Определение № 520 от 13.03.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. Плевен, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500131 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 248 вр. чл. 278 ГПК.

С Определение № 5452/ 30. 11. 2023 г. по гр. д. № 2869/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд е оставена без уважение молба вх. рег. № 29771/ 02. 11. 2023 г. подадена по реда на чл. 248 ГПК от адв.Д. М. като представляващ Е. адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСТАТ***, дружеството като процесуален представител на ищцата Д. И. П. с ЕГН**********, за изменение на Решение № 1539/ 31. 10. 2023 г. по гр. д. № 2869/ 2023 г. по описа на РС- Плевен в частта за разноските.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от Е. А. ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ – гр. София с

БУЛСТАТ *** , представлявано от Д. М. М. срещу определението на съда постановено по реда на чл. 248 ГПК. Твърди се, че постановеното определение е в противоречие с процесуалния закон и с практиката на СЕС, като е налице правна и фактическа сложност на делото относно предявения иск за нищожност на клауза от договор и възстановяване на неправомерно надвзети суми. Отправено е искане за отмяна на определението и молбата по чл. 248 ГПК да бъде уважена като основателна.

Ответникът по частната жалба „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК*** е изразил становище, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

1

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има право да обжалва срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От постановеното Решение № 1539/ 31. 10. 2023 г. по гр. д. № 2869/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд става ясно, че с оглед изхода на делото( предявените два иска са уважени изцяло) районният съд на основание чл. 38, ал.2 ЗА е постановил да се изплати в полза на процесуалния представител на ищеца Е. А. Д. „Д. М.“

– гр. София адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. с ДДС.

Адвокатското възнаграждение е присъдено на основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лв. възнаграждението е 400 лв. В случая съдът е присъдил по 100 лв. адвокатско възнаграждение за всеки от обективно съединените два иска с начислен ДДС за всяко от възнагражденията, съответно общото адвокатско възнаграждение с начислен ДДС е в размер на 200 лв.

С обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК съдът се е позовал на цитираната наредба и на Решение от 23. 11. 2017 г. по обединени дела С- 427/ 2016 и С- 428/ 2016 на

СЕС, съгласно което делегирането на частноправен субект (какъвто е Висшият адвокатски съвет) на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. Приема се, че правоприлагащият орган (съд) следва да има възможност , отчитайки правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител и продължителността на процеса, достъпът до правосъдие, качеството на услугата, да определи размера на адвокатските възнаграждения, когато той се явява несъразмерно висок с оглед положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната страна в процеса. Първо2 инстанционният съд е цитирал и други решения, които са в същия смисъл относно основните правомощия на съда да определя размерите на адвокатските възнаграждения, отчитайки посочените по- горе критерии.

В обжалваното определение районният съд е приел, че определеното адвокатско възнаграждение е в завишен размер и при липсата на сложност на спора и на легитимните цели, следва да се определи за всеки от предявените искове възнаграждение в размер на 100 лв. с начислен ДДС.

Въззивният съд счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. От доказателствата по делото става ясно, че са предявени два оценяеми иска – иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 21 вр. чл. 19, ал.4 ЗПК с цена на иска 151,40 лв. и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с цена на иска 151, 40 лв. Съгласно разпоредбата на чл.

7, ал.1, т.1 от наредбата за оценяеми искове до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв. за всеки поотделно съобразно разпоредбата на чл.2, ал.5 от наредбата.

Въззивният съд приема, че възнаграждението на процесуалният представител на ищеца за двата иска с оглед правната и фактическа сложност в размер на 400 лв. за всеки от тези искове е силно завишена, като следва да се съобрази цитираната практика на СЕС досежно възможностите на съда да определя като правоприлагащ орган размерите на адвокатските възнаграждения съобразявайки обективните критерии. Процесуалният представител е положил усилия за написване на исковата молба, представена е допълнителна молба, като тази молба е и писмена защита по предявените искове, изслушана е и икономическа експертиза, допусната по искане на ищеца с исковата молба.

Въззивният съд счита, че следва да се направи разграничение между двата предявени иска по тяхната правна сложност, като не следва същите да се приравняват по цената на исковете, която е с един и същ размер. Предявен е иск за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит, при който се изисква подробно изложение на правни аргументи за недействителност на тази клауза предвид изискванията на ЗПК, както и подробно да се познава съдебната практика по този въпрос. В този смисъл не би следвало искът за нищожността на клаузата от договора да се приравнява на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, уважаването на който зависи от изхода на 3 спора по иска за нищожност на клаузата по договора. Освен изложеното въззивният съд счита, че независимо от предоставената възможност на съда свободно да определя адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА без да се съобразява с минималният размер по Наредба №1/ 09. 07.

2004 г. за МРАВ, би следвало много прецизно да се преценяват всички критерии определени в цитираната практика на СЕС и като се отчитат обективно професионалните усилия на адвокатите при процесуалната защита по делата, като се постигне максимална справедливост в определяне на размера на адвокатското възнаграждение без да бъде ощетявана която и да е страна в съдебното производство.

Въз основа на тези обстоятелства и предвид правната сложност на предявените искове и в тази връзка предоставената адвокатска защита от процесуалния представител, съдът счита, че следва възнаграждението за иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде в размер на 200 лв. без ДДС и в размер на 240 лв. с начислен ДДС. По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1 , пр.1 ЗЗД съдът счита, че същият е акцесорен по отношение на първия иск и е с по – малка степен на правна сложност, поради което следва възнаграждението да бъде в размер на 100 лв. без ДДС и съответно в размер на 120 лв. с начислен ДДС. Общият размер на адвокатското възнаграждение следва да е 360 лв. с начислен ДДС.

По изложените съображения и на основание чл. 248 вр. чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5452/ 30. 11. 2023 г. по гр. д. № 2869/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 1539/ 31. 10. 2023 г. по гр. д. № 2869/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която на основание чл. 38, ал.2 ЗА„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК*** е осъдено да заплати на Е.

А. ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ – гр. София с БУЛСТАТ ***, като процесуален представител на ищцата Д. И. П. с ЕГН**********, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., както следва:

4

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗА „ИЗИ АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК*** да заплати на Е.

А. ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ – гр. София с БУЛСТАТ ***, като процесуален представител на ищцата Д. И. П. с ЕГН********** адвокатско възнаграждение общо в размер на 360 лв. с начислен ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5