Решение № 233 от 24.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000501537 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Прокуратура на Р България, с която обжалва решение № 35/17.01.25 г., постановено по гр. д.

№ 718/24 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 3 състав, в частта, в която съдът е осъдил Прокуратура на Р България да заплати на А. Д. Ц. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД 2 230/15 г. по описа на PC-Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.21 г. до окончателното й изплащане, осъдил е Прокуратура на Р България да заплати на А.

Д. Ц. сумата от 10 лв., представляваща направена от него разноски за държавна такса за иска за неимуществени вреди, осъдил е Прокуратура на Р България да заплати по сметка на БлОС сумата от 262. 50 лв., представляваща разноски за вещо лице, съобразно уважения размер на предявения иск и е осъдил Прокуратура на Р България да заплати на адвокат Г. Ч. сумата от 1 750 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца за настоящата инстанция, съобразно уважения размер на предявения иск.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, а предприетите действия от страна на прокуратурата са законосъобразни, т. к. са законово определени в НПК. Твърди, че в хода на делото ищецът не е могъл да докаже, че през целия 1 период от повдигане на обвинението по досъдебното производство до оправдаването му е претърпял труден период в емоционално отношение, както и не са ангажирани доказателства за твърдените неимуществени вреди - дълго преживяна обида, унижение и страх, довели до негативен отпечатък върху емоционалния и душевния свят на Ц., загуба на приятелски кръг и затруднение в кариерното развитие, безсъние и стресови реакции, чувство за несправедливо преследване и обвиняване и т.н. да са пряк резултат от процесното обвинение. Оспорва кредитирането на показанията на свидетелите В. С. и К. М., като твърди, че същите са пристрастни. По отношение на кредитирането на заключението на заключението на сьдебно-психологичната експертиза, като твърди, че същото е изготвено относно психологичното състояние на ищеца за един отдалечен и изключително дълъг период от време, за което състояние не са представени никакви обективни данни. Твърди, че е възможно психическото състояние на ищеца да се дължи на други тревожни трагични събития в живота му, които да са допринесли до голяма степен за неговите депресивни състояния. Твърди, че при преценка наличието на критериите по чл. 2б от ЗОДОВ съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, поведението на ищеца и процесуалния му представител, броя на разпитаните свидетели, но въпреки това неправилно е приел, че е нарушено правото на разглеждане на делото в разумни срокове.

По отношение на аргументите относно значението на срока, в който ищецът е претърпял вреди, моля да се вземе предвид Тълкувателно решение №3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, като в случай, че от момента на окончателното признаване на незаконност на повдигнатото обвинение започва да тече погасителната давност за реализиране на имуществена претенция срещу държавата, то тогава основателен се явява въпросът, в кой момент настъпва увреждането.

Оспорва и изводите на съда относно размера на обезщетението, като твърди, че ако съдът приеме за съществуващи основанията за присъждане на обезщетение, то размерът на присъдената сума от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди е силно завишен и несъответстващ на твърделите вреди и утвърдената съдебна практика за аналогични случаи, както и на икономическия стандарт в Р България.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно, а ако приеме, че Прокуратурата следва да отговаря по предявения иск, то моли съда да намали размера на присъденото обезщетение.

Ответникът по тази жалба А. Д. Ц. оспорва същата. Твърди, че тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави жалбата без уважение. Твърди, че съдът е възприел правилно описаната фактическа обстановка.

С въззивна жалба ищецът А. Д. Ц. оспорва решение № 35/17.01.25 г., постановено по гр. д. № 718/24 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 3 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове. Твърди, че защитната теза на ответника от отговора на исковата молба, че делото се е проточило продължително време в съдебна фаза, за което прокуратурата няма вина е незаконосъобразно и категорично не е вярно. Твърди, че делото е широко отразено в печатни и електронни медии, като името е споменато и в справка по дела свързани с корупционни престъпления образувани в 2 окръжните и районни съдилища. Твърди, че преживените стрес, напрежение, тревога, раздразнителност, чувство на безпомощност, срам, изолиране от колеги и познати, уронване на доброто име и др. са установени, чрез събраните по делото гласни доказателства, а обвинението е свързано с професията. Твърди, че при определяне на обезщетението следва да се отчита и спецификата на професията на пострадалия. Смята, че неправилно е определен размера на присъденото обезщетение, като същото следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвредя на неимуществени вреди от един и съши вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Твърди, че погрешно е уважено направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните .лихви за период по - дълъг от три години, считано от датата на предявяване на иска, тъй същото е направено за първи път с писмените бележки и е било преклудирано. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тези части и вместо него постанови ново, с което да се уважи иска в пълния предявен размер от 100 000 лв., да се отмени решението в частта в която е присъдена законна лихва считано от 25.01.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, като вместо него се присъди законна лихва за претендирания с исковата молба период от 21.09.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, като претендира и разноски.

Ответникът по тази жалба Прокуратура на Р България оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

С въззивна жалба Прокуратура на Р България оспорва решение № 104 от 25.02.25 г., постановено по гр. д. № 718/24 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 3 състав, с което съдът е оставил без уважение подадената от Окръжна прокуратура - гр.

Благоевград молба за допускане на явна фактическа грешка в решение № 35/ 17.01.2025 г., постановено по гр. д. № 718/24 г. по описа на ОС - Благоевград като в диспозитива изрично се посочи конкретния размер обезщетение, както за причинените вреди от незаконно обвинение, така и за причинените вреди от нарушеното право по чл. 6. § 1 от ЕКЗПЧ.

В жалбата се твърди, че съгласно практиката съдът е приел, че част от присъденото глобално обезщетение се дължи за вредите от бавно правосъдие, то това следва да намира отражение и в диспозитива на постановеното решение. Оспорват се изводите на съда относно липсата на очевидна фактическа грешка. Позовава се на приетото в т. 1 от ТР №1/22 г. по т. д. № 1/22 година на ОСГК на ВКС. Моли съда да отмени постановеното допълнително решение и вместо него постанови ново, с което да допусне исканата поправка.

Ответникът по тази жалба А. Д. Ц. оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

С частна жалба А. Д. Ц. оспорва определение № 521/28.04.25 г., постановено по гр. д. № 718/24 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 3 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба, подадена от А. Ц. за изменение на решение № 35/17.01.2025 г., постановено по настоящото дело като се присъди адвокатското възнаграждение в пълния му размер. В жалбата се твърди, че съдът е изложил изключително бедни мотиви, като е посочил, че делото не е с фактическа и правна сложност. Развива доводи за отговорността за разноски, като прави извод, че съдът неправомерно е занижил под минималния размер присъденото възнаграждение. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да присъди претендираните минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по частната жалба Прокуратура на Р България оспорва същата.

Твърди, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по 3 делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 35/17.01.25 г., постановено по гр. д. № 718/24 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 3 състав, в частта, в която съдът е осъдил Прокуратура на Р България да заплати на А. Д. Ц. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД 2 230/15 г. по описа на PC-Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.21 г. до окончателното й изплащане, осъдил е Прокуратура на Р България да заплати на А. Д. Ц. сумата от 10 лв., представляваща направена от него разноски за държавна такса за иска за неимуществени вреди, осъдил е Прокуратура на Р България да заплати по сметка на БлОС сумата от 262. 50 лв., представляваща разноски за вещо лице, съобразно уважения размер на предявения иск и е осъдил Прокуратура на Р България да заплати на адвокат Г. Ч. сумата от 1 750 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца за настоящата инстанция, съобразно уважения размер на предявения иск.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 104 от 25.02.25 г., постановено по гр. д. № 718/24 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 3 състав съдът е оставил без уважение подадената от Окръжна прокуратура - гр.

Благоевград молба за допускане на явна фактическа грешка в решение № 35/ 17.01.2025 г., постановено по гр. д. № 718/24 г. по описа на ОС - Благоевград като в диспозитива изрично се посочи конкретния размер обезщетение, както за причинените вреди от незаконно обвинение, така и за причинените вреди от нарушеното право по чл. 6. § 1 от ЕКЗПЧ.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 521/28.04.25 г., постановено по гр. д. № 718/24 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 3 състав съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба, подадена от А. Ц. за изменение на решение № 35/17.01.2025 г., постановено по настоящото дело като се присъди адвокатското възнаграждение в пълния му размер.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че А. Ц. е привлечен като обвиняем на 24.02.2011 г. с постановление по ДП № 226/08 г. по описа на 01 РПУ, Благоевград, затова че през 2005 г. в качеството си на младши експерт в община Симитли, област Благоевград, е съставил неистински частни документи, а именно: покана с изх. № 5 300 253/16.09.2005 г. до „ТВ строй 04“ ЕООД и покана с изх. № 5 300 254/16.09.2005 г. до „Маривег“ ЕООД, касаещи обект: „Възстановяване на настилката на улица в с. Полето, ул. „Иван Вазов“ в с. Крупник; ул. „Родопи“ гр. Симитли; ул. „Вихрен“ гр. Симитли и ул. „Васил Левски“ гр. Симитли“ - престъпление по чл. 310, ал. 1, във вр. с чл.