Определение № 847 от 05.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 847 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500632 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 8353/27.01.2023 г. от С. В.

С., ЕГН **********, действащ лично и като законен представител на малолетния си син Б. С. С., ЕГН **********, чрез адвокат Е. Ф., против определение № 495/12.01.2023 г., постановено по г.д.№ 13134/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е прекратено производството по посоченото дело на основание чл. 233 от ГПК поради отказ от подадените срещу Д. В. П. молби по реда на ЗЗДН, както следва: молба от 17.02.2022 г., подадена пред РС Тервел и молба от 18.10.2022 г., подадена пред РС Пловдив, по която е образувано г.д.№ 14889/2022 г., присъединено към г.д.№ 13134/2022 г., като е отменена издадената по делото заповед за незабавна защита № 179/06.10.2022 г.

С жалбата се твърди неправилност на атакувания съдебен акт.

Изложени са съображения, че произнасянето на съда е преждевременно, защото делото е все още висящо в рамките на инстанционен контрол пред ОС Пловдив по в.ч.г.д.№ 2801/2022 г. Сочи се, че на основание чл. 130, ал. 4 от СК е налице нищожност на извършения от името на малолетното дете Б. отказ от предявените по делото молби за защита от домашно насилие, доколкото законът не прави разлика между материални и процесуални права.

Обективирано е в жалбата изявление за оттегляне на процесната молба по чл.

1

233 от ГПК. Излагат се подробни съображения относно това, че волеизявлението за отказ от защита е направено в резултат на въвеждането на жалбоподателя в заблуждение от ответницата, поради което на основание чл.

44 от ЗЗД, във вр. с чл. 27 и чл. 29 от ЗЗД е предявено възражение за унищожаването на това изявление. Представени са писмени доказателства.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на районен съд за неговото продължаване.

Другата страна по делото Д. В. П. взема становище за недопустимост на жалбата, поради депозирането след изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на атакуваното с нея определение. Излагат се доводи за неоснователност на жалбата, с оглед наличие на законоустановените предпоставки за прекратяване на делото по реда на чл. 233 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по г. д. № 13134/2022 г. по описа на РС Пловдив е образувано по молба по реда на чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена на 17.02.2022 г. от С. В. С., лично и като баща и законен представител на малолетното дете Б.

С. С., срещу Д. В. П., като с определение № 11326/20.10.2022 г. към делото е присъединено г. д. №14889/2022 г. на РС Пловдив. На молителите е издадена заповед за незабавна защита, като с писмо изх.№ 37945/25.10.2022 г. делото е изпратено на ОС Пловдив по компетентност за произнасяне по частна жалба на ответницата, подадена срещу така издадената заповед за незабавна защита и върнато с писмо изх.№ 3182/27.02.2023 г., като приключило. С протоколно определение от 18.11.2022 г. производството по делото е спряно от първостепенния съд по взаимно съгласие на страните.

С обжалваното сега определение № 495/12.01.2023 г. е прекратено производството по г.д.№ 13134/2022 г. по описа на РС Пловдив на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от подадените срещу Д. В. П. молби по реда на ЗЗДН. За да достигне до този извод, първостепенният съд е приел, че липсват пречки да се произнесе по депозираната молба за прекратяване, доколкото 2 делото е висящо именно пред този съд. Приел е, че молбата е подадена от легитимирано лице, разполагащо с правото да се разпореди с правото на иск, подадена е чрез надлежно упълномощен представител и съдържа изрично изявление за отказ от подадените молби, поради което и са налице предпоставките по чл. 233 от ГПК, за прекратяване на производството по делото на това основание.

Този краен извод е правилен.

Съгласно чл. 233, изр. първо от ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Така при направено волеизявление от страна на ищеца по делото, че се отказва от предявените искове, съдът е длъжен да приложи нормата на чл. 233 от ГПК и при съблюдаване на принципа за диспозитивното начало, уреден в чл. 6 от ГПК, да прекрати производството по делото, тъй като вече е десезиран от повдигнатия с исковата молба спор. Дължимата проверка се изчерпва с това дали волеизявлението изхожда от легитимирана страна и дали е направено в рамките на висящ процес. Доколкото в § 1 от Заключителните разпоредби на Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН), е посочено, че за неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК, то чл. 233 от ГПК намира приложение и в производството, образувано по реда на ЗЗДН.

Не се споделят доводите за преждевременно произнасяне по искането по чл. 233 от ГПК. Поставеният за разрешаване в производството пред ОС Пловдив въпрос няма преюдициален характер спрямо молбите по реда на ЗЗДН. Спорът, касаещ искането по чл. 233 от ГПК, е бил висящ именно пред РС Пловдив и пречки за произнасянето от този съд не са налице.

В случая отказът е направен от легитимирана страна – подателят на молбата, сезирал съда, действащ лично и като законен представител на малолетното си дете. В тази връзка неоснователни са доводите в жалбата, че извършеният от името на малолетното дете отказ от молбата е нищожен на основание чл. 130, ал. 4 от СК. Цитираната разпоредба е поместена в раздел „управление и разпореждане с имуществото на детето“, поради което е неотносима към настоящата хипотеза, тъй като не касае отказ от материални права.

Действието по отказ от иска е предявено, чрез надлежно упълномощен за това процесуален представител, в рамките на изрично 3 учредената му за това представителна власт (пълномощно на л. 23 от г.д.№ 48/2022 г. на РС Тервел), което обстоятелство не се оспорва с жалбата.

Оттеглянето на волеизявлението за отказ от иска е възможно до произнасянето по него от съда. След този момент отказът от иска е неоттегляем. Поради това изявлението за оттегляне на извършения отказ от молбите по реда на ЗЗДН, обективирано в частната жалба срещу определението, с което съдът се е произнесъл по искането по чл. 233 от ГПК, е недопустим и не може да породи желаните от жалбоподателя последици. На свой ред доводите за наличие на порок във волята на жалбоподателя при заявяване на отказа от молбите не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като тези обстоятелства подлежат на установяване по друг ред (определение № 236/25.11.2016 г. по ч. г. д. № 4337/2016 г. на ВКС, II г. о. и цитираната в него съдебна практика).

Поради изложеното съдът намира, че подадената частна жалба се явява неоснователна, съответно атакуваното с нея определение за прекратяване на производството е правилно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 495/12.01.2023 г., постановено по г.д.

№ 13134/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4