Решение № 5371 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5371 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330106686 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕРА СПАЙС“ ООД срещу „ВЪЛЕВИ ФРУТ 61“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 10 000 лева - остатък от дължима и неизплатена главница по фактура № *** г., 20 000 лева – остатък от главница по фактура № ***, 1 150 лева – обезщетение за забава върху неизплатената главница по фактура № *** г., 2 250 лева - обезщетение за забава върху неизплатената главница по фактура № ***, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните се намират в търговски отношения по повод продажба и доставка на подправки. На 09.03.2024 г. ищцовото дружество извършило доставка на подправки, за което служител на ответника подписал стокова разписка № *** г. и получил издадената фактура № *** г. Общата стойност на стоките по фактурата била в размер на 12 599,34 лева с падеж до 07.06.2024 г. Ответникът извършил частично плащане на дължимата сума в размер на 2 559,34 лева, но останала непогасена сума в размер на 10 000 лева. Обезщетението за забава върху посочената сума за периода от 07.06.2024 г. до 09.04.2025 г. възлизало в размер на 1 163,40 лева, но ищецът претендира сумата в размер на 1 150 лева. На 16.03.2024 г. ищцовото дружество извършило втора доставка на подправки, за което управителят на ответното дружество подписал стокова разписка № *** г.

1 и получил издадената фактура № *** Общата стойност на стоките по втората фактура била в размер на 27 243,60 лева с падеж до 14.06.2024 г. Ответникът извършил частични плащания на дължимата сума в общ размер на 7 243,60 лева, но останала непогасена сума в размер на 20 000 лева. Обезщетението за забава върху посочената сума за периода от 14.06.2024 г. до 09.04.2025 г. възлизало в размер на 2 265,52 лева, но ищецът претендира сумата в размер на 2 250 лева. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника „ВЪЛЕВИ ФРУТ 61“ ЕООД.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена стокова разписка № *** г. с изпълнител „ЕРА СПАЙС“ ООД и получаел „ВЪЛЕВИ ФРУТ 61“ ЕООД, с която са предадени стоки – различни подправки на обща стойност 12 599,34 лева. За извършената продажба на стоки е издадена фактура № *** г. на стойност 12 599,34 лева с ДДС и падеж за плащане 07.06.2024 г. И двата документа носят подпис на получател.

Представена е и стокова разписка № *** г., видно от която ищцовото дружество е доставило на ответника стоки – различни подправки на обща стойност 27 243,60 лева, като е подписана от получател. Издадена е фактура № *** на същата стойност с включено ДДС /27 243,60 лева/ и падеж на плащане – 14.06.2024 г.

Видно от приложено извлечение от банковата сметка на ищеца за периода 01.03.2024 г. – 08.04.2025 г. от ответното дружество са извършвани плащания в общ размер на 9842,94 лева, както следва: по фактура № *** г. 2 599,34 лева на 27.05.2024 г. и по фактура № *** – 2 243,60 лева на 14.06.2024 г., 1 000 лева на 29.07.2024 г., 1 000 лева на 09.09.2024 г., 1 000 лева на 16.10.2024 г. и 2 000 лева на 01.01.2025 г.

От представеното извлечение от банковата сметка на ищеца за периода 01.05.2025 г. – 31.05.2025 г. се установява, че след образуване на делото /10.04.2025 г./ ответникът е извършил последователни плащания в общ размер на 30 000 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Основателността на предявения иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което да са задълженията за доставяне на определена стока и извършване на определена услуга, в случая доставка на подправки, срещу заплащане на парична сума – стойността на доставените стоки; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от 2 предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на доставена стока.

По делото безспорно се доказа наличието на облигационно правоотношение между страните по повод доставка на стоки – подправки. В тази насока са представените стокови разписки за предаване на стоките, както и издадените фактури. Фактурата по смисъла на Закона за счетоводството е първичен счетоводен документ, удостоверяващ предоставянето, респективно получаването на определена стока или извършването на дадена услуга и наличието на задължение за плащане срещу това на сума, представляваща цена на стоката или услугата. С оглед правната характеристика на фактурата като счетоводен документ и доколкото между страните по делото не се спори, че процесната фактура е отразена в счетоводството на ищеца и ответника съгласно изискванията на ЗСч, включена е в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС, както и че ответникът е ползвал данъчен кредит по нея, може да се направи извода, че фактурата материализира сключен между страните договор, пораждащ права и задължения за тях. В този смисъл е трайната съдебна практика, която приема, че посочените обстоятелства представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване /така Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, Решение № 46/06.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г. на ВКС, Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г. на ВКС/.

В хода на производството по делото пред настоящата съдебна инстанция по категоричен начин се установи, че ответникът е погасил в цялост процесните задължения за главница с последователни частични плащания в общ размер на 30 000 лева. От една страна, цялостното погасяване на дълга налага разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер и от друга води до необходимост от отхвърляне на исковата претенция, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.

Предвид излоното съдът намира, че предявеният иск с правно основание предявения иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ е основателен и доказан в своя размер, но следва да се отхвърли поради направеното в хода на процеса погасяване на вземането. Поради направено оттегляне на претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба до извършване на плащането, то такава не следва да се присъжда.

По отношение на претендираните обезщетения за забава съдът намира следното:

Основателността на главните искове обуславя основателност и на обективно съединените с тях и имащи аксецорен характер искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ к упувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават 3 право да я получи, освен ако е уговорено друго. В настоящия случай между страните е уговорен падеж за плащане по всяка от процесните фактура. Така по фактура № *** г. падежът е настъпил на посочената дата - 07.06.2024 г., от който момент ответникът е изпаднал в забава. При определяне размера на обезщетението за забава съобразно разпоредбата на чл. 162 ГПК съдът използва калкулатор за лихви, при което дължимата сума съвпада с посочената в исковата молба сума в размер на 1 163,40 лева. Доколкото от ищеца се претендира присъждане на по-малка сума, а именно 1 150 лева, в този размер следва да бъде уважен предявения иск. Падежът за плащане по фактура № *** е настъпил на 14.06.2024 г., поради което като се отчетат извършените плащания и остатъка от задължението за съответните периоди, при използване на калкулатор за лихви по реда на чл. 162 ГПК се получава сумата в общ размер на 2 522,69 лева. Претендираното от ищеца обезщетение за забава е в размер на 2 250 лева, при което в този размер следва да се уважи предявения иск по чл. 86, ал. 1 ГПК.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ищцовото дружество претендира разноски в общ размер от 4 975,70 лева, от които 1 340 лева – държавна такса, 3000 лева – адвокатско възнаграждение, 135,70 лева – такса за образуване на изп. дело № 154/2025 г. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин с рег. № 154 по КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Пловдив, 500 лева – адвокатско възнаграждение по същото изп. дело. Съдър намира, че посочените разноски следва да се присъдят в пълен размер, доколкото ответника е дал повод за завеждане на делото и въпреки че е платил главницата, то плащането е направено след подаване на исковата молба.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕРА СПАЙС“ ООД, ЕИК: 207266404, срещу „ВЪЛЕВИ ФРУТ 61“ ЕООД, ЕИК: 204930871, искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 10 000 лева - остатък от дължима и неизплатена главница по фактура № *** г., 20 000 лева – остатък от главница по фактура № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, поради погасяване на задължението от ответника след подаване на исковата молба.

О С Ъ Ж Д А „ВЪЛЕВИ ФРУТ 61“ ЕООД, ЕИК: 204930871, ДА

ЗАПЛАТИ на „ЕРА СПАЙС“ ООД, ЕИК: 207266404, на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД следните суми: 1 150 лева /хиляда сто и петдесет лева/ – обезщетение за забава върху остатъка от главницата по фактура № *** г. за периода 07.06.2024 г. – 09.04.2025 г., 2 250 лева /две хиляди двеста и петдесет лева/ - обезщетение 4 за забава върху остатъка от главницата по фактура № *** за периода 14.06.2024 г. – 09.04.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВЪЛЕВИ ФРУТ 61“ ЕООД, ЕИК: 204930871, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕРА СПАЙС“ ООД, ЕИК: 207266404, сумата в размер на 4 975,70 лева /четири хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5