Решение № 141 от 18.04.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20211800500694 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Ищецът “П.“ ЕООД обжалва Решение № 260045 / 29.04.2021 г. по гр. д.

№ 1731 / 2020 г. на Ботевградския районен съд в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ е бил отхвърлен.

Решението не се обжалва в частите за разноските.

Жалбоподателят развива доводи за неправилност на обжалвания акт.

Твърди, че в хода на производството не е било извършено плащане от страна на ответника.

Въззиваемата страна не е подала отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 ГПК.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението е неправилно в обжалваната част поради необоснованост.

За да отхвърли иска, районният съд е кредитирал преводно нареждане от 31.03.2021 г. за исковата сума 4136,71 лв., представено от ответника „ТНП Г.“ ЕООД в единственото съдебно заседание, и е приложил чл.235, ал.2 ГПК при решаването на спора.

1

Установява се обаче, че преводното нареждане за кредитен превод е било създадено на 31.03.2021 г. в 10,21 ч., тоест непосредствено преди съдебното заседание, насрочено за 10,30 ч. Молбата на ответника, с която нареждането е било представено, е постъпила в съда в 10,45 ч. и е била докладвана незабавно на съдебния състав, което е видно от съдебния протокол. Ищецът не е присъствал в съдебното заседание и не е взел становище по новото доказателство (електронен документ, представен на хартиен носител), включително и по въпроса дали признава плащането.

Преводното нареждане от 31.03.2021 г. доказва единствено факта на неговото съставяне. Няма доказателства преводът да е бил нареден пред банката, обслужваща ответника. Банката не е генерирала свой референтен номер, който би доказал, че е получила нареждането за изпълнение. Освен това съгласно чл.75, ал.3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. В настоящия случай до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция заверката на сметката на кредитора обективно е била невъзможна, тъй като банките, обслужващи ответника и ищеца, са различни. Следователно не се установява настъпването на факт с правно значение, който да е подлежал на съобразяване от районния съд на основание чл.235, ал.3 ГПК.

С въззивната жалба ищецът е представил доказателства, от които е видно, че преводът обективно не е постъпвал и в последващ момент по негова сметка. Въпреки дадените от въззивния съд указания, ответникът не доказа, че плащането от 31.03.2021 г. за сумата 4136,71 лв. е било наредено пред обслужващата го банка, както и че сумата е постъпила по сметка на ищеца.

Пред настоящата инстанция ответникът дори не поддържа твърдението си, заявено пред районния съд с молбата от 31.01.2021 г., за погасяване на задължението.

Изводът е, че от доказателствата по делото не се установява ответникът да е платил цената от 4136,71 лв. на закупените от него стоки и услуги по договор за търговска продажба, обективиран във фактура № 8100239345 от 21.11.2019 г.

Тъй като изводите на двете инстанция не съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част.

Въззивната инстанция следва да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск в пълния му размер, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.

При този изход на делото въззиваемата страна дължи на въззивника направените разноски по обжалването в размер на 889,90 лв. съгласно неоспорен списък по чл.80 ГПК. За тяхното реално извършване са ангажирани доказателства. Що се отнася до разноските, направени пред първата инстанция и в производство за обезпечаване на бъдещ иск, то те вече са били присъдени на ищеца.

2

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260045 / 29.04.2021 г. по гр. д. № 1731 / 2020 г. на Ботевградския районен съд В ЧАСТТА, с която предявеният от „П.“ ЕООД срещу „ТНП Г.“ ЕООД иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 4136,71 лв., ведно със законната лихва, е бил отхвърлен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ТНП Г.“ ЕООД – гр. Б., ЕИК .........., да заплати на „П.“ ЕООД – гр. К., ЕИК ........., на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата от 4136,71 лв., представляваща цена на закупени стоки и услуги по договор за търговска продажба, обективиран във фактура № 8100239345 от 21.11.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА „ТНП Г.“ ЕООД – гр. Б., ЕИК .........., да заплати на „П.“ ЕООД – гр. К., ЕИК ........., направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 889,90 лв.

В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3