Определение № 29 от 18.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500025 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№3698/13.11.2023г. от И. И. В., ЕГН ...., с адрес: гр.Л., ж.к. М., бл. 315, вх.В, ет. 8, ап. 22 против Определение № 400 от 13.10.2023 г. по гр. д.

№ 347/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, в частта му, в която със същото е спряно производството по делото до приключване на т.д.н. № 1907/2017 г. на СГС с влязло в сила решение..

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат конкретни и подробни съображения.

Иска се да се отмени същото в обжалваната част и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата е посочено също, че тъй като Определение № 400 от 13.10.2023 г. по гр. д. № 347/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, в частта му, с която е допуснато встъпване на "А....." ЕАД като трето лице-помагач е необжалваемо, но оттегляемо, се моли настоящата инстанция, едновременно с отмяната му в обжалваната част за спиране на производството, да се укаже на първоинстанционния съд да отмени определението си и в частта, в която е допуснал до участие като помагач на ответника третото лице „А.....“ ЕАД.

В законния срок, по жалбата е подаден отговор от "А....." ЕАД, ЕИК ....., с който се изразява становище за недопустимост на цялото производство. Иска се да бъде отменено определението за спиране на производството и вместо това да бъде постановено друго определение, с което производството по първоинстанционното дело бъде прекратено като процесуално недопустимо. Изразява се становище, че частната жалба на И. И. В. е процесуално недопустима в частта, с която е поискано въззивният съд да укаже на първоинстанционния да отмени определението си, с което е допуснал встъпване на "А....." 1

ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника„ Е. ф.г.“АД, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане.

Против Определение № 400 от 13.10.2023 г. по гр. д. № 347/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, в частта му, в която със същото е спряно производството по делото до приключване на т.д.н. № 1907/2017 г. на СГС с влязло в сила решение, е подадена и втора частна жалба, с вх.№3750/15.11.2023г., от "А....." ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. К. ...., конституирано като трето лице помагач на страната на ответника „Е. ф.г.“ АД, ЕИК ...... – в несъстоятелност.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат конкретни и подробни съображения.

Иска се да се отмени същото в обжалваната част и вместо това да се постанови друго определение, с което да бъде прекратено производството по гр.д. № 347 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Смолян, I-ви търговски състав, като процесуално недопустимо.

В законния срок, по частната жалба е подаден отговор от И. И. В., с който се изразява становище недопустимост, евентуално за неоснователност на същата, за което са изложени конкретни съображения. Моли се жалбата да се остави без разглеждане като недопустима, евентуално без уважение като неоснователна.

От ответника „Е. ф.г.“ АД, ЕИК ...... – в несъстоятелност не са подадени отговори по двете частни жалби.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните в подадените жалби и отговори, в съвкупност с материалите по делото, намира следното:

Подадените частни жалби са допустими и изхождат от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, с който е спряно производството по делото.

В тази връзка, следва да се отбележи, че както в жалбата на ищеца, така и в тази от третото лице помагач, изрично е посочено кой е обжалвания акт, в коя част точно се обжалва и какво е искането до въззивния съд в тази връзка. Действително, в жалбата на ищеца е направено и искане, наред с отмяната на определението за спиране на производството по делото, да се дадат указания на първоинстанционния съд за упражняване на правомощията му по чл.253 ГПК по отношение на друга част от Определение № 400 от 13.10.2023 г. по гр. д. № 347/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, за която самият жалбоподател посочва, че е необжалваема по реда на инстанционния контрол, а именно – относно конституирането на трето лице помагач. В жалбата на третото лице помагач пък е направено, наред с искането за отмяна на обжалваното определение за спиране, и искане за прекратяване на цялото производство по първоинстанционното дело. Тези искания обаче очевидно не са част от предмета на обжалване, поради което и съдът не дължи произнасяне по същите в рамките на настоящото производство, чийто единствен предмет е определението за спиране на първоинстанционното дело. Друг е въпросът, че те се явяват и 2 процесуално необосновани. Освен че привличането на трето лице не подлежи на обжалване, в ГПК няма и предвиден ред за даване на указания от въззивния съд на долната инстанция по въпроса и по начина, по който е поискано от жалбоподателя-ищец. Също така, не е допустимо въззивния съд, в производството по преценката на законосъобразността на спирането на делото, да обсъжда и да се произнася и по допустимостта на цялото производство. Освен това, след като първоинстанционният съд е преценил, че предявеният иск е допустим, респ. че производството по същия е допустимо, процесуалният закон не е предвидил самостоятелен ред за „обжалване“ на тази му „положителна“ преценка, като това е възможно едва при обжалване на акта му, с който спорът по делото се разрешава по същество, какъвто не е настоящия случай.

ПО СЪЩЕСТВО НА ЖАЛБИТЕ:

От данните и доказателствата по делото е видно, че искът по чл.19, ал.3 ЗЗД, по който е образувано гр. д. № 347/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, е предявен от ищеца И.

И. В. на 24.10.2022г., към който момент, спрямо ответника „Е. ф.г.“АД вече е било открито производство по несъстоятелност (с Решение от 28.08.2018г. на СГС по търг. дело №1907/2017г.), като освен това, посоченият търговец вече дори е бил обявен в несъстоятелност с Решение №1781/10.101.2019г. на СГС по същото дело.

Съгласно разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ, „С откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания.“ Очевидно е от формулировката на същата, че се визират висящи към датата на откриване на производството спорове, а не бъдещи такива, образувани след датата на откриване на производството по несъстоятелност. Относно съдбата на такива бъдещи дела, законодателят, в чл.637, ал.6 ТЗ е предвидил, че след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за: 1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността; 2. трудови спорове; 3. (нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

С други думи, тъй като първоинстанционното дело е образувано след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, то не подлежи на спиране в хипотезата на чл.637, ал.1 ТЗ. Преценката за допустимостта му, в аспекта на нормата на чл.637, ал.6 ТЗ, се извършва от първоинстанционния съд, съобразно задължението му по чл.7 и чл.140 ГПК служебно да следи за допустимостта на предявените искове и не е предмет на обсъждане в настоящото производство.

За пълнота, ще се посочи, че доколкото между гр. д. № 347/2022 г. на Окръжен съд – Смолян и т.д.н. № 1907/2017 г. на СГС не е налице и съотношение на преюдициалност 3 на второто спрямо първото, в случая не са налице предпоставки за спиране на първоинстанционното дело по описа на ОС-Смолян до приключване на делото в СГС и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

В заключение, Пловдивският апелативен съд намира, че не е налице основание за спиране на производството по гр. д. № 347/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, до приключване на т.д.н. № 1907/2017 г. на СГС с влязло в сила решение, което налага да бъде отменено Определение № 400 от 13.10.2023 г. по гр. д. № 347/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, в обжалваната част, в която със същото е спряно производството по делото до приключване на т.д.н. № 1907/2017 г. на СГС с влязло в сила решение, като делото ще бъде върнато на ОС-Смолян за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 400 от 13.10.2023 г. по гр. д. № 347/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, в частта му, в която със същото е спряно производството по делото до приключване на т.д.н. № 1907/2017 г. на СГС с влязло в сила решение.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4