Решение № 2 от 14.01.2023, Районен съд - Ардино
- Съд
- Районен съд - Ардино
- Дело
- Административно наказателно дело 54/2022
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 14.01.2023
- В сила
- 03.02.2023
- Състав
- Дарина Байданова
Цитирани разпоредби
- чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52,ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.54, ал.1 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Ардино, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Неше Т. Исмаил като разгледа докладваното от Дарина Байданова Административно наказателно дело № 20225110200054 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. А. К. от гр. Кърджали, кв. „Възрожденци“, бл.40, вх.В, ет.3, ап.38, срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-0238000400/26.10.2022г., издадено от Началник група „ПП“ при РУ-Ардино, с което на жалбоподателя на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лв. и са отнети общо 6 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се твърди, материална незаконосъобразност. Моли съда да отмени атакуваното НП. В съдебно заседание лично моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалните и процесуални правила. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата - административнонаказващият орган Началник група „ПП“ при РУ -Ардино в писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт счита жалбата за неоснователна и я оспорва. Моли съда да потвърди наказателното постановление по изложени в молбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Кърджали. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, прецени доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 07.10.2022 г. на жалбоподателя Т. А. К. е съставен АУАН серия GA 1 с бланков № 653132 за това, че на същата дата в 15:22 ч. в гр.****, на ул.“Бели Брези“ в посока на движение към гр. Кърджали, водачът К. управлява товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег № К 1104 ВМ, собственост на „ИВ-Ди 2014“ ЕООД, със седалище адрес на управление гр.Кърджали, ЕИК 202961099, като при извършена проверка било установено, че управлява МПС, без да е поставил обезопасителен колан, с което е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН е предявен и екземпляр от него връчен лично на нарушителя, който го е приел и посочил, че има възражения.
В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН соченото за нарушител лице предявило писмените възражения по съставения АУАН,в които е посочило,че същият е незаконосъобразен, тъй като в случая е налице изключението по чл.137,ал.2 от ЗДвП – лице, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и изключението съгласно Директива за изпълнение 2014/37/ЕС на Комисията от 27.02.2014г. за изменение на Директива 91/671/EIO на Съвета относно задължителното използване на обезопасителни колани и системи за автомобил за доставка на стоки,които изминават не повече от 50 метра между всяко спиране. Във възражението твърди и че бил с поставен обезопасителен колан, но и че работи като куриершофьор към филма „Ив-Ди 2014“ЕООД, чиято собственост бил управлявания от него автомобил. Допълва, че на негово име било издадено и медицинско удостоверение ,с което се препоръчвало управлението на автомобила да се извършва без предпазен колан. Към възражението е представена служебна бележка от 10.10.2022г., издадена от Началник клиника ККВБ в УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“АД - Ст.Загора, с която е удостоверено, че жалбоподателят има заболяване Гноен хидроаденит, локализирано в областите на тялото в контакт с предпазния колан в автомобила, което усложнявало заболяването, поради което е препоръчано управлението на автомобила да се извършва без предпазен колан.
Въз основа на съставения АУАН Началник група при РУ -Ардино в кръга на своите правомощия по т.2.12 от оправомощителната заповед /рег.№ 292з-15/04.01.2022г. на Министъра на вътрешните работи, ОДМВР Кърджали/ издал процесното наказателно постановление възпроизвеждащо фактическите констатации на АУАН, с което на жалбоподателя Т. А. К. за извършено административно нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.
183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. и на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Установява се, че на жалбоподателя са налагани административни наказания за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.
В производството пред настоящата инстанция е прието доказателство - окончателна диагноза на Клиника по кожни и венерически болести към УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“АД - Ст.Загора, видно от която на жалбоподателя Т. К., хоспитализиран за 8 дни в периода 23.10.2017г. – до 31.10.2017г., е поставена окончателна диагноза Пиодермия, с придружаващо заболяване: Гноен хидраденит,с обща давност на оплакванията от 10 години, установени възли по тила и обрив в областта на двете подмишници, изписано системно лечение и терапия и посочен ход на заболяването: хроничнорезидивиращ.
От събраните по делото гласни доказателства - разпита на свидетелите Е. В. К. - актосъставител, оправомощен за съставяне на АУАН и 2 осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта и при връчването му на нарушителя – М.
Е. Х., се установява, че жалбоподателят на 07.10.2022 г. в 15:22 ч. е спрян за проверка в гр.Ардино, на ул.“Бели Брези“ в посока на движение към гр.
Кърджали, при която проверка установили, че управлява МПС, без да е поставен обезопасителен колан. Водачът обяснил, че има медицинска причина, но не представил документ. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като еднопосочни, логични, непротиворечиви, съответстващи на приобщените по делото писмени доказателства и като необорени от други доказателства по делото.
Установява се по делото, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал МПС, но не е използвал обезопасителен колан, което правилно е квалифицирано като неизпълнение на задължителното правило на чл.137а, ал.1 от ЗДВ, предвиждащо, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1,М2,М3 и N1,N2 и N3, когато са в движение използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Установено бе, че още тогава жалбоподателят обяснил, че поради здравословното си състояние не ползва обезопасителен колан, което при установяване на административното нарушение не е могъл документално да обоснове пред контролните органи. Въпреки това, в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН заедно с писменото си възражение срещу съставения АУАН, жалбоподателят е представил пред наказващия орган служебна бележка от Университетска болница, съдържаща данни за заболяване, при което ползване на обезопасителен колан води до усложняване на заболяването. Действително, представеният документ е с последваща проверката дата на издаване, но това, според настоящата инстанция, с оглед вида на заболяването, при което проявление в рамките на два – три дни трудно може да получи, е следвало да мотивира административноназващият орган да изпълни задължението си по чл.52,ал.4 от ЗАНН, а именно, преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Т.е., липсата на разследване на спорното обстоятелство относно съществуването и възникването на заболяване, препятстващо използването на обезопасителен колан по време на управление на автомобил, заявено от жалбоподателя още по време на проверката, подкрепено в известна степен от документ, издаден три дни след извършване на нарушението, при което не е изяснено докрай от наказващия орган откога датира заболяването, на което се позовава соченото за нарушител лице, вкл. към датата на проверката физическото му състояние позволявало ли е използване на обазопасителен колан, е довело до неправилен краен извод относно правнорелевантните в административнонаказателното производство обстоятелства.
Или, доколкото, в случая безспорно е установено наличието на изключението от общото правило на чл.137а,ал.1 от ЗДвП, регламентирано в чл.137а,ал.2 т.2 от ЗДвП, позволяващо неизползването на обезопасителни колани на лица, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, което, от своя страна, обосновава извод за несъставомерност на деянието на жалбоподателя по посочения в АУАН текст, наказващият орган на осн. чл.54, ал.1 т.1 от ЗАНН е следвало да прекрати административнонаказателното производство с мотивирана резолюция, вместо да издава обжалваното наказателно постановление.
3
С оглед горното, поради липса на деяние по чл.6 от ЗАНН от обективна и субективна страна, нарушаващо установения ред на държавното управление и ангажиращо административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, действието и по-конкретно бездействието му не представлява административно нарушение, ето защо, доколкото наказващият орган неправилно е ангажирал административно- наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.183, ал.4 т.7,пр.1 от ЗДвП, наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото разноски в полза на АНО не се дължат, а жалбоподателят не е заявил претенция за репариране на направени разходи в производството.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0238-000400/26.10.2022 г., издадено от Началник група „ПП“ при РУ - Ардино, с което на Т. А. К., с ЕГН **********, от гр. *******, кв.“Възрожденци“, бл.40, вх.В, ет.3, ап.38, на осн. чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лв. и са отнети общо 6 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________ 4