Решение № 498 от 07.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Варна, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. А. при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Търговско дело №

20223100900208 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от А. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: *****, чрез адв.П. В., против “ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано заедно от А. П. Л. и Р.К. Д., със съдебен адрес: *****, чрез адв.Т. С., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от 56000лв., представляваща обезщетение за претърпени от неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни болки и страдания в резултат от травми, причинени при ПТП настъпило на 07.05.2020г. около 10.00 ч. на ул.“Ивайло“, в гр.Варна, по вина на водача л.а.“Рено Канго“, с рег.№* **** **, който към момента на инцидента е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ и сумата от 593.70лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в разходи за лечение и консумативи, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие-30.11.2021г. до окончателното им изплащане.

Сочи се банкова сметка за евентуално плащане на претендираните суми, а именно IBAN **********.

В исковата молба се твърди, че на 07.05.2020г. около 10.00 ч. на ул.“Ивайло“, в гр.Варна, водача на л.а.“Рено Канго“, с рег.№* **** ** нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40, ал.2 от ЗДв.П и по непредпазливост причинил средни и леки телесни 1 повреди на ищеца. Сочи се, че след инцидента пострадалия бил откаран в Центъра за спешна медицинска помощ на МБАЛ “Света Анна“ АД-гр.Варна, където са установени множествени фрактури на лицеви кости, счупване на носни кости, разкъсно-контузна открита рана в областта на медиалния малеол на десен глезен, травма на глава, за кратко време е загубил съзнание. Твърди се, че на същия ден ищеца постъпил на оперативно лечение в УМБАЛ “Св.Марина“-гр.Варна, където предстоял до 11.05.2020г. Поддържа се, че по време на лечението в Клиниката по лицево-челюстна хирургия към посоченото лечебно заведение, са установени следните травми: счупване на горната челюст - тип Le Fort I в ляво и Le Fort II в дясно, открита рана в областта на глезена, счупване на вътрешния /медиален/ малеолус, на главата и шията е установено оток с кръвонасядания периорбитално вляво, напълно затворена лява очна цепка, едем и кръвонасядане в левия клепач, фрактура на максилата в дясната половина, проминираща в основата на десен максиларен синус, двустранни фрактури на максиларните синуси по предните стени, фрактура на латералнатаи и медиална стена на десен максиларен синус, фрактура на латералната стена на ляв максиларен синус с проникване на костни фрагменти в кухината на синуса, многофрагментна фрактура на лявата зигоматична кост, фрактура на латералната стена на лява орбита, фрактура на стените на фронтален синус вляво с наличие на хемосинус, фрактура на лява темпорална кост, течни колекции и кръв в околоностите кухини и етмоидалните клетки, девиация на носна преграда, фрактура на дясна стена на носа, без дислокация. Сочи се, че на 08.05.2020г. е извършена операция за наместване на максиралната фрактура. Поддържа се, че на 30.09.2020г. ищеца отново е постъпил в Клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ “Св. Марина“-гр.Варна А. М., където е извършено оперативно лечение на възпалителни процеси в областта на шията и лицето, и е отстранено вътрешното фиксиращо устройство на лицевата кост, след което на 02.10.2020г. пациента бил изписан. Твърди се, че във връзка с процесното пътно-транспортно произшествие е образувано ДП №197/2020г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна, като на водача на л.а.“Рено Канго“, с рег.№* **** ** е повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК. Сочи се, че с Постановление от 30.10.2021г. на РП Варна делото е внесено в РС Варна, с предложение подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Сочи се още в, че PC Варна е образувано АНХД №**** по описа за 2021г., като производството по същото е прекратено на основание чл.343, ал.2, т.2 от НК. На следващо място се поддържа, че ищеца е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане за извършени медицински дейности и консумативи, както следва: 23.20лв. такса престой в УМБАЛ “Св.Марина“, 282лв. за извършен магнитен резонанс, 100лв. за тестване за алергени, 34.50лв. за изследвания на кръв, 34лв. за патерици и 120лв. за компютърна томография, или общо 593.70лв. Твърди се, че предвид причинените две средни телесни повреди-счупването на горната челюст и многофрагментното счупване на дъгата на лявата скула, пострадалият не е могъл да се храни нормално и пълноценно за период около 6 месеца. Веднага след произшествието при приемането му в Клиниката по лицево-челюстна хирургия, е претърпял операция като му е поставено фиксиращо устройство. Опериран е и втори път при 2 постъпването на 30.09.2020г. в КЛЧХ. Сочи се, че счупването на вътрешния глезен на дясната подбедреница не е позволявало на ищеца да ходи за период около 3 месеца, като към днешна дата той още изпитва болки и затруднение при ходене и използва помощни средства за придвижване. Твърди се, че ищеца е претърпял и множеството леки телесни повреди, които също са му причинявали болки и страдания за период 1-2 месеца в зависимост от конкретното увреждане. Твърди се, че състоянието на ищеца е наложило той да бъде обслужван от роднини за известно време, което също му е създало дискомфорт.

Поддържа се, че гореописаните неимуществени и имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от причинените телесни увреждания на ищеца в резултат на претърпяното на 07.05.2020г. ПТП, което е виновно причинено от водача на л.а.“Рено Канго“, с рег.№* **** **. Поддържа се още, че деликтната отговорността на водача, е застрахована в ответното дружество със застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица №*****, която е действаща и валидна към датата на процесното ПТП. Твърди се, че на основание чл.380 от КЗ ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като с Писмо изх.№99-15870/02.12.2021г. ответникът го уведомил, че е заведена щета №**********г. Сочи се, че с въпросното писмо застрахователя е изискал документи от образуваното съдебно производство: автотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за разпит на свидетели, съдебно-медицинска експертиза на труп, снимков материал и др., постановление за прекратяване на наказателното производство или съдебно решение, влязло в сила и мотиви към него. Твърди се, че в отговор с Писмо от 09.12.2021г. ищеца уведомил застрахователя, че е изпратил всички документи по досъдебното производство и образуваното административно-наказателно дело, с изключение протоколите за разпит на свидетели, като към писмото са приложени въпросните протоколи. Поради липсата на реакция от застрахователя, на 11.02.2022г. ищецът изпратил ново писмо с молба за отговор. В отговор с Писмо изх.№99-750/14.02.2022г., застрахователя заявил, че преписката не е окончателно окомплектована и изисква представяне на постановление за прекратяване на наказателното производство или съдебно решение, влязло в сила и мотиви към него. Поддържа се, че въпросното поведение на ответника демонстрира незаинтересованост и доколкото нормативните срокове за произнасяне по искането са изтекли, за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящият иск.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа становище за частична неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Рено Канго“, с рег.№* **** **, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“, както и че по искане на ищецът в ответното дружество е заведена преписка за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени и имуществени вреди. Признава се иска за неимуществени вреди за сумата от 5000лв. и за имуществени за сумата от 105.85лв. при отчитане на относимите към получените травми разходи, както и при 50 % съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се, че на 09.03.2022г. ответникът е изразил готовност да заплати обезщетение с отправено предложение за сключване на извънсъдебно 3 споразумение, като размерът на признатата част от исковете, е съобразен с критериите за справедливост, отговаря на претърпените вреди и интензитета на претърпените болки и страдания, както и на степента на съпричиняване. Поддържа се ищецът не е доказал повисок размер на търпените вреди и не е съобразил, че наличието на съпричиняване от страна на увреденото лице, рефлектира върху размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Оспорва се, че в резултат на процесното произшествие, за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност, като е направен подробен анализ на медицинската документация за лечението на ищеца, съответно за търпените болки страдания и продължителност на възстановителният процес. На следващо място се поддържа, че предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата от 56000лв., е в завишен размер и не е съобразен с критериите, обективирани в чл. 52 от ЗЗД, със съдебната практика по подобни казуси, със степента и характера на получените травми, както и с обществените представи за справедливост. Сочи се, че понесените от ищеца увреждания не водят и до трайни последици за здравето му. Поддържа се, че ангажираните доказателства за претърпени имуществени вреди установяват разходи свързани с лечението на ищеца от процесните травматични увреждания в размер на 211.70лв. Ето защо след редуциране на тази сума наполовина при отчитане на степента на съпричиняване в размер на 50 %, то дължимото обезщетение възлиза на 105.85лв. Твърди се, че останалите фактури на обща стойност 382лв. за магнитен резонанс от 16.01.2021г. и тестване за алергии от 17.03.2021г., нямат касателство с процесния инцидент и не следва да бъдат възстановявани от застрахователя.

На следващо място се оспорва изключителната вина на водача л.а.“Рено Канго“, с рег.№* **** *, като се сочи, че пострадалият е бил на пътното платно, на нерегламентирано за пешеходци място, поради което присъствието и появата му там са били неочаквани за водача. Ето защо се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца, който се е движил по пътното платно, без да се огледа, на необозначено за пресичане място и по начин, който не обезпечава неговата безопасност.

Поддържа се, че с това си поведение пострадалия е съпричинил настъпилия резултат като е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл.108, ал.1 и ал. 2, т.1 от ЗДвП; чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Твърди се, че в настоящия случай е налице висок процент на съпричиняване от страна на пострадалото лице, като се сочи относима съдебна практика. Оспорва се акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считано от 30.11.2021г., тъй като според чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или с изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.