Решение № 617 от 28.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет П.а

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000500529 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260317/15.11.2021 г. по гр.д. № 791/2020 г. на СОС е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. И. В. сумата от 150000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на съпруга й Г. А. В., настъпила в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 15.05.2016 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 17.11.2020 г. до окончателното плащане, КАТО е отхвърлен акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 150000 лв. за периода от датата на ПТП – 15.05.2016 г., до 16.11.2020 г. /вкл./.

Със същото решение е отхвърлен иска на М. И. В. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП – разходи за погребение в размер на 1333 лева, ведно със законната лихва за забава от 15.05.2016 г. до окончателното изплащане.

С посоченото решение ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено също да заплати на всеки от двамата ищци А. Г. В. и А. Г. В. сумата от по 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на баща им Г. А. В., настъпила в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 15.05.2016 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 17.11.2020 г. до окончателното плащане, КАТО са отхвърлени акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите от по 120000 лв. за периода от датата на ПТП – 15.05.2016 г., до 16.11.2020 г. /вкл./.

Със същото решение са отхвърлени исковете на А. Г. В. и А. Г. В. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП – 1 разходи за погребение в размер на по 1333 лева, ведно със законната лихва за забава от 15.05.2016 г. до окончателното изплащане.

С първоинстанционното решение е осъдена ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на всеки от четиримата ищци М. А. В., Г. А. В., Е. Е. Т. и А. Б. П. сумата от по 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на дядо им Г. А. В., настъпила в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 15.05.2016 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 17.11.2020 г. до окончателното плащане, КАТО са отхвърлени акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите от по 30 000 лв. за периода от датата на ПТП – 15.05.2016 г., до 16.11.2020 г. /вкл./.

Решението е постановено при участието на К. В. Н. като трето лице помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал въззивна жалба против решението в следните негови части:

В частта, с която искът на М. И. В. за неимуществени вреди е уважен за сума над 35 000 лева, ведно със законната лихва;

В частта, с която искът на А. Г. В. за неимуществени вреди е уважен за сума над 40 000 лева, ведно със законната лихва;

В частта, с която искът на А. Г. В. за неимуществени вреди е уважен за сума над 40 000 лева, ведно със законната лихва;

В частта, с която исковете на четиримата внуци М. А. В., Г. А. В., Е. Е. Т. и А. Б.

П. за неимуществени вреди за по 30 000 лева са уважени, ведно със законната лихва.

Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.

2 ЗЗД.

Жалбоподателят поддържа, че СОС неправилно приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, въпреки приетите нарушения от негова страна на ЗДвП. Съдът неправилно се базирал на условности и не възприемал извода на вещото лице за техническите причини за ПТП. Неправилно се приемало, че починалият В. не допринесъл за настъпване на ПТП нито като водач, нито като пешеходец. Според жалбоподателя именно действията на починалия В. са основна причина за ПТП, като той нарушил чл. 5, ал. 1 ЗДвП, чл. 94, ал. 2 ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП На следващо място В. стоял на платното за движение и то без светлоотразителна жилетка.

Жалбоподателят излага и доводи, обосноваващи липса на материалноправна легитимация на внуците на загиналия В. за получаване на обезщетение за смъртта на дядо им. Твърди, че същите не доказали изключителност на емоционалната им връзка с техния дядо, както и понесени вреди извън обичайните, поради което решението не съответствало на критериите по ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК. На следващо място се излага твърдение, че СОС неправилно приел, че §96 от ПЗР на КЗ не следва да се прилага.

На следващо място се излагат доводи, че определените обезщетения са прекомерни и не съответстват на принципа на справедливост, закрепен в чл. 53 ЗЗД и в отклонение от съдебната практика на ВС. Съдебният акт и не съдържал мотиви ,които да обосноват пълното уважаване на претенциите.

Жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части и предявените искове да бъдат отхвърлени над посочените във 2 въззивната жалба суми.

Ищците и третото лице помагач не са депозирали отговори на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

В случая между страните не е спорно настъпването на ПТП на 15.05.2016 г., виновното противоправно поведение на К. В. Н. при управление на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ********, както и причинената в пряка причинна връзка с него смърт на Г. А. В.. Тези обстоятелства се установяват и от събраните писмени доказателства – влязла в сила присъда № 8 от 13.03.2019 г. по нохд № 15/2019 г. на СОС, с която К. В. Н. е признат за виновен в това, че на 15.05.2016 г., на първокласен път ПП 1-8, в посока София-Калотина, в участъка на 27+500 км., в района на Община Сливница, Софийска област, при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № ********, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. А. В. и средни телесни повреди на други две лица – В. И. Т. и Й. Н. П.. На основание чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Когато противоправният резултат е съставомерен, както в случая, присъдата обвързва гражданския съд и относно този резултат и причинната му връзка с деянието.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД.

Не е спорно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че М.В. е съпруга та починалия Г.В., А.В. и А.В. са негови деца, а М.В., Г.В., Е.Т. и А.П. са негови внуци.

Относно оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд нарушил чл. 52 ЗЗД, като определил завишени обезщетения на ищците за претърпените от тях 3 неимуществени вреди вследствие настъпилата при ПТП смърт на техния сродник Г.В., настоящият състав намира следното:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.

№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.) За установяване на търпените от ищците неимуществени вреди са разпитани пред СОС двама свидетели.

Свидетелката Р. В. У. е посочила, че познава цялото семейство, тъй като работила с майката и бащата на А. В. 15 години. Те били образцово семейство, учтиви, работливи. Живеели задружно. Децата, особено С. и А., живеели под закрилата на Г..

Г. решил да замине за Германия, за да помогне на децата си. Всички се обичали и уважавали. Г. и съпругата му с желание отглеждали внуците си. Ходели със семейството в чужбина на почивки, в Турция и Гърция. Били заедно на празниците.