Определение № 1332 от 12.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1332

********, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500421 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 104199/23.12.2024 г., депозирана от „България Еър“ АД, гр. София, чрез процесуален представител, против заповед № 6311/08.11.2024г. по ч.гр.д. № 14050/2024 г. на ВРС, в частта за разноските.

Жалбоподателят обжалва заповедта в частта за разноските по съображения, че с поведението си не е станал повод за завеждане на спора. Конкретно се позовава, че кредиторът не е предявил претенцията си в предходно рекламационно производство съгласно изискването на чл. 134 от ЗГВ, с което е възпрепятствал длъжникa да заплати доброволно дълга. Отделно от това сочи, че заявлението е депозирано преди да изтече обичаен двумесечен срок за разглеждане на рекламации, поради което дори и да се приеме, че превозвачът дължи обезщетение без изрично сезиране, времената рамка от датата на полета до тази на подаване на заявлението е обективно недостатъчна. В условия на евентуалност настоява присъдените разноски за адв. възнаграждение да се редуцират като прекомерни.

Становището на заявителя – кредитор, обективирано в отговор по частната жалба, чрез процесуален представител е за неоснователност и необоснованост като се поставят контра доводи на изложените от насрещната страна.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок едномесечен срок по чл. 419, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК считано от връчването на заповедта за изпълнение, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Тъй като след пропускане на срока по чл. 414 от ГПК за оспорване на заповедта, последната се явява стабилизирана и исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК няма да се проведе, оплакванията срещу присъдените със заповедта 1 разноски подлежат на разглеждане от въззивния съд по реда на глава двадесет и първа от ГПК/ така т. 12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

По заявление, депозирано от Ж. З. Ж., чрез адв. К. срещу длъжника „България Еър“ АД е издадена заповед за изпълнение № 6311/08.11.2024г. по ч.гр.д.

№ 14050/2024 г. на ВРС за вземания за обезщетение в размер на сумата от 250евро съгласно чл. 7, пар.1, б.Аот Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за закъснение с повече от три часа на полет №FB6746, предназначен за изпълнение на 20.10.2024г. в 13:35 ч от Летище Анталия до летище Варна, ведно с лихвата от депозиране на заявлението до изплащане на главницата. Присъдени са и разноски за държавна такса (21,25 лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Спорният по делото въпрос е относно приложението на чл. 78 ал.2 от ГПК, тоест дали с поведението си ответникът превозвач е дали повод за предявяване на вземането за обезщетение по реда на чл.410 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар.3 от Регламента, обезщетението, посочено в параграф 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги. Следователно предпоставка за изпълнение задължението на превозвача е предоставяне от страна на пътника на необходимите за извършване на плащането данни, включително банкови сметки и други. В случая не се твърди и не се представят доказателства, че пътникът е сезирал превозвача с отправяне на претенция и данни относно начина на плащане.

Действително падежът на задължението настъпва в момента на осъществяване на закъснението на полета, но пътникът, търсещ обезщетение дължи необходимото съдействие по предоставяне на данни във връзка с избрания от него начин на плащане.

Препоръка в същия смисъл е отправена с Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (C/2024/5687), а именно: „Пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач. Пътниците следва да подадат жалба до национален правоприлагащ орган единствено, ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача. Комисията препоръчва въздушният превозвач да предоставя отговор в срок от 2 месеца...“ Аргумент в тази насока се извежда и от разпоредбите на чл. 123 и сл. от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), се предвижда съставяне на констативен протокол в случаите, когато са налице обстоятелства, пораждащи отговорност за превозвача, сред които попада и настоящия случай на осъществено закъснение при изпълнение на полет по вина на въздушния превозвач и при отсъствие на извънредни обстоятелства по смисъла на т.15 от Преамбюла на Регламента.

2

Поради изложените по-горе съображения настоящата инстанция приема, че от една страна длъжникът по правоотношението признава вземането, а от друга кредиторът не е положил грижа за извънсъдебно сезиране на въздушния превозвач с претенцията по Регламента, при ясно разписани правила на рекламационно производство по ЗГВ и предвид Тълкувателните насоки по приложението на Регламента. Следователно длъжникът не е станал повод за завеждане на иска, поради което и на осн.чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските за адв. възнаграждение следва да останат в тежест на длъжника.

Въз основа на изложените съображения заповедта в частта за разноските по отношение присъденото адвокатско възнаграждение в полза на заявителя следва да бъде отменена.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение № 6311/08.11.2024г. по ч.гр.д. № 14050/2024 г. на ВРС, в частта, с която е разпоредено на „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, гр. София да заплати на Ж. З. Ж., ЕГН **********, с адрес ******** сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева разноски за процесуално представителство в заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3