Решение № 1468 от 06.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1468 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300502357 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. Н. С. против решение № 319/10.06.2024г. по гр.д.№ 1212/2023г. на РС- гр.Асеновград, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че въззиваемият Б. Б. е собственик на лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Ц 320“, с рег. № *****. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон. На първо място се сочи, че исковата молба по първоинстанционното дело е следвало да бъде оставена без движение поради противоречие между първоначалните твърдения на ищеца- въззинаем в настоящото производство, последващи негови твърдения и петитума на исковата молба, а именно поради това, че едновременно се твърди наличието на сключен между страните договор за покупко-продажба и придобИ.е на процесния автомобил по давност. Твърди се също така, че в нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал.

,1 т. 3 ГПК, е допуснато изслушване на свидетелски показания при положение, че цената на иска надхвърля 5000 лева и е в размер от 12400 лева. Освен това, тъй като твърдяната продажна цена надхвърля 10 000 лева, следвало същата да е платена по банков път или да са налице писмени доказателства за плащане. РС безкритично възприел показанията на двамата свидетели - Н. Б.а, сестра на ищеца и Б. П., негов приятел. Техните показания се оспорват като недостоверни, противоречиви и непълни. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на установителния иск за право на собственост.

От въззиваемия Б. А. Б. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно, мотивирано и законосъобразно.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По първоинстанционното дело е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.80, ал.1 от ЗС от Б. Б. против С. С. за установяване на правото на собственост на ищеца върху процесния автомобил на основание давностно владение. В исковата молба се твърди, че през месец юни 2017г. между тях било постигнато съгласие за продажба на 1 собствения на С. лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 320“, с рег. № *****. Уговорили продажна цена от 12400 лева, която ищецът заплатил в същия ден, а ответникът му предал свидетелство за регистрация, документи и ключове за автомобила. Договорили се също така ответникът да прехвърли правото на собственост в изискуемата от закона форма до края на същата година. Оттогава до 05.07.2023г.- датата на подаване на исковата молба, ищецът владеел и ползвал автомобила като собствен, като заплащал всички разходи и консумативи за същия, както и стойността на извършените ремонти, поради което бил придобил същия по давностно владение. Въпреки това през месец април 2023г. бил призован в РУ на МВР да даде обяснения относно същия.

С подадения от С. Н. С. отговор на исковата молба той е оспорил предявения иск по аргумент на това, че същият е недоказан.

По първоинстанционното дело са приети следните писмени доказателства: свидетелство за регистрация на процесния лек автомобил; застрахователни полици за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 07.06.2017г., 08.06.2018г., 09.06.2019г., 04.07.2020г. и 01.04.2021г., от съдържанието на които е видно, че застрахователните договори са сключени от Б. Б.; удостоверения за техническа изправност на автомобила; фискален бон от 28.01.2018г. за закупена винетка за автомобила; две приходни квитанции за платен на 23.12.2019г. и на 04.01.2021г. местен данък за автомобила; два електронни фиша за извършени с процесния автомобил нарушения по ЗДвП на 18.08.2017г. и на 08.11.2017г.; протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на автомобила от 09.03.2023г.

Разпитани са свидетелите Б. П. / без родство/ и Н. Б.а /сестра на въззиваемия/.

Свидетелят П. сочи, че с Б. Б. са приятели. Известно му било, че Б. е водил разговор със С.

С. за закупуване на притежавания от последния лек автомобил „Мерцедес 320“. Свидетелят присъствал на „покупко- продажбата“ в кв.*****. Това било през месец декември, преди 3- 4 години / разпитът е проведен в о.з. на 12.03.2024г./. Тогава Б. платил на С. 12400 лева и взел автомобила, който се развалил след два дни. Ремонтът струвал 1000- 2000 лева и бил платен от въззиваемия. От датата на плащане на цената той ползвал лекия автомобил като свой собственост. След като платил и взел автомобила, Б. почерпил. Цената е известна на свидетеля, защото самият той дал на приятеля си 2000 лева на заем за закупуване на автомобила.

Свидетелката Н. Б.а сочи, че е присъствала на продажбата на автомобила. Това станало пред жилищния блок, в който живеел брат й, в кв.*****. Това се случило преди четири години. Б. платил за автомобила 12400 лева на някакъв човек, който свидетелката познавала само визуално. Скоро след това автомобилът се развалил и по този повод въззиваемият имал много проблеми с продавача. Скарали се и поради това не се стигнало до прехвърляне на собствеността с писмен договор. Свидетелката сочи, че от деня на плащане на цената само брат й управлява и ползва автомобила и го счита за свой. Само той плащал всички разходи свързани с него- данъци, застраховки, прегледи и др.. Свидетелката си спомня, че цената била платена през месец декември, защото автомобилът се развалил скоро след това, когато брат й отивал с него на именния ден на племенника си А..

И двамата свидетели непротиворечиво сочат като начален момент на твърдяното давностно владение месец декември, три или четири години преди 12.03.2024г.. Очевидно обаче те грешат относно периода от време, който е изтекъл от момента на предаване на ключовете и документите за автомобила. Владението върху процесния автомобил следва да е било предадено най- късно към 07.06.2017г., когато въззиваемият го е застраховал по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Този извод се подкрепя и от последващите застраховки, които също са сключени от Б. Б.. Той не би могъл да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ако не е разполагал с талона на автомобила, а и не би имал никакъв интерес да заплаща застрахователните премии за автомобил, който не владее, не ползва и не счита за свой собствен. Не се твърди, а и не се установява въззиваемият да е имал пълномощно от жалбоподателя за управление на автомобила и за сключване на застраховки за него. Б. Б. е действал от свое име и за своя 2 сметка, поради което следва да се приеме, че през период от повече от пет години, колкото е давностият срок по чл.80, ал.1 от ЗС за придобИ.е на собствеността върху движими вещи, той не само, че упражнявал фактическа власт върху процесния автомобил, но и го е държал за себе си. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение, редуцирано от 800 лева до размер от 430 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 319/10.06.2024г. по гр.д.№ 1212/2023г. на РСгр.Асеновград, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя С. Н. С., че въззиваемият Б. А. Б. е собственик на лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Ц 320“, с рег. № *****.

ОСЪЖДА С. Н. С. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на Б. А. Б. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 430 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3