Решение № 94 от 06.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Бургас, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно административно наказателно дело № 20232100600163 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Тодор Досев – защитник на обвиняемата Г. А. М., против Решение № 24/20.01.2023 г., постановено по НАХД № 4540/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С обжалваното първоинстанционно решение обвиняемата Г. А. М. е призната за виновна в това, че на 06.04.2022 г., в град Бургас, кв. „Рудник“, на кръстовището на улица „Св. Св. Кирил и Методий“ с улица „П. Р.

Славейков“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, с регистрационен № А5347НВ, нарушила правилата за движение, посочени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:

- чл. 47 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.“;

- чл. 50, ал. 1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“,

1 допуснала пътнотранспортно произшествие с движещото се по ул. „Св. св. Кирил и Методий“ с предимство моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с регистрационен № А3478МВ, като по непредпазливост причинила средна телесна повреда на пътуващата на задната седалка Ж.С.И., родена на ******* г., изразяваща се в счупване на трансверзалния израстък на седми шиен прешлен, довела до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 5-6 седмици – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, предложение второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 47 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, считано от влизане на решението в сила – на основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г от НК.

Със същия съдебен акт разноските по делото в размер на 1 085 лева са възложени в тежест на обвиняемата.

С въззивната жалба /ведно с допълнение към нея/ се релевират оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС и за необоснованост на атакувания съдебен акт в частта, касаеща приложението на чл. 78а, ал. 4 от НК. В тази връзка са изложени аргументи, че с оглед приетите от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства – съдействието й за разкриване на обективната истина, чистото й съдебно минало, наличието само на едно наказателно постановление за нарушение на ЗДвП при двадесет и осем годишния й стаж като водач на МПС, ниската й лична опасност , невисоката обществена опасност на деянието, спрямо нея е ненужно да се прилага незадължителното кумулативно наказание. Иска се от въззивната инстанция да съобрази обстоятелството, че обвиняемата полага грижи за възрастната си майка, който неин ангажимент е свързан с честото управление на автомобил. Направено е искане за изменение на първоинстанционното решение, като се отмени наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, а при условията на евентуалност срокът на същото да се редуцира.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас предлага решението на първата инстанция да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, както относно анализа на събраните доказателства и изводите за съставомерност, така и относно наложените две наказания.

Обв. М. не участва в съдебното заседание на въззивния съд. Защитникът й поддържа жалбата и моли да бъдат зачетени многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Пред настоящата инстанция ангажира нови доказателства – 3 броя Епикризи за заболявания на майката на обвиняемата и удостоверение за раждане като доказателство за роднинската им връзка.

Отново представя копие на контролния талон „Водач на МПС без наказания“ на обвиняемата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

2

Съдебното производство пред първата съдебна инстанция се е развило в отсъствие на обвиняемата, без оспорване и с изразено от защитника й пълно съгласие с фактите, изложени в обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 от НПК на Районна прокуратура – Бургас. При постановяване на своя съдебен акт, Районният съд е приложил правилно процесуалния закон и в съответствие с чл. 378, ал. 3, изр. първо от НПК е приел категорично точно и напълно изяснената фактическа обстановка, която почива на доказателствата по делото, като е достигнал до законосъобразния и обоснован извод за наличие на виновно поведение от страна на М.. Не представлява предмет на спор и на обжалване, че с виновното си и противоправно поведение обвиняемата е осъществила състава на инкриминираното деяние.

Видно от приложената по делото авто-техническа експертиза, става ясно следното:

На посочената дата по обвинението управляваният от обв. Г. А. М. лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, с регистрационен № А5347НВ се движел по ул. „П. Р. Славейков“ към ул. „Св. св. Кирил и Методий“ в кв.

„Рудник“, гр. Бургас. Приближавайки кръстовището, образвано от двете улици и регулирано със знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, указан в чл. 46, ал. 1 от ППЗДвП, обвиняемата намалила скоростта на движение преди навлизане в кръстовището, но не спряла, за да се огледа и да се убеди, че улицата с предимство, която ще пресече, е свободна и по нея няма движещи се превозни средства, които са в опасна близост. С ускорително движение предприела пресичане на кръстовището, към което от дясната й страна по пътя с предимство, урегулиран с пътен знак Б3 „Път с предимство“, се придвижвал лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с регистрационен № А3478МВ, като водачът му Р.И.И. забелязал движението на автомобила на обвиняемата, но не очаквал, че може да навлезе от лявата му страна без предимство, при което настъпил удар между двата автомобила. Поради това, че скоростта на движение на л. а.

„Сузуки“ /38 км/ч/ била по-голяма от скоростта на движение на л. а. „Нисан“ /20 км/ч в момента на съприкосновението/, ударът станал в задна лява врата на л. а. „Сузуки“ /страничен/ с предна дясна част на л. а. „Нисан“ /челен/. И двата автомобила са се движили със скорост по-ниска от максимално допустимата, поради което същата не е причина за причиняване на ПТП. В следствие на удара л. а. „Сузуки“ се приплъзнал косо странично и преобърнал на дясната си страна, удряйки намиращия се на ъгъла на кръстовището електрически стълб. В л. а. „Сузуки“ също така били на предна дясна седалка синът на Р.И. – С.Р.И., а на задната седалка съпругата му Ж.С.И.. Според вещото лице Маргарит Георгиев Янчев /съдът няма никакви основания да се съмнява в неговите професионални качества и възможности/, произшествието е настъпило поради следните причини:

Навлизане на управлявания от обвиняемата лек автомобил в улица „Св. св. Кирил и Методий“ при ограничена видимост и попадане в опасната зона за спиране на управлявания от И. лек автомобил. Видимостта на водачката на л. а. „Нисан“ е била ограничена до момента, в който предната част на автомобила й се е намирала на около един метър от платното за движение на 3 ул. „Св. св. Кирил и Методий“, от ограда на частен имот до тротоара в дясно, която е на височина от платното за движение на около 1,70 м при височина на л. а. „Нисан“ 1,52 м, в съчетание с 5%-вия наклон на платното за движение на ул. „П. Р. Славейков“. От експертизата става ясно, че причините за възникване на произшествието са субективни и се дължат на обвиняемата, която не е извършила необходимите действия, за да огледа платното за движение на ул. „Св. св. Кирил и Методий и да предприеме пресичането му, след като се убеди, че по него не се движат превозни средства, които са в опасна близост до кръстовището. Техническите причини за ПТП се изразяват в това, че тя не е пропуснала движещия се по пътя с предимство л. а.

„Сузуки“. Анализирайки причините за възникналото ПТП при условията, при които е настъпило, вещото лице е посочило, че произшествието е било предотвратимо от водачката М., ако беше предприела действия по спиране на около метър от платното за движение, за да се убеди, че би могла да извърши пресичането на кръстовището безопасно, а относно действията на втория участник в ПТП, вещото лице е изчислило, че при движение със скорост 38 км/ч, със съответната й опасна зона за спиране от около 19,6 метра, водачът на лек автомобил „Сузуки“ не е имал техническа възможност да предотврати ПТП с аварийно спиране преди мястото на удара от началния момент на възникналата опасност, когато лек автомобил „Нисан“ е навлязъл в кръстовището, т. е. не е отчетен принос на другия водач за възникване на произшествието.

От изготвената Съдебно-медицинска експертиза № 188/22 от вещото лице д-р Г. Милева, става ясно, че пътуващата на задната седалка на л. а.

„Сузуки“ Ж.С.И. е получила счупване на трансверзалния израстък на седми шиен прешлен, довела до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 5-6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес.

Възприето е от вещото лице, че механизмът на причиняване на увреждането е силно напрежение на шийната мускулатура /пострадалата е била без поставен предпазен колан/ вътре в автомобила при удара на същия от другия лек автомобил. Констатираното увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Останалите увреждания, получени от удар на главата в твърди тъпи предмети вътре в автомобила – фрактура на фронтална кост и горен ръб на дясна орбита с подкожен хематом, са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Обвиняемата Г. А. М., с ЕГН **********, е *****, ********, с 2 600 лева месечно нетно трудово възнаграждение и ********. Правоспособен водач е на МПС от ******** г., като към момента на деянието е притежавала СУМПС № *********, издадено на ******* г. за категориите В и АМ, със срок на валидност до ********* г. Д окументирано е само едно предишно нейно нарушение на ЗДвП, за което с НП от 2011 г. обв. М. е санкционирана с административно наказание глоба. Не са й отнемани контролни точки, нито е лишавана от право да управлява МПС. Притежава контролен талон „Водач на МПС без наказания“.

Горните установени фактически положения се извеждат въз основа на преценката на всички събрани в хода на наказателното производство гласни 4 доказателствени средства – показанията на свидетелите Р.И., С. И., Д.К., Л.Д., З.К., Ж.И., К.М., С.К.; на писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, констативен протокол за ПТП и схеми, пътна схема на кръстовище, справка за нарушител/водач, документи за регистрация на леките автомобили, справки за собственост на МПС, медицинска документация, справка за съдимост на обвиняемата, контролен талон „Водач на МПС без наказания“, удостоверение за трудови доходи на обвиняемата, експертните заключения на авто-техническа експертиза /ведно с мащабна скица/ и на съдебномедицинска експертиза. В разпита си в хода на досъдебното производство обвиняемата не е дала обяснения по причина, че инцидентът е много неприятен за нея и може да се случи на всеки, като е изказала огромното си съжаление.

При така безспорно установените факти, за правната квалификация на деянието не буди никакво съмнение, че обв. М. е извършила непредпазливо престъпление по транспорта, като е нарушила визираните правила за движение по чл. 47 и чл. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, с което е причинил а средна телесна повреда на постр. Ж.И. и с това е осъществен съставът на чл. 343, ал.