Решение № 146 от 29.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Русе, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20264500500200 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. И. М. чрез адв. Т. В. АК Русе против Решение № 1871/26.12.2025 г. постановено по гр. д. № 1494/2025 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от него против И. Ц. М. и А. С. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД- да бъде прогласена нищожността на сключения между ищеца и първия ответник договор за покупкопродажба на 4/6 ид. части от недвижим имот, находящ се в с. ******* ****, общ. ****, ул. „**** *****“ № ** с площ от 1109 кв. м., ведно с построените в него сгради като привиден и иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД- да бъде прогласена действителността на прикритото съглашение - реално сключения между ищеца и първия ответник договор за дарение като неоснователни и недоказани.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано.

Според него, от една страна съдът приема, че волята на ищеца е била да продаде, а на ответника да купи имота, но от друга приема, че мотивът за сключване на договора не е да бъде прехвърлена собствеността възмездно срещу продажна цена, а сделката да не 1 може да бъде атакувана от другите наследници. Т. е. според жалбоподателя, съдът не отчита разликата между съзнаваното от страните несъответствие в изразената от тях воля и действителната такава и липсата на съгласие. Настоява, че в случая е налице несъответствие между желаното и изразеното. Заема позиция, че след преценката в съвкупност на ангажираните от него писмени и гласни доказателства се налага безспорния извод, че сумата, посочена като продажна цена в нот. акт е предоставена от него за нуждите на нотариалното производство, т. е. той нито е желаел, нито е получавал такава. Възразява, че ответницата не е установила от кого и как са били осигурени парите за сделката при положение, че не са били налични по сметката на отв. И. М. в деня на изповядването й. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените от него искове да бъдат уважени и присъждане на разноски.

Ответницата по жалбата А.С.П. чрез адв. Л. П. АК Русе е подала отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Счита решението за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Производството пред районния съд е образувано по предявените от Ц. И. М., чрез адв. Т. В. против И. Ц. М.- негов син и А. С. М.- негова снаха обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД - да бъде прогласена нищожността на сключения между ищеца и първия ответник договор за покупко-продажба на 4/6 ид. ч. от поземлен имот в с. ******* ****, общ. Русе с площ от 1109 кв.м., ведно с построените в него сграда с площ от 53 кв.м. на два етажа, еднофамилна и сграда с площ от 30 кв.м. на един етаж, обективиран в нот. акт № 171, том.1, рег. № 1576, д. № 124 от 02.05.2024 г. на Нотариус рег. № *** на НК като привиден и да бъде прогласена действителността на прикритото съглашение - реално сключения между ищеца и първия ответник договор за дарение, по силата на който ищецът дарява на първия ответник собствените си 4/6 ид. части от горепосочения имот. Ищецът твърди, че тъй като за имота се грижел основно първият ответник, след смъртта на съпругата си- майката на ответника, решил да му прехвърли собствените си 4/6 ид. ч., за да не може след неговата смърт брат му да има претенции за наследство от баща си от този имот. След консултация узнал, че ако му подари собствените си ид. части, след смъртта му, другият му син би могъл да търси дял и затова решили фиктивно да му ги продаде. Изповядали сделката на 02.05.2024 г. като продажната цена, която вписали определили съобразно данъчната оценка на имота.

Нотариусът обаче отказал да пусне сделката за вписване докато не получи документ, че купувачът /синът му/ е превел по негова банкова сметка вписаната продажна цена.

Това наложило първият ответник да преведе по банкова сметка на продавача осигурената от самия него /бащата/ сума в брой. Тази сума ищецът твърди, че нито искал, нито ползвал. За реално договореното между тях съставили нарочна декларация 2 от 10.05.2024 г.

В подадения от нея отговор по реда и в срока по чл. 131 ГПК отв. А. С. М. оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани и претендира тяхното отхвърляне. Заявява, че с първия ответник са съпрузи и живеят в процесния имот от 14 години. Уговорката със свекъра й /ищеца/ била тази къща да остане за двамата със съпруга й и двете им деца. След смъртта на майката на съпруга й С.М., бил платен делът на ищеца по банков път. Възразява изобщо да е говорено за дарение, като само тя присъствала на тези уговорки. Оспорва представеното обратно писмо – декларация от 10.05.24 г. с твърдения, че е създадено за нуждите на делото, неподписано от нея и с недостоверна дата и съдържание, без нотариална заверка. Твърди, че от няколко месеца със съпруга си са във влошени отношения. Заема позиция, че с настоящото дело се цели след развода й с ответника, тя и децата да нямат никакви права над семейното жилище, което закупили по време на брака си и да останат буквално на улицата.

Претендира разноски.

С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, първоинстанционният съд приел, че след анализ на събраните по делото доказателства привидността на договора за покупко-продажба от 02.05.2024 г. като прикриващ дарение на имота не е доказана при условията на пълно и главно доказване, поради което отхвърлил исковете. Приел, че твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, че сделката е оформена като продажба „фиктивно“, за да не може след неговата смърт другият му син да претендира наследство от този имот се подкрепят от показанията на свидетелите П. и М.. Изложил съображения обаче, че по делото е установено, че желанието на първия ответник, е било да купи имота, а на ищеца да му го продаде, като мотивите за прехвърляне на собствеността чрез покупко-продажба били, че ако е дарение, то може да бъде оспорено от другите наследници.

Пред настоящата инстанция са приети писмени доказателства, удостоверяващи извършвани от отв. И. Ц. М. плащания с издадената на ищеца дебитна карта.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на 3 събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е основателна.

Предмет на спора е действителността на договора за покупко- продажба от 02.05.2024 г., оформен с нот. акт № 171, том I, рег. № 1576, дело № 124/2024 г. на нотариус рег. № *** на НК, като ищецът Ц. М. и ответникът И. М. са поддържали, че същият е нищожен, като привиден, тъй като прикрива дарение на ищеца Ц. М. в полза на отв. И. М. на 4/6 ид. части от описания в договора имот. В подкрепа на това си твърдение ищецът и ответникът се позовават на подписаната между тях декларация на 10.05.2024 г., установяваща действителната им воля за сключване на договор за дарение. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал представената по делото декларация като начало на писмено доказателство, което не може да се противопостави на ответницата А. М., тъй като не е подписано от нея. С решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК /Решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр. д.

№ 1069/2009 г., I г. о., решение № 91 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 2969/2008 г., IV г. о., решение № 775 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 929/2009 г. I г. о. и др. /, е възприето, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения в чл. 21, ал. 1 СК /респ. чл. 19, ал. 1 СК - отм. / режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който принос се предполага до доказване на противното. Това обаче не означава, че по силата на закона този съпруг става и страна по договора. Обратният документ, изхождащ от съпруга- купувач и удостоверяващ действителните отношения между страните по договора, не обвързва неучастващия съпруг. В този случай подписаният от единия съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията и по отношение на неучастващия. Тъй като двамата съпрузи имат качеството на необходими другари, когато единият признава симулативния характер на сделката, а другият го оспорва, съгласно правилото на чл. 217 ГПК /респ. чл. 173 ГПК - отм. /, ако фактическите им твърдения относно общите факти си противоречат, съдът следва да ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Това разбиране се споделя и от настоящия състав на РОС. Подчиненото материалноправно и процесуалноправно положение на неучастващия в сделката съпруг, спрямо съпруга- купувач, се извежда именно от факта, че макар да не е посочен като страна в договора, той придобива права от него по силата на закона. В този смисъл неучастващият съпруг следва правното положение /като права и задължения/ на съпруга- страна по сделката, без това да означава, че във всички случаи, когато има издаден обратен документ той разпростира действието си и по отношение на неучастващото в договора лице. Симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни. Когато е установено, че единият съпруг, не е в кръга на "договарящите" и не е подписал документа, разкриващ симулативността на сделката, този документ няма обвързваща доказателствена сила за него, но може да 4 послужи за начало на писмено доказателство, респ. и за предпоставка за допустимост на свидетелските показания /чл. 165, ал. 2 ГПК/.

Изводите обаче на районния съд, че твърдяната от ищеца симулация не е установена, за да е налице прикрит договор за дарение, са неправилни и необосновани и не се споделят от настоящата инстанция.

Според въззивния състав, цялостният анализ на събраните гласни и писмени доказателства мотивира извод за привидност на процесния договор за покупкопродажба. В рамките на настоящия съдебен процес се установи по необходимия категоричен начин, че страните са имали намерение да сключат договор за дарение, който да прикрият като договор за продажба.

Доколкото възмездните сделки не могат да бъдат атакувани като накърняващи запазената част при откриване на наследството, то това е мотивирало страните по оспорената сделка- Ц. И. М. и сина му И. Ц. М. да афишират пред останалите намерение за продажба, без то да обективира истинската им воля за бъзвъзмездно прехвърляне на правото на собственост. Извод за горното може еднозначно да се изведе от следните безспорно установени в производството доказателствени факти:

От събраните гласни доказателства- показанията на св. А.П. и св. С.М.- син на ищеца и брат на първия ответник се установява, че процесният имот в с. ******* **** след закупуването от ищеца и съпругата му през 2008 г. е ремонтиран и пригоден за живеене с участието на цялото семейство, което се установило да живее там. След като И. се оженил, заживял там със съпругата си- втората ответница, а когато му се родило първото дете, брат му св. С.М. се изнесъл. Преди Ковид пандемията починала съпругата на ищеца. През 2024 г. той поискал да предприеме стъпки, за да раздели притежаваните от него имоти, така че всеки от синовете му да получи нещо и наследниците им да нямат претенции към имотите. И св. П., и св. С.М. дават показания, че ищецът е искал да дари своите ид. части от процесния недв. имот на първия ответник, тъй като той останал да живее в него със семейството си. Уговорката за това станала между бащата и двамата му синове. Относно оформянето на сделката по нотариален ред се консултирали с нотариус, а ищецът и със св. П.. За да избегнат евентуални оспорвания от страна на наследници били посъветвани да изповядат сделката като покупко-продажба. За целта обаче се нуждаели от писмено доказателство, че И. като купувач е превел по банкова сметка на баща си посочената в нот. акт продажна цена, която видно от писмените доказателства се равнява на данъчната оценка на ид. части, които ищецът искал да прехвърли. Тъй като нито И., нито св. С.М. разполагали с нужната сума, тя била осигурена от баща им, който набавил в брой нужните 10 700 лв. В своите показания и св. П., и св. Ст. М. подробно изясняват как необходимата за изповядване на сделката сума, предоставена в брой от ищеца, е внесена през банкомат на три транша поради ограничение в броя на 5 банкнотите по сметка на отв. И. М. /и за да се избегне плащането на комисионна на банката/, а впоследствие от тази сметка преведена по сметката на ищеца. Показанията и на двамата свидетели се потвърждават от извлеченията от банковите сметки на ищеца и на отв. И. М., от които се установява, че действително на 29.04.2024 г. сметката на първия ответник е захранена през банкомат с три поредни вноски- две по 5000 лв. и една по 700 лв. и веднага след това от нея е нареден превод към банковата сметка на Ц. М. на 10700 лв. с основание покупко-продажба на ид. части от къща в с.