Определение № 900 от 22.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 900 гр. Стара Загора, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500465 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,А.К.П.З.“ АД, ЕИК № 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„******, представлявано от изпълнителния директор Я.Б.Я., чрез юрк. Г.Б., против разпореждане № 3323 от 09.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1548/2025 г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. П. П., за парично вземане в общ размер на 1073,62 лв., от които сумата от 813,50 лв.- главница; 41,98 лв.- договорна лихва за периода от 14.10.2022 г. до 26.05.2023 г., 218,14 лв.- мораторна лихва за периода от 27.05.2023 г. до 25.03.2025 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, разноски в общ размер на 225 лв. от които 25 лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено и вместо него постановено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,А.К.П.З.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу П. П. П. от гр. С.З., кв. „********** за сумата от 813,50 лв.- главница; 41,98 лв.- договорна лихва за периода от 14.10.2022 г. до 1

26.05.2023 г., 218,14 лв.- лихва за забава за периода от 27.05.2023 г. до 25.03.2025 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем № 4599785/27.11.2022 г., сключен между „И.А.М.“ АД – гр.С. и длъжника, по силата на който дружеството е предоставило на П. П. П. кредит в размер на 1750 лв., а последния се задължил да върне заетата му сума, ведно с договорна лихва в размер на 219,62 лв., на 17 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 115,86 лв.

Съгласно клаузите на договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има –кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни; поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство; 2/ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.2 т.7, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3/ одобрено от заемодателя-дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Изпълнението на задълженията на кредитополучателя било обезпечено с поръчителство по силата на сключен между него и ,,Ф.Б.“ ЕООД – гр.С. договор за предоставяне на поръчителство № 4599785/27.09.2022 г. и сключен между поръчителя и заемодателя договор за поръчителство, по силата на който ,, Ф.Б.“ ЕООД – гр.С. се задължавало да отговаря солидарно с П. П. П. за изпълнение на всички поети от него по договора за кредит задължения, за което дължал на поръчителя възнаграждение.

Заемателят не изпълнил точно задължението си по договора за паричен заем, а на 01.10.2024 г. заемодателят изпратил покана на поръчителя, а от поръчителят заплатил на заемодателя всички дължими от кредитополучателя суми в обща размер от 1026,35 лв. Съгласно клаузите на договора за поръчителство ,,Ф.Б.“ ЕООД встъпило в правата на „И.А.М.“ АД за платените от него суми и законната лихва върху заплатената сума.

На 02.03.2020 г. бил сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ и приложени № 1 към него от 01.11.2024 г. между „А.К.П.З.“ АД и ,,Ф.Б.“ ЕООД, по силата на който вземането било прехвърлено на заявителя, а длъжникът бил уведомен от цедента за цесията посредством писмо с обратна разписка на 04.11.2024 г.

С предходно разпореждане от 16.04.2025г. заповедният РС е оставил без движение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и 2 е указал на заявителя да представи по делото в 3-дневен срок от получаване на съобщението доказателства за договора за цесия и за съобщаването му на длъжника, като е било указано, че при неизпълнение на указанията съдът ще откаже исканото издаване на заповед за изпълнение.

С молба от 08.05.2025г. заявителят е взел становище по указанията и не е представил исканите от съда доказателства, приложил е единствено известие за доставяне, което Първоинстанционният съд е посочил, че може да се счете като индиция за извършена цесия, установяваща уведомяване на длъжника по чл.99 ал.4 от ЗЗД, но същата не установява самото прехвърляне на конкретното вземане между цедента и цесионера, тъй като към него не са приложени документи, удостоверяващи това обстоятелство.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението, подадено от А.К.П.З.“ АД, като е приел, че исканата заповед за изпълнение противоречи на закона, поради това не може да бъде уважена и следва да бъде отхвърлена на основание чл.411, ал.2, т.2, пр.1 от ГПК.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р.Б..

Чл. 410, ал.3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

С договорът за цесия се внася изменение в първоначалния договор, сключен с потребител, а именно настъпва промяна на кредитора.

Съгласно императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, в който то му е съобщено от предишния кредитор. /Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, представляващо задължителна съдебна практика/ Тази норма е предвидена, за да гарантира, че длъжника няма да изпълни на привиден кредитор, а изпълнението му ще погаси съществуващото му задължение.

Предвид, че в заповедното производство целта на кредитора е да се 3 снабди с изпълнителен титул без провеждането на състезателно производство между страните, то следва, че част от правомощията на заповедния съд за съблюдаване защитата правата на потребителите се отнасят до проверка дали произтичащото от договора за потребителски кредит вземане е преминало надлежно в патримониума на заявителя и дали е породило действие спрямо длъжника.

Това свое правомощие съдът може да изпълни като се приеме, че по реда на чл.410, ал.3 от ГПК наред с договора за кредит, бъдат представени и доказателства за изменението на страните по този договор, а именно договорът за цесия и съобщението на цесията до длъжника.

В противен случай са напълно възможни хипотезите, при които длъжникът ще бъде затруднен да упражни ефективно правата си, напр. като възрази срещу издадена срещу него заповед за изпълнение само защото счита, че дължи на друг кредитор; не възрази в срока по чл.414а от ГПК, макар да е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, но на стария кредитор; не възрази по издадена заповед за изпълнение, защото не знае, че същата се отнася до правоотношение с различен от посоченият в заповедта кредитор, чието вземане би желал да оспори.

В случая заповедният съд е указал на заявителя да представи доказателства относно съществуващи облигационни отношения между цедента и цесионера и тези указания са били правилни, т.к. попадат в хипотезата на чл.410, ал.3 от ГПК - касае се до изменение на договора, сключен с потребител.

Указанията не са били изпълнени, поради което и на основание чл.411, ал.2 т.1 от ГПК заявлението законосъобразно е било отхвърлено.

Предвид гореизложеното Окръжен съд - Стара Загора намира обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3323 от 09.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1548/2025 г. по описа на С. районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5