Решение № 275 от 15.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Монтана, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20251630201048 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 5027364 на ОДМВР – Монтана, е наложено на М. П. Г., с посочен адрес в гр.М., административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 (петдесет) лева, за административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), на основание чл.189, ал.4 (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 07.05.2026г.) вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП ( в редакция преди изм., ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.).

Недоволен от наложената глоба Г., чрез пълномощници синът му П. М.

П. и адв.К. К. от АК – Ловеч, със съдебен адрес в гр.С., молят да бъде отменен издадения фиш, посочвайки, че АНО е погасена по давност. Претендират се разноски, в т.ч. пътни разноски от адв.К. от АК – Ловеч.

Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима и основателна.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния 14сет дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

1

На 30.06.2021г. в 10:38 часа в област М., гр.Б., ул.И.В. в района на бившия комбинат с посока на движение от гр.Б. към с.Е., в населено място, при наличието на пътен знак В - 26 – „Забранено е движение със скорост, повисока от означената“ – 40 км/ч и в зоната му на действие, е установено и заснето с техническо средство АТСС ТFR1 – M 630 (мобилна система за видеоконтрол тип ТFR1 – M), че мпс – во - л.а. “ХХХХХ” с рег. № ХХХХ, се е движил с превишена скорост от 19 км/ч, като действително отчетената била 62 км/ч при приспаднати 3 км/ч – 59 км/ч, при разрешена скорост 40 км/ч.

За административното нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4 (в редакция преди изм.

ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.05.2026г.) вр. с чл.182, ал.1 (в редакция преди доп. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), т.2 от ЗДвП вр. с чл.188, ал.1 (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.) от ЗДвП– глоба в размер на 50 (петдесет) лева на жалбоподателя М. П. Г.. Съгласно справка от централна база КАТ (л.8 от АНД № 197/25г. по описа на МРС, предходния номер на настоящето дело), процесния л.а. е собственост по регистрация на жалбоподателя М. П. Г.. Предвид посоченото, декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП (в редакция преди доп. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), не е било необходимо да бъде съставяна.

Превишението на максимално допустимата скорост е установено чрез мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M, като видно от приложения и приет Протокол № 4 – 34 - 21/08.04.2021г. автоматизираното техническо средство е било годно за работа, преминало последваща проверка.

С писмо № 301000-17722/06.11.2025г. на ОДМВР – Монтана, е приложен към делото протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з 532/12.05.2015г. на МВР. Съгласно актуална справка за нарушител/водач относно жалбоподателя М. П. Г., е видно, че ЕФ Серия К № 5027364 е издаден (съставен) на 16.07.2021г.

Съгласно писмо № 301000-6063/15.04.2025г. на ОДМВР- Монтана, при изискана информация от съда от датата на издаване на ЕФ - 16.07.2021г., до датата на връчване на процесния ЕФ на 05.02.2025г., предприемани ли са действия за прекъсване на давността, напр. опити за връчването му преди датата 05.02.2025г., е отговорено, че са предприети действия за връчване на фиша и на 05.02.2025г. бил връчен.

С оглед възражението на жалбоподателя, което е направено, че е настъпила преследвателната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, настоящия състав приема следното:

С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС (ТП) се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са 2 административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В чл.34 от ЗАНН са предвидени давностни срокове относно съставянето на акт за установяване на нарушение и съставянето на наказателно постановление, чието неспазване също води до прекратяване на производството. Тези срокове, обаче, не са приложими при електронните фишове, защото при издаване на електронен фиш не се съставя нито акта за установяване на нарушението, нито впоследствие се съставя наказателно постановление. С ТП е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В мотивите на Тълкувателното постановление е отчетено, че „в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН“. Както бе посочено по-горе, чл.34 от ЗАНН е неприложим спрямо електронните фишове относно давностните срокове, касаещи издаване на актовете за установяване на нарушението и издаването на наказателното постановление. Именно поради това и вземайки предвид разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, а така също отчитайки и мотивите към т.2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав приема, че при електронните фишове следва да намерят приложение давностните срокове по чл.80 и чл.81 от НК, във вр. чл.11 от ЗАНН, като в последната норма изрично е посочено, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тоест, при електронните фишове субсидиарно приложение намира НК не само относно абсолютната давност от четири години и половина по чл.81, ал.3 във вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, но и относно давността само по чл.80, ал.1, т.5 от НК, която давност е три години.

В настоящият случай административното нарушение е извършено на 30.06.2021г. С издаването на ЕФ на 16.07.2021г. (така както е посочено в справка на л.17 от делото), преследвателната давност е прекъсната и започва да тече нов три-годишен срок за връчване на ЕФ. Според жалбоподателя следващото действие предприето срещу него във връзка с осъществяване на отговорността му (защото ЕФ е издаден спрямо него), е било връчването на електронния фиш, което е станало на 05.02.2025г., т.е. след 3 години, 6 месеца и 20 дни от издаването на ЕФ. Видно от административната преписка и съгласно писмо № 301000-6063/15.04.2025г. на ОДМВР - Монтана, липсват данни за извършване на други процесуални действия между издаването на ЕФ и неговото връчване. Тъй като жалбоподателя се позовава именно на давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, то според настоящия 3 съд, такава е настъпила. За прецизност следва да се посочи, че абсолютната давност от 4г. и 6м. също ще настъпи на 31.12.2025г., считано от 30.06.2021г. до 30.12.2025г. вкл.

Предвид горното обжалвания ЕФ следва да бъде отменен тъй като АНО е погасена по давност към настоящия момент спрямо субекта посочен в ЕФ като нарушител.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя М. П. Г., съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), следва да бъдат присъдени поисканите с нарочна молба вх. № 15927/10.12.2025г. по описа на регистратурата на МРС, чрез адв.К. К. от АК – Ловеч, със съдебен адрес в гр.С., адвокатски възнаграждения по настоящето АНД № 1048/25г. по описа на МРС, по АНД № 197/25г. по описа на МРС (предходния номер на настоящето дело, образувано след връщане на АНД № 197/25г., за ново разглеждане от друг състав на МРС) и по КАНД № 265/25г. по описа на АС – Монтана.

Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност в придрижителното писмо, с което АНП е изпратена на МРС. Поисканите разноски от адв.К. от АК – Ловеч са в общ размер на 2 468.47 лева, а с оспорвания ЕФ е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Като размер поисканите разноски НЕ са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.), (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.).

Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя на сумата 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.2, ал.4 от Наредбата, за всяка инстанция, а именно по АНД № 1048/25г. по описа на МРС, по АНД № 197/25г. по описа на МРС и по КАНД № 265/25г. по описа на АС - Монтана.

В останалата част за сумите от по 1000 лева по АНД 1048/25г. на МРС и КАНД № 265/25г. по описа на АС - Монтана, искането за присъждане на подобни разноски като размер, следва да бъде оставено без уважение, съобразявайки разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.) от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.).

Присъдените разноски следва да бъдат заплатени от въззиваемата страна като ЮЛ – ОДМВР - Монтана.

По разбиране на настоящия съд искането на адв.К. за присъждане на 4 пътни разноски в размер на 68.47 лева по АНД № 197/25г. по описа на МРС, следва да бъде оставено без уважение, имайки предвид чл.2, ал.8 (Нова – ДВ, бр.88 от 2022г.) от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.), съгласно която – „При процесуално представителство, защита и съдействие, осъществявано в съдебни и административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е кантората на адвоката, във възнаграждението, определено по реда на тази наредба, не се включват сумите за пътни разходи и престой“. В тази насока е и многобройната съдебна практика, а също и Определение № 782/12.08.2025г. по ЧКАНД № 249/25г. по описа на АС – Монтана.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 5027364, издаден от ОД МВР - Монтана, с който на М. П. Г., с посочен адрес в гр.М., е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.05.2026г.) вр. с чл.182, ал.1 (в редакция преди доп.

ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя М. П. Г., сумата 400 (четиристотин) лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по настоящето АНД № 1048/2025г. по описа на МРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на сумата 1000 (хиляда) лева в полза на жалбоподателя М. П. Г., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по настоящето АНД № 1048/2025г. по описа на МРС.