Решение № 1499 от 05.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1499 гр. П., 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220100143 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Л. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т.м.“№4а срещу „Кредирект“ЕООД с ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление град С., бул.“Ц.ш.“№115, ет.5, в обстоятелствената част на която се твърди, че страните са сключили на 11.09.2023г. договор за потребителски кредит, №925843, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заемни средства в размер на 1000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 47 % и ГПР в размер на 58.37%.В чл.18, ал.1 от този договор е било уговорено, че заемателят дължи неустойка в размер на 1942.12лв. в случай, че не осигури обезпечението, посочено в чл.6 от договора- банкова гаранция или поръчителство. Твърди се, че с така договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави,тъй като е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, поради което клаузата за лихва е нищожна. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума и когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства , то насрещната престация – заплащане на възнаградителната лихва следва да е съизмерима както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума. Така уговорения лихвен процент е типичен за дългосрочните кредити, а не за процесния кредит, който е с кратък срок на ползване-четири месеца. Твърди се, че договорената между страните лихва в размер на 47% ,към която следва да се прибави и скритата лихва под формата на неустойка надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави. Твърди се, че при сключване на процесния договор е налице и заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като при включване на неустойката към ГПР, неговият размер надвишава пет пъти размера на законната лихва 1 по просрочени задължение в левове и във валута, опредЕ. с ПМС№426/2014г. Чрез предвиждането на неустойка при неосигуряване на обезпечение ответното дружество си е гарантирало допълнителна печалба, тъй като е въвело такива изисквания за обезпечаване на кредита, които практически са неизпълними от страна на потребителя.Твърди се, че клаузите, регламентиращи годишния лихвен процент и годишния процент на разходите са част от същественото съдържание на процесния договор и тяхната нищожност води до недействителност на цялото съглашение. Твърди се, че клаузата за неустойка излиза извън присъщата и обезпечителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като такива биха настъпили единствено при неплатежоспособност на длъжника и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество.

Предвидената неустойка е загубила и присъщата и обезщетителна функция, доколкото тя е 50% от заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и не кореспондира с последиците от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнението на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.Сочи се, че дори и да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключване на договора, да си осигури достатъчно обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на дружи възможни за потребителя обезпечения, създаващи гаранция, че ще може да се удовлетвори за вземанията си. Твърди се, че поставяне на изискване за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целите на Директива 2008/48, според която преди сключване на договора за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, което задължение произтича от разпоредбата на чл.16 от ЗПК.

Моли се съда да постанови решение, с което да се прогласи за нищожен договор за паричен заем №925843 от 11.09.2023г. на основание чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50лв. като недължимо платена по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Сочи се, че не е налице твърдяната недействителност на договора. Поддържа се, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена , за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за 2 неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Твърди се, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 67.65% и ГПР определен в процесния договор в размер на 58.37%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал.

4 ЗПК.Според ответника уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Счита, че изначално е невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.

Оспорва се твърдението, че неустойката представлява „лихва“, тъй като лихвата е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс и е задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция, като страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка част от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва.Въпросната уговорка е изцяло в полза на ищеца.

На следващо място се поддържа в отговора, че клаузата за възнаградителна лихва е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. В процесния договор 3 лихвата е уговорена като фиксирана за целия срок и е посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е изрично описана в погасителния план. Оспорва се твърдението, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави. Възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 69%. Моли се съда да постанови решение, с което да бъда отхвърлен предявения иск.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От същия чрез пълномощника му е постъпило писмено становище, с което се поддържат предявените искове.В съдебно заседание по реда на чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на осъдителната искова претенция от 50 лв. на 916.00лв. като искът се счита предявен за сумата от 916.00лв.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. От същото, чрез пълномощника му, е подадено писмено становище, с което се поддържа направеното с писмения отговор оспорване.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на доказателствата, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и от приетия по делото договор за потребителски кредит №925843/11.09.2023г., погасителен план към него , стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити , се установява, че на 11.09.2023г между страните е сключен договор за кредит, по силата на който ответното дружество като кредитор е предоставило на ищеца като кредитополучател парична сума в размер на 1000лв. при следните параметри – фиксиран лихвен процент 47%, годишен процент на разходите /ГПР/ 58.37%. Ищецът се е задължил да върне сумата от 1 474.78лв. на 18 броя месечни погасителни вноски първите четири по 39.17лв. и 14 вноски по 94.15лв., платими на 11-то число от месеца .В чл.3, ал.4 от договора е уговорено, че размерът на ГПР включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Съгласно чл.6 и чл.18 от договора страните са уговорили в 2-дневен срок от сключването на договора кредитополучателят да предостави обезпечение – банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на посочените в чл.6 т.2.1-2.6 условия.

Уговорено е / чл.18 / ,че при непредставяне на обезпечение в срок , респективно представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 3976.95лв. В текста на договора се съдържа погасителен план , в който е посочено отделно главницата, лихвата , вноска без включена неустойка- 94.15лв. и вноска с включена неустойка – 190 лв. Съгласно погасителния план общо дължимата от кредитополучателя сума без неустойка възлиза на 1474.78 лв., респективно с включена неустойка 3416.90в.

4

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че по процесния договор за кредит са платени общо 1 916.00лв.и постъпилите суми са съотнесени както следва 284.55лв. главница, 1 175.32лв-неустойка и 456.13лв. такси за администриране на просрочен кредит. Според вещото лице ГПР е формиран от главница и лихва и ако към ГПР е включена неустойката то размерът му би бил 622.35%.