Решение № 4340 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4340 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20251110204911 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. М. С., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 25-4332-001410/06.02.2025 г., издадено от Д.Д.Д. – Началник Сектор при ОПП - СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се оспорват приетите за установени от административнонаказващия орган (АНО) фактически положения относно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че посоченият от наказващия орган фактор, с който водачът е следвало да се съобразява не са се проявил. Сочи, че противно на вмененото му поведение, не е настъпил удар между управлявания от него автомобил и друг спрял пред него, а превозното му средство е било засечено от трети участник в движението, с когото именно е имало съприкосновение, но който е напуснал местопроизшествието и е останал неустановен.

Бланкетно навежда и възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита и поставили го в невъзможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата с изложените в нея доводи.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Н а 18.01.202 5 г., около 12:30 часа, лек автомобил с неустановена марка, модел регистрационен номер и водач се придвижвал по платното на бул. „Тодор Александров“, с посока от бул.“Вардар“ към ул.“Хисаря“. Пътната настилка била мокра, без неравности.

Когато превозното средство достигнало в района на сградата на *** – пред административен номер 175, където в този момент в лентата пред него настъпил удар между два автомобила, управляващият го предприел рязка маневра по навлизане в съседната лява лента, но спрял внезапно, за да предотврати катастрофа с придвижващи се по нея други участници в движението.

В същото време и посока с л.а. „***”, с рег. №***, собственост на М.Д. С., се придвижвал и жалбоподателят – Е. М. С.. Той бил придружаван от бившата си съпруга – свид. С. В. С.. Виждайки рисковите маневри на останалия неустановен водач пред него, С. също предприел спиране в пътната си лента, но поради момента на изненада от спирането на другия участник в движението, въпреки задействаната спирачна система превозното му средство се ударило в предния автомобил, който от своя страна се сблъскал със спрелия пред него л.а. „***“, с рег. №***, управляван от свид. С. Н. Д.. Веднага след това останалият неустановен водач се изтеглил от колоната и напуснал местопроизшествието.

Съприкосновението причинило повреди по предната броня на управляваното от С. превозно средство.

По повод веригата от инциденти един от участниците в тях потърсил съдействие от органите на МВР. На място се отзовал полицейски екип в състав свидетелите В. Г. Д. и Н. Л.

Л., заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ към ОПП - СДВР. По данни на водачите, служителите на реда изготвили протоколи за ПТП, срез които и този, касаещ автомобила на жалбоподателя, заведен под №2025-1022-952-1. В него били описани щетите по превозното средство на С., както и обстоятелствата по случая. На заварения на място водач била предоставена бланка на декларация, в която той вписал сведения за механизма на пътното произшествие, отразявайки като причина за удара внезапно предприетото от другия водач навлизане в съседната лента и непосредствено последвалото рязко спиране. Била изготвена и скица.

Свидетелят Д. приел, че е извършено административно нарушение и съставил срещу Е. М. С. акт за установяване на административно нарушение (АУАН), с бл.

№3527114/18.01.2025 г., в който били отразени констатираните обстоятелства и тяхната правна квалификация, а именно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради несъобразена скорост с атмосферните условия – мокра пътна настилка. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля – Н. Л. Л.. Същият бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-001410/06.02.2025 г. от Д.Д.Д. – Началник на Сектор при ОПП-СДВР, с което, при възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на С. му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Препис от него бил връчен лично на жалбоподателя на 16.03.2025 г. Жалбата срещу него постъпила на 18.03.2025 г., в указания от закона преклузивен срок.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите Д. и Л., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за изготвяне на протокола за ПТП, приложената към него скица и за съставяне на АУАН. Макар и неочевидци на настъпилото ПТП, свидетелите са се отзовали на подадения сигнал и са установили на място автомобилите, претърпели повреди в резултат на пътния инцидент.

Категорични са, че относно удара, засегнал превозното средство на жалбоподателя, са се водили по информацията, предоставена им от последния, който е бил установен на място и който е споделил пред тях механизма на реализираното ПТП, като по случая са изготвили протокол. Липсата на подробни спомени в показанията на полицейските служители съдът отдава на изминалия период от време и естеството на тяхната работа (установяване на множество нарушения почти ежедневно, попълване на документация и т. н.). Същите, макар да не са от естество да препятстват установяването на фактите относно реда за съставяне на 2

АУАН, ползваните в тази насока документи и извършеното от водача пред контролния орган деклариране на относима информация, се разграничават от установените в хода на проведеното съдебно следствие характеристики на нарушението, което компрометира частично, но съществено тяхната информативност.

При проведените в съдебно заседание непосредствени разпити на свидетелите Д. и Л., двамата не предоставиха обяснения защо не са възприели като настъпила фактологията, споделена им от жалбоподателя и свързана с удар между превозното му средство и това на избягалия участник, настъпил в движение и в резултат на рязкото спиране на последния.

Още повече когато местопроизшествието не е било запазено, а трети лица – преки очевидци на този именно момент (по техни твърдения) не били установени. Не може да бъде пренебрегнат фактът, че двамата полицейски служители напълно неоправдано са пренебрегнали присъствието на бившата съпруга на С., с което са допуснали изначално незаконосъобразност на процеса по събиране на относими доказателства, характеризирайки априори нейните сведения като пристрастни и необективни в разрез с правилото на чл.14, ал.2 от НПК. Тук е мястото да се отбележи, че заявеното от двамата полицейски служители за изясняване механизма и причините за ПТП по писмените сведения на жалбоподателя е несъстоятелно. При съпоставка между декларацията, подписана от С. и отразеното в АУАН, респ. заявеното в съдебното заседание от полицейските служители, се налага съществена разлика. Тя е съсредоточена върху обстоятелствата, които са довели до инцидента и категорично не указва проявление на нарушението на скоростния режим, в конкретика на правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Описаната от жалбоподателя фактология дава информация за неправомерно поведение на водача, който е бил пред него, изпълващо поскоро състава на нарушение на разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДвП и което той не е могъл да избегне, нито да предвиди. От друга страна, закрепеното писмено от С. сведение при непосредствен прочит, хипотетично и ако не бъдат споделени горните аргументи, би могло да даде информация единствено за липса на достатъчна дистанция между двата участвали в ПТП автомобили, но не и за случай на несъобразена скорост. Този извод се налага предвид обстоятелството, че в него се твърди за движещ се втори участник в движението, който рязко е предприел маневра по навлизане в съседна лента и е спрял, след което е бил ударен от жалбоподателя. Подобна хронология на събитията описват както свид. С., така и свид. С.

Д., макар двамата да са възприели ситуацията от различни позиции. Тази подробност, видно от показанията на полицейските органи обаче не е отразена, като те формално са възприели единствено „спрял автомобил“, което именно изкривява действителността и й придава различен облик. Отсъства и проявена инициатива от страна на служителите да се потърсят и приобщят за нуждите на производството записи от видеокамери, разположени в близост до мястото на удара, чиито кадри да онагледят действително развилите се събития. Последното понастоящем се явява и невъзможно с оглед краткия срок, в рамките на който се съхраняват тези записи. За съществуването на записваща техника, впрочем, споменава и разпитаният от съда участник в друг сред веригата инциденти на същото място – свид. С. Д..

Местопроизшествието не е било запазено, поради което и полицейските служители не са могли да възприемат евентуалното крайно разположение на автомобилите, от което да черпят и допълнителни изводи извън описанието на водача С.. При наличието на тези нюанси отсъствието на ясни доводи на актосъставителя да възложи вината за случилото се именно на въззивника е в противоречие с изискването за обективно провеждане на проверката с оглед изясняването на обстоятелствата. Доколкото липсват други доказателства, тези пропуски не позволяват да бъде изключена алтернативата, предложена от жалбоподателя, че именно останалият неустановен водач е извършил неправомерни маневри. От друга страна, те поставят въпроса и относно точния вид на засегнатите обществени отношения – дали тези, касаещи скоростните ограничения, дали свързаните с нуждата от поддържане на определена дистанция, която да позволи своевременна реакция, или тези, отнасящи се до резките промени в скоростта, затруднили движението.

Поредни аргументи в подкрепа на частичното изключване на сведенията на полицейските служители относно причините за пътния инцидент съдът открива в показанията на свидетелите С. Д. и С. С.. При тяхното съпоставяне с останалия доказателствен материал, в частност със съдържанието на приобщената по делото декларация на водача С., се открива съвпадение относно факта, че ПТП е било предизвикано именно от избягалия и поради това неустановен участник в движението. Подчертават се и 3 неговите маневри, които са били непредвидими и са лишили другите водачи, включително жалбоподателя, от възможност за своевременна реакция.

Не налагат противни изводи и показанията на свид. Д. С., в които се съдържат факти, касаещи единствено времето и мястото на настъпилата верижна катастрофа, но не и детайли за нейния механизъм и поведението на участващите лица. В идентичен смисъл съдът обсъжда и заключението на приетата по делото фоноскопска експертиза на приобщения запис на сигнал до телефона на Дирекция „Национална система 112“ – МВР. Извлечението на хартиен носител на проведения разговор между гражданин и дежурния диспечер онагледява единствено предоставената информация относно странични за настоящия казус обстоятелства, поради което и не спомага съществено за изясняването на фактическата обстановка.