Решение № 4024 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4024 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100507486 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4464/16.03.2025г., постановено по гр. д. № 31749/24г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в, съдът е отхвърлил предявения от В. И. П. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено по отношение на „Виваком България“ ЕАД, с ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: София, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, че В. И. П., с ЕГН **********, с адрес: София, ул. ****, не е обвързан от сключен от негово име чрез представител Договор за комбинирана услуга № 1552953523072018-4441231/23.07.2018 г. поради относителна недействителност – представителство от мним представител, така и отхвърлил предявения от В. И. П. иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „Виваком България“ ЕАД, да заплати сумата от 1510,39 лева (хиляда петстотин и десет лева и 39 стотинки) – недължимо платена по Договор за комбинирана услуга № 1552953523072018- 4441231/23.07.2018 г. В. И. П. е осъден да плати 100лв. разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от В. И. П., с която го обжалва изцяло като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са конкретни съображения, че изводите на съда не били правилни относно фактическата обстановка на спора. Твърди, че исковата молба се твърди, че К.С. сключила един договор с ответника, а именно Договор за комбинирана услуга № 1552953523072018-4441231/23.07.2018 г. за кл. № 15529535001, а втори договор не бил сключван. Задълженията по договора не били комбинирани с този на дружеството и не били издавани общи фактури на различен абонатен номер 15529535002.

По делото не бил представен втори договор, нито се твърди наличието на такъв. Съдът приел, че не са налице данни за съществуването на документ за промяна на клиентския 1 номер. Ищецът твърди, че имало извършена промяна на клиентския номер, доколкото за периода от 26.07.2018г. до м.10.2018г. титуляр на клиентския номер бил ищецът, а през м.10.2018г. за първи път била издадена фактура за клиентски номер 15529535002 /за който се оспорва сключването на договор/ като фактурата била както на ищеца, така и на Планпроект инженеринг ЕООД, съответно след м.10.2018г. до прекратяване на договора всички фактури били по кл.№ 15529535002. Тези обстоятелства обосновавали извод, че е налице едностранна промяна на клиентския номер. Изложени са доводи, че ищецът упълномощил К.С., но в качеството си на управител и волята му била упълномощеното лице да сключва договор от името на дружеството, което представлява, но ответникът не съобразил същата и пред първите два месеца от действие на договора издавал фактури на името на ищеца с кл.

№ 15529535001, а след като осъзнал грешката променил едностранно клиентския номер и адресат във фактурите бил Планпроект инженеринг ЕООД.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В писмено становище в хода на въззивното производство поддържа доводи за правилно на решението по съображения, че представителната власт е учредена в лично качество, което следвало от граматическото тълкуване на приетото по делото пълномощно и използваните лични местоимения.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 27.06.2018г. като управител на Планпроект инженеринг ЕООД и в това му качество упълномощил К.С. да го представлява пред различни институции, но не и в лично качество. Въпреки това на 23.07.2018г. ответното дружество сключило договор с ищеца чрез К.С., но без да посочва в какво качество го е подписала. В периода до м.10.2018г. ищецът заплащал месечните фактури за кл. № 15529535001 без да обърне внимание, че плащал по договор, който не бил сключил. През м.10.2018г. ищецът започнал да получава фактури по кл.№ 15529535002 с получател той в лично качество и за Планпроект инженеринг ЕООД. Били издадени 23бр. фактури в периода от м.10.2018г. до м.01.2021г.

Доколкото договорът за комбинирана услуга бил за кл. № 15529535001 не било ясно как е променен на 15529535002. Оспорва да е упълномощавал К.С. да го представлява в лично качество пред ответника, не е давал съгласие за сключването му, както и не е потвърждавал въпросния договор. В този смисъл договорът за комбинирана услуга за кл.№ 15529535001 бил недействителен по чл.42, ал.2 ЗЗД като сключен без представителна власт /уточнение молба л.50/. Доколкото всички фактури за двата клиентски номера били издадени без основание, то и заплатените суми по тях подлежали на връщане по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, общо за сумата от 1510.39лв., ведно със законната лихва от исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Виваком България ЕАД, в който намира исковете за неоснователни по съображения, че пълномощното учредява представителна власт в полза на Стефанова за сключване на договори с търговци без да са посочени ограничения и властта е в предоставена в лично качество, така и с последващите действия по заплащане на фактурите за ползваните услуги е потвърдил сключения договор.

2

Прието по делото е пълномощно /л.7/, което е със следното съдържание: долуподписаният В. И. П. …в качеството си на Управител на „Планпроект инженеринг“ ООД…упълномощавам Калина Георгиева Стефанова … със следните права: да ме представлява пред ... физически и юридически лица …,като подписва, подава и получава необходими документи…договори и др…във връзка с горните права, да подписва, подава и получава всички необходими документи… и други документи касаещи интересите му. Да получава оригинали, преписи и дубликати на документи. Пълномощното е безсрочно.

Прието е заявление/договор № 1552953523072018-4441231/23.07.2018 г., кл. № 15529535001, сключен межди ответника и посочен абонат – В. И. П. за комбинирана услуга /интернет, телевизионна и мобилна гласова услуга/, като в графата подпис на абонат е изписано К.С..

Приети са фактури /месечна сметка/ от м.08.2018г. и м.09.2018г. издадени на В. И. П. кл.№ 155295350001, с разбивки на „комбинирани услуги“, така и фактури от м.10.2018г. до м.01.2021г., издавани до В. И. П. и Планпроект инженеринг ЕООД с посочен кл. № 15529535002, всички общо на стойност 1510.39лв. Приети са заверени копия от извадка от системите на ответника за дължими суми по кл. № 155295350001 и 15529535002, видно от които няма дължими суми.

Пред настоящата инстанция са приети и Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги вх.№ 20210118190216-50852352 към Договор № 1552953518012021-50852353, кл. № 15529535002, от 18.01.2021г. в което е описано, че споразумението се счита за предизвестие за прекратяване по смисъла на Общите условия за услугата. Приети са и приемо-предавателни протоколи от 18.01.2021г. за връщане на оборудване /приемник и модем/, носещи подписа на сочения абонат. Прието е Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги към Договор № 1552953515102020-50196027, кл. № 15529535002, от 15.10.2020г. с посочен абонат В. И.

П. и предмет на споразумението: Прекратяване на услугата, в което е описано, че се желае прекратяване на договора за прекратяване на описани услуги /интернет, телевизионна и мобилна гласова услуга/, приети са протоколи за връщане на оборудване.

Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че с плащането на задължения по договор се счита, че го е потвърдил чрез конклудентни действия. Концентрирал е спора по тълкуване на пълномощното. С оглед употребените изрази „да ме представлява“, „да защитава интересите ми“ приема, че пълномощното е издадено в лично качество от ищеца, съответно стига до извод, че процесният договор е валидно сключен от лице с представителна власт, а исковата претенция се явява неоснователна, съответно е отхвърлил обусловения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд 3 водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество и ПРАВИЛНО, но по различни съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че процесното пълномощно не е издадено в лично качество от ищеца, а в качеството му на управител, което пряко следва от изрично изразената воля. Качеството на страната определя носителя на правата и задълженията.

Използването на изрази като „да ме представлява“ и „на мое име“ в съдържателната част следва да се тълкува граматически именно в качеството му на управител.

Според приетото в така задължителната съдебна практика /Вж. ТР № 5 от 12.12.16 г. на ОСГТК на ВКС/ договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт, респ. извън пределите на учредената такава, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици, т.е. няма обвързаност и за двете страни по него. Тези последици настъпват, ако лицето от името на което е сключен договорът го потвърди, в съответствие с изискването на чл.42, ал.2 ЗЗД, освен ако съществува законова забрана. Ратификацията, което по правното си естество представлява упражняване на потестативно право и е едностранна правна сделка, има обратно действие във времето. Отправено към третото лице потвърждаване, отговарящо на изискванията на чл.42, ал.2, изр.2 ЗЗД, валидира договора към момента на неговото сключване, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. В закона не е уреден срок, в който мнимо представляваният може да одобри сделката.

Потвърждаването като сделка е едностранно волеизявление на лицето, от името на което е сключен договорът без представителна власт (мнимо представлявания), което е неоттегляемо, ако са достигнало до адресата – третото лице, което е договаряло с мнимия представител. Само когато за потвърждаването не е необходима писмена или по-тежка форма съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 37 ЗЗД, то може да се направи и чрез конклудентни действия, извършени от мнимо представлявания (например – изпълнение на негово задължение по договора). В случая Договорът за далекосъобщителни услуги изисква писмена форма за валидност, съответно потвърждението следва да е в същата форма.

С приетите и неоспорени пред настоящата инстанция писмени доказателства /конкретно предизвестието за прекратяване и споразумението за прекратяване на договорите/, изходящи от ищеца, представляват именно валидно потвърждаване по смисъла на чл.42 ал.2 ЗЗД, доколкото изхожда лично от ищеца, адресирано е до ответника, в същите изрично се иска прекратяване на услугите /абонаментен план Smart S за тел.номер **** – предмет на договора за комбинирана услуга; абонаментен план на VIVAVOM FiberNet 100 предмет на договора за комбинирана услуга, както и на телевизионна услуга – TV 2L+ предмет на договора за комбинирана услуга/. След като изрично писмено е волеизявил, че желае прекратяване на договора по комбинирано предоставяне на услугите, достигнало до адресата, същото като неоттегляемо е породило действие по ратифициране на сключения договор без представителна власт. С оглед предмета на услугите, предоставените устройства по ползване, съответно върнатите такива, е налице достатъчна индивидуализация, при която безпротиворечиво се установява, че е налице едно договорно правоотношение с предмет именно същите услуги, поради което и доводите за промяната в клиентските номера с изменяне на последната цифра и ирелевантен, доколкото не се твърди наличие на друго правоотношение между страните.