъмнено, че нормите, които го уреждат са императивни. Те не подлежат на разширително тълкуване. Това означава, че правото на жалба не би могло да се прилага, за действия на съдебния изпълнител, които изрично не са предвидени като обжалваеми. Длъжникът може да обжалва отказ за прекратяване на изпълнението само при твърдения да е осъществена хипотеза от изрично предвидените в чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а такива твърдения не са изложени, а несъразмерността не е предвидена като основание за прекратяване на принудителното изпълнение. Законодателят е предоставил преценката за не/съразмерността на съдебния изпълнител под страх от ангажиране на отговорността му за причинени вреди. Останалите факти, предвидени в хипотезите на чл. 433 от ГПК, които влекат последицата на прекратяване, не подлежат на никаква преценка – осъществяването на факта поражда последицата прекратяване/приключване на производство. При предвидена преценка от страна на съдебния изпълнител, несъгласието на страната с резултата от тази преценка се осъществява на плоскостта на гражданската му отговорност за вреди. Последното е основание действията, които изискват от съдебния изпълнител преценка, за формиране на правен или фактически извод, да са изключени от обхвата на съдебния контрол по пътя на жалбата. В производството по чл. 435 от ГПК съдът преценява процесуалната законосъобразност на съответното действие, когато то е от такова естество, че не включва възможност за преценка на съдебния изпълнител в определени от закона граници, каквато е именно хипотезата на съразмерността. Неправилната преценка би била релевантна само ако от същата са произтекли вреди. Съразмерността е основен принцип и проявна форма на добросъвестността при упражняване на процесуалните права и няма съмнение, че в производството по принудително изпълнение са дължими и могат да бъдат извършвани само такива действия на принуда, които са съразмерни (количествено и стойностно) с оглед целта на принудителното изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. Преценката за съразмерност е от компетентността на съдебния изпълнител и се дължи при съобразяване на „всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено“ (арг. от чл. 442а, ал. 1 от ГПК). Принудителната мярка трябва да е способна да осъществи пълното удовлетворяване на взискателя, да му съответства, но без да е прекомерна и да засяга неоправдано правната сфера на длъжника.

Същевременно, както приема в практиката си ВКС (виж решение № 209 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г., III г. о., решение № 212 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2018 г., IV г. о., решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о.), съдебният изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника, а в конкретния случай не се спори, че изпълнителният способ е насочен срещу имущество на длъжника, което е секвестируемо. Длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 от ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от 3 поисканите от взискателя начини на изпълнение и това е реципрочното негово право на правото на взискателя да иска прилагането на съответните изпълнителни способи.

Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, т.е. преценката е по целесъобразност, респ. насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен, т. е. прекратява/изоставя изпълнителен способ при постигане целта на принудителното изпълнение, когато същото подлежи на приключване по смисъла на чл. 433, ал. 2 от ГПК.

При действието на нормата на чл. 442а от ГПК (обн. в ДВ, бр. 86/2017 г.) съдебният изпълнител може, т.е. по своя преценка, след възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете посочените в нормата обстоятелства. Тъй като преценка за съразмерността на наложените мерки се определя не само от стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество (известна несъразмерност е правно допустима), но от комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил в чл. 442а, ал. 1 от ГПК, то преценката за съразмерността не може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол в производство по чл. 435 от ГПК. В тази връзка съдът намира, че извършената от съдебния изпълнител преценка не подлежи на контрол по същество в настоящото производство, а за нея той носи отговорност по чл. 441 от ГПК.

По изпълнителното дело няма данни извършената от съдебния изпълнител преценка по чл. 442а, ал. 1 от ГПК да е резултат от неправилно приложение на закона, тъй като са взети предвид обстоятелствата, подлежащи на изследване, поради което следва и извод за неоснователност на подадената жалба.

За настоящото производство на страните не се дължат разноски и съдът не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 437, ал.4, вр. с чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ЧЖ-I-Н състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника в изпълнителното производство К. Ч. Д., ЕГН **********, срещу разпореждане от 22.01.2025г., с което е оставено без уважение искането с вх. № 37505 от 03.12.2024г., в частта за вдигане на наложена от съдебния изпълнител обезпечителна мярка – възбрана, по изпълнително дело № 2701/2023г. на ДСИ при Софийски районен съд, 7 участък, като неоснователна.