Определение № 378 от 30.09.2020, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 378

30.09.2020 г.

Апелативен съд – П.

Град

2-ри граждански състав

На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Стела В. Дандарова

Вера И. Иванова

Станислав П. Георгиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20205000500433 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 17328/25.06.2020 г. от „В.п.“ ЕООД – П., ЕИК *** против определение № 871/16.06.2020 г., постановено по г. д. № 2285/2019 г. по описа на ОС – П., с което е оставено без уважение искането на „В.п.“ ЕООД, ЕИК *** за осъждане на ответниците да заплатят разноските в производството по г. д. № 2285/2019 г., прекратено поради оттегляне на иска, по списъка (л. 231 от делото), тъй като те са станали повод за завеждане на иска, а оттеглянето на иска е било предизвикано от нови обстоятелства, следващи датата на завеждане на делото; е осъдено дружеството да заплати на Т. Н. Т. ЕГН **********, сумата от 30.00 лева, представляваща разноски в производството при прекратяването му, поради оттегляне на иска от ищеца; е осъдено дружеството да заплати на П. Н. Т. ЕГН ********** сумата от 31.00 лева, представляваща разноски в производството при прекратяването му, поради оттегляне на иска от ищеца; е осъдено дружеството да заплати на Д. П. Т. ЕГН ********** сумата от 5 100.00 лева, представляваща разноски (адвокатско възнаграждение) в производството при прекратяването му, поради оттегляне на иска от ищеца и е оставено без уважение възражението на дружеството за намаляване разноските на този ответник, поради прекомерност.

Моли съда да постанови определение, с което обжалваното да бъде отменено.

Ответниците считат, че частната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 871/16.06.2020 г., постановено по г. д. № 2285/2019г. по описа на ОС – П. е оставено без уважение искането на „В.п.“ ЕООД, ЕИК *** за осъждане на 1 ответниците да заплатят разноските в производството по г. д. № 2285/2019 г., прекратено поради оттегляне на иска, по списъка (л. 231 от делото), тъй като те са станали повод за завеждане на иска, а оттеглянето на иска е било предизвикано от нови обстоятелства, следващи датата на завеждане на делото; е осъдено дружеството да заплати на Т. Н. Т. ЕГН **********, сумата от 30.00 лева, представляваща разноски в производството при прекратяването му, поради оттегляне на иска от ищеца; е осъдено дружеството да заплати на П. Н. Т. ЕГН ********** сумата от 31.00 лева, представляваща разноски в производството при прекратяването му, поради оттегляне на иска от ищеца; е осъдено дружеството да заплати на Д. П. Т. ЕГН ********** сумата от 5 100.00 лева, представляваща разноски (адвокатско възнаграждение) в производството при прекратяването му, поради оттегляне на иска от ищеца и е оставено без уважение възражението на дружеството за намаляване разноските на този ответник, поради прекомерност.

За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че ответниците не са дали повод за образуване на делото, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски. Производството е прекратено поради оттегляне на исковата молба и по тази причина на ответниците следва да бъдат присъдени разноски, като не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Следва да бъде отбелязано, че в производството за присъждане на разноски, съдът не дължи детайлен преглед на всички твърдяни факти и пълна преценка на доказателствата и изводи за действителните материални отношения, а само дотолкова, доколкото се налага произнасяне за процесуалното поведение на страните, свързано с образуване на делото.

Производството по делото е образувано по искова молба от 02.10.2019 г. от „В.п.“ ЕООД – П., ЕИК *** против четири физически лица с искане за обявяване на окончателен на предварителен договор от 27.06.2018 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците са отказали сключването на окончателен договор, тъй като, по тяхно мнение, този предварителен договор е развален по реда на чл. 82, ал. 1 от ЗЗД, поради виновно неизпълнение от страна на ищеца. Ищецът счита, че не са били налице предпоставки за разваляне на договора и същият е продължил своето действие, като развива аргументи в тази насока.

В отговорите на исковата молба Д.Т. от 26.11.2019 г. и от Т.Т. от 27.11.2019 г. изрично е посочено, че процесният предварителен договор е развален, за което ищецът е уведомен.

Видно от представените писмени доказателства: нотариална покана и удостоверения за връчване от 08.04.2019 г. и 10.04.2019 г. (л. 119 – 121 от делото на ОС), ищецът е бил уведомен за изявлението на ответниците за разваляне на договора и за причините за това. По делото няма твърдения или доказателства ищецът да е предприел 2 някакви действия веднага след получаване на изявлението на ответниците, от които да може да бъде направен извод, че не е съгласен с развалянето и причините за това.

Данни за такива действия има за след повече от два месеца (в края на юни 2019 г.) – изготвяне на нотариални покани до ответниците, предмет на констативен протокол от 15.08.2019 г. (л. 25 от делото на ОС)

В съдебно заседание на 02.06.2020 г. ищецът е направил оттегляне на исковата молба, като се обосновава с обстоятелства, настъпили след завеждане на исковата молба, за които ответниците са знаели: съдебно решение № 527/26.02.2020 г., постановено по адм. д.

№ 3268/2019 г. по описа на Административен съд – П., което не е влязло в сила, с което е отменено разрешение за строеж № 158/28.11.2018 г., касаещо процесния имот. Още повече, че производството по обжалване на строителното разрешение е образувано след подписване на процесния предварителен договор.

Настоящата инстанция намира, че позоваването на съдебен акт, който не е влязъл в сила, е несъстоятелно и не следва да бъде обсъждано.

Видно от чл. 8 от процесния предварителен договор, учредяването на право на строеж с нотариален акт следва да бъде осъществено в срок от десет дни от подписването на протокол за избор на конкретизираните обекти и одобряване на проекта и получаване на разрешение за строеж. Няма твърдение или доказателства такъв протокол да е бил подписан.

Няма твърдения или данни ответниците да са били канени да подпишат такъв протокол и същите да са отказали.

Следователно ответниците с поведението си не са станали причина за завеждането на делото. Ето защо няма юридическа причина за присъждане на разноски в полза на ищеца при направеното оттегляне на исковата молба. Налице е хипотезата на чл.

78, ал. 4 от ГПК и на ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски в пълен размер. Претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като се доближава до минимума съобразно действаща нормативна уредба. Относно конкретните изчисления, настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 871/16.06.2020 г., постановено по г. д. № 2285/2019 г. по описа на ОС – П..

3

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4