Решение № 204 от 14.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Б. 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. А.а при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20251200500094 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. П. Н., посочен като пълномощник на П. Р. М. и Р. Г. М., срещу Решение № 90095/07.12.2024 г., постановено по гр.д. № 525/2020г. по описа на Районен съд Б.

Правят се оплаквания за това, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че ищците не са доказали нуждата си от издръжка, както и възможността Р. М. са я заплаща. Сочи се, че имотът, предмет на дарението, е предоставен на Р. М. фактически много преди да бъде изповядана сделката за дарение, като към този момент имотът е бил изграден до степен само на мазилка. Р. М. в продължение на дълги години доизградил имота в състояние годен за живеене и по този начин е увеличил многократно неговата стойност.

Ето защо уважаването на предявения иск ще доведе до неоснователно обогатяване на ищците с оглед състоянието на имота към момента на дарението и сегашното му състояние и многократно увеличената стойност на този имот. Сочи се в жалбата, че с дарението по Нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 11 от 04.01.2019 г., акт № 3, том I, дело № 3/2019 г. по описа на СВ при РС – Б. не е нарушен законът, тъй като качеството на собственик включва правото на притежание, ползване и разпореждане и в конкретния случай Р. М. е осъществил едно от основните права на собственика, а именно да се разпореди с недвижимия имот, който притежава.

1

Изтъква се в жалбата, че към момента на изповядване на сделката, с която Р.

М. дарява на сина си П. Р. М. процесния недвижим имот, последният е малолетен и няма как да знае или да предполага, че с прехвърлителната сделка се уврежда кредитора. Поради това се твърди, че е налице оборване на презумпцията за знание от страна на приобретателя за увреждане на кредитора, а изводът на първоинстанционния съд в обратната насока е неоснователен и необоснован. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, от която не е постъпил писмен отговор.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно, поради следните съображения:

Районен съд - Б.съд е сезиран с иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от ищците Г. Д. М. и П. С. М. срещу ответниците Р. Г. М. и П. Р.ов М., с който е направено искане за обявяване за недействително на дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 11 от 04.01.2019г., акт с № 3, том I, дело № 3/2019г. по описа на СВ при PC -Б. с който първият ответник Р. Г. М. е дарил на втория ответник П. Р. М. чрез законния му представител А. А. Х. 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот IV-253, квартал 1-ви по КРП на село И., община Б. одобрен със Заповед № 1395/27.03.2001г., допълнен със Заповед № 175/25.02.2003г. и Заповед № 1113/21.07.2016г., ПУП-ПР одобрен със Заповед № 1859/22.12.2016г., целият с площ от 965 кв.м. при граници и съседи : улица, поземлен имот № 404, УПИ XXVIII-313, УПИ V-254, който имот е идентичен и представлява по предходен документ за собственост УПИ IV-82, целият от 965 кв.м., находящ се в кв. 1, по плана на село И., общ. Б. при съседи : улица, парцел V и имот 313, като П.

Р.ов М. реално ще ползва западната част от имота, ВЕДНО с целия ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху описания по-горе имот масивна жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора) идеална част от ТАВАНА на същата сграда.

Искът е уважен като районният съд е приел, че са налице фактическите предпоставки на чл. 135 ЗЗД и като увреждащо ищците дарението е обявено за относително недействително.

По фактите:

По делото не се спори, че ищците Г. и П. М. са родители на ответника Р.

М., както и че Р. М. е баща на втория ответник П. М..

Няма спор, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102, том I, рег. № 1663, дело № 96 от 2017г. ищците Г. и П. М. са дарили на сина си ответника Р. М. 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот IV253 (четвърти за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и три), квартал I (първи) по КРП на село И., община Б. одобрен със заповед № 2

1395/27.03.2001г., изменен със заповед № 1859/22.12.2016г. и заповед № 1535/20.12.2019г., допълнен със заповеди № 175/25.02.2003г. и № 1113/21.07.2016г. и двете за имот с пл. № 253, целият с площ от 965 кв.м., ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху описания по-горе имот жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора) идеална част от ТАВАНА на същата сграда при съседи на УПИ : улица, УПИ V-254, УПИ XLII-313, УПИ XLI - 313 и поземлен имот с № 404 и съседи на втория жилищен етаж : от северозапад и югозапад - имот с № 404, от югоизток -улица и от североизток - УПИ V-254.

Впоследствие дарителите да връчили на надарения нотариална покана, получена на 31.12.2018г., с която са направили искане сина им да ги подпомогне финансово поради затруднения и заболявания.

С Нотариален акт № 1, том I, рег. № 47, дело № 1 от 04.01.2019г. първият ответник Р. М. дарява на сина си – втория ответник П. М. описания по-горе имот.

Впоследствие дарителите Г. и П. М. предявяват иск срещу Р. М. по чл.

227в ЗЗД за отмяна на първото дарение. С влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 3489/2019г. по описа на Районен съд Б.искът е уважен като дарението в полза на първия ответник е отменено.

От правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Фактическият състав на тази разпоредба изисква наличието на следния сложен фактически състав: 1. Ищецът да е кредитор на длъжника; 2.

Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска сделка 3. Да е налице увреждане за кредитора (обективно условие); 4. знание за увреждането от страна на длъжника (субективно условие); 5. ако сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането.

В процесния случай е установено, че ищците по аргумент от чл. 227, б.“в“ ЗЗД са били кредитори на ответника Р. М. за непарично вземане за издръжка, от което родителите са се нуждаели. Нуждата от издръжка е установена от представеното решение, с което е уважен искът на настоящите ищци за отмяна на предоставеното на Р. М. дарение поради непредоставяне на издръжка, от която родителите му се нуждаели. С този влязъл в сила съдебен акт съдът е установил необходимостта от издръжка на дарителите, както и обстоятелството, че такава не им е предоставена от техния син. С влизането в сила на решението по иска с правно основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД задължението на Р. М. да предоставя издръжка на своите родители е прекратено. Поради това е ирелевантно оплакването обективирано във въззивната жалбата за това, че не била доказана нуждата на дарителите от 3 издръжка възможността на дарения да я дава. Напротив, с влялото в сила решение, с което дарението е отменено, се доказва именно тази нужда, качеството на кредитори на дарителите и възможността на сина да я плаща.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд по чл. 227, ал. 5 ЗЗД, касаеща колизията на правата, които трети лица са придобили по правоприемство от надарения, и правата, които придобива дарителят след влязлото в сила конститутивно решение за отмяна на дарението, придобитите вещни права от третите лица се запазват, а за дарителя възниква вземане за неоснователно обогатяване срещу надарения. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор, като този иск е облигационен и представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него с други думи накърнява общото обезпечение на кредитора. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие/увреждащата сделка остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /нестанала/ по отношение на кредитора ищец, който може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. С предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент, като последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него.

Напълно ирелевантно е посоченото във въззивната жалба за това, че имотът е доизграден от Р. М. и по този начин е увеличил многократно неговата стойност. Кредиторите ще имат възможност да се удовлетворят при евентуална продажба на имота до стойността на тяхното вземане, а не от стойността на целия имот. Освен това Р. М. би могъл да заплати задълженията си към своите родители и по този начин да избегне принудителната продажба на имота.

По силата на чл. 227, ал. 5 ЗЗД към момента на постановяване на настоящото решение ищците са кредитори на сина си Р. М., доколкото имат вземане за паричната равностойност на това, с което последния, в качеството му на надарено от своите родители лице, се е обогатил. В това вземане се е трансформирало вземането за издръжка, което е съществувало преди влизането в сила на решението, с което дарението е отменено.

Увреждането, като обективна предпоставка е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество и затруднява удовлетворяването на кредиторите си. В хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, 4 които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

В настоящия казус с процесното дарение /дарението от 2019г./ ответникът Р. М. се е лишил от имущество и с това се е поставил в затруднение за осъществяване на правата на неговите родители – ищците, които са кредитори за нужната им издръжка, а в последствие след влизане в сила на решението за отмяна на дарението – като кредитори за това, с което се е обогатил дарения.

Атакуваният договор за дарение е безвъзмезден. Дарителят Р. М. съзнателно се е лишил от своето имущество, без да получи нищо в замяна.

Сделката с оглед съдържанието на насрещните престации и условията, при които е сключена се явява увреждаща, тъй като намалява имуществото на длъжника.

Вземането на ищците за издръжка е възникнало преди сключването на атакуваното с настоящия иск дарение и това се установява от изпратената нотариална покана – получена от Р. М. на 31.12.2018г., а дарението е реализирано няколко дни по-късно – на 04.01.2019г.