Решение № 56 от 26.04.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 662/2021
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 26.04.2023
- В сила
- 21.04.2023
- Състав
- Недялка Николова Нинова, Анелия Маринова Игнатова, Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 215, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 и т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 и т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Недялка Н. Нинова
Членове:
Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Н. при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова в присъствието на прокурора М. В. А. като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211800600662 по описа за 2021 година Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба от защитника на подсъдимия М. К. Х. – адв. Р. Х. - срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 403/20 г. по описа районен съд – Е.П..
С атакуваната присъда подсъдимият М. К. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5 000 лева, като е постановено наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС. Постановено е на основание чл. 68, ал. 1 НК да се изпълни и наказанието лишаване от свобода за срок от девет месеца, наложено на подсъдимия със споразумение по н.о.х.д. № 22516/15 г. по описа на РС – София, одобрено на 19.02.2016 г., което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС. При изпълнение на двете наказания лишаване от свобода съответно е приспаднато на основание чл. 59, ал. 1 НПК времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за 1 неотклонение „задържане под стража“ и времето по всяко друго задържане по НПК, ЗМВР или други закони. На подсъдимия са възложени направените по наказателното производство разноски.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който в установения законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал въззивна жалба. С допълнително писмено изложение, подадено по реда и в срока по чл. 320 НПК са допълнение доводите, изложени в жалбата. С жалбата и допълнителното писмено изложение се излагат доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на подсъдимия, с които по същество се въвеждат основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд; навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, с които се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение; при условия на евентуалност се претендира намаляване на наложеното наказание, което да се индивидуализира при приложението на чл.
55 НК.
Във връзка с доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се отправя упрек към предложения от първоинстанционния съд доказателствен анализ. Твърди се, че първият съд е тълкувал превратно събраните доказателства, неоснователно е игнорирал части от показанията на свид. Н. Н. и то тези, които кореспондират на обясненията на подсъдимия, неоснователно е игнорирал и обясненията на подсъдимия и така е стигнал до необоснования извод, че подсъдимият е предполагал, че лекият автомобил е придобит от свид. Н.
Н. чрез престъпление. В тази връзка се твърди, че коректният анализ на посочените доказателствени източници налага извод, че подсъдимият не е предполагал и според обстоятелствата не е могъл да предположи тези обстоятелства. В подкрепа се твърди, че въобще не е доказано подс. Х. да е свалял части от автомобила, а за да приеме обратното, първият съд се е позовал на „впечатленията“ на свидетелите Д. Н. и Методи Грозев, като по този начин е изградил този извод на основата на предположение, което е недопустимо. Твърди се да е необоснован и извода на първия съд, че подс. Х. е изхвърлил регистрационните табели на автомобила в 2 храстите, като е установено, че това е направил свид. Н. Н. Твърди се да е необоснован извода, че технически неизправният автомобил е придвижван по черни пътища с цел да бъде укрит, като такъв извод не отчита показанията на кмета на с. Чурек, че е видял автомобилът да се придвижва към центъра на селото.
На следващо място се твърдят процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на подсъдимия да узнае фактите на обвинението, тъй като при допуснатото в съдебното следствие изменение на обвинението прокурорът не е изложил фактите, на които се основава, като това е довело до липса на фактическо обвинение за съставомерния елемент „предполагал“.
Като недостатък на обвинението се изтъква и липсата на информация в какво се изразява имотната облага, която деецът е целял да набави за другиго.
Сочи се още недостатък на мотивите на обжалвания съдебен акт, произтичащ от липсата на такива относно съставомерни признаци на деянието, като волята му е останала неясна.
Твърди се и несъставомерност на деянието, тъй като свид. Н. не е целял противозаконно присвояване на автомобила, а едва след като автомобилът се повредил, той е свалил регистрационните табели с цел да не бъде окраден и да не го намерят преди да го поправи и върне на собственика му.
Искането за намаляване на наказанието се поддържа с довода, че при неговата индивидуализация първият съд неправилно е отчел предходното осъждане на подсъдимия, което е елемент от правната квалификация на деянието; не е отчел изключително смекчаващо обстоятелство, че подсъдимият е бил подведен от свид. Н. и е повярвал на всичко казано от него; ниската стойност на автомобила и връщането му на владелеца, както и възстановяването на сумата от 63 лв. за счупения картер; че деянието е приключено във фазата на опита. Твърди се, че при определяне вида и размера на наказанието не са отчетени добрите характеристични данни за подсъдимия и трудовата му ангажираност. Поддържа се, че наказанието следва да се индивидуализира при условията на чл. 55 НК и в този смисъл при условията на евентуалност се иска изменение на присъдата.
Не са постъпили писмени възражения срещу жалбата от останалите страни.
3
Няма надлежни искания за събиране на доказателства.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура счита че обжалвания съдебен акт следва да се потвърди изцяло. Изтъква, че в съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; че първият съд е изложил изчерпателни мотиви по всички значими за правилното решаване на делото въпроси и правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия; намира наложеното наказание на подсъдимия за справедливо.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.
Подс. М. Х. поддържа доводите на своя защитник, моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Софийският окръжен съд, втори въззивен състав, след като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:
Въззивната проверка на обжалвания съдебен акт налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съобразно правомощията на въззивната инстанция, определени в разпоредбата на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на страните.
Налице е особено съществено нарушение на процесуалните правила, обективирано в недостатък на фактическото обвинение, очертано в обвинителния акт. Доколкото фактологичния дефицит се отнася до съставомерни признаци на деянието, за което е повдигнато обвинението, той е съществен и от естество да ограничи правото на подсъдимия да узнае фактите на обвинението и да се защитава срещу тях.
С внесения от районна прокуратура – Е.П. обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу подс. М. К. Х. за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК – вещно укривателство, затова че на 21.08.2017 г. в с. Потоп, Софийска област, при условията на повторност, с 4 цел да набави за другиго - Н. П. Н. – имотна облага, направил опит да укрие чужди движими вещи – лек автомобил марка „БМВ“, модел „316“ с рег. № РА 3360 ВА, на стойност 380 лева, собственост на Кристиян Живков Стоилов, за който знаел, че е придобит от другиго – Н. П. Н. – чрез престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 и т. 3 НК, като деянието е недовършено по независещи от дееца причини.
Вещното укривателство е умишлено престъпление, извършено с користна цел - набавяне на имотна облага. Престъпният характер на вещното укривателство се определя от намерението на дееца да облагодетелства себе си или другиго при съществуващо у него знание или предположение за придобиването на вещта от трето лице чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Същественото е, че фактическата власт върху вещта е получена неправомерно и укривателят знае или предполага това, но укрива вещта, каквото е настоящото обвинение, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага.
При така очертаните в хипотезата на чл. 215, ал. 1 НК признаци (обективни и субективни) на основния състав на престъплението вещно укривателство от гледна точка на повдигнатото с обвинителния акт престъпление е необходимо в неговата съдържателна част да се изложат фактически твърдения, освен за това че деецът е знаел или предполагал, че вещта е придобита от другиго чрез престъпление, но и за укриването на вещта от укривателя, останало недовършено според обвинителната теза.
Необходимо е да се посочи кога, къде и с какви действия подсъдимият се е опитал да укрие вещта. Посочените обстоятелства касаят начина на осъществяването на изпълнителното деяние на вмененото на подсъдимия престъпление и поради това следва да се очертаят ясно и разбираемо, без да се извеждат от предположения. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват именно такива ясни и последователно формулирани фактически твърдения, касаещи действията на подсъдимия, с които се е опитал да укрие вещта, предмет на престъплението. На следващо място, въобще не е дефинирана имотната облага по вид и размер, която според обвинителната теза подсъдимият е целял да набави за другиго. В заключителната част единствено е посочена стойността на лекия автомобил, за който 5 същевременно се твърди, че е бил отнет противозаконно от свид. Н. Н. с намерение да го ползва. С други думи остава неясна обвинителната теза каква е имотната облага, която подсъдимият е целял да набави за свидетеля Н.
Н.
Процесуалната функция на обвинителния акт е дефинирана с ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д.№ 2/2002 г., ОСНК – да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на предмета на доказване и осъществяване правото на защита. Предложената от прокурора формулировка на фактите на обвинението, е неясна, тъй като по същество не съдържа фактически твърдения и изводи за факти, подлежащи на доказване от гледна точка на престъплението, за което е повдигнато обвинението.
Фактическото обвинение следва да е ясно, точно и конкретно формулирано, така че без да се налага тълкуване и/или изграждане на предположения, подсъдимият да може да разбере за какво точно и при какви изрично посочени обстоятелства е обвинен, че е извършил престъплението, противното засяга правото му на защита и представлява отстранимо нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените.
При това положение внесения обвинителен акт е негоден да изпълни процесуалното си предназначение да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, което съществено нарушава правото на обвиняемия да узнае фактите на обвинението и да се защити ефективно срещу тях и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, допуснато на досъдебното производство, което не може да бъде компенсирано в съдебната фаза. Констатираното съществено процесуално нарушение е отстранимо от прокурора и съставлява основание за връщане на делото в предходната му процесуална фаза, което не е било сторено от първия съд в проведеното разпоредително заседание.
Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ece791ab-771a-4fcc-9424-2ad0d7b17088