Решение № 433 от 01.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Варна , 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20203100503403 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 54017/10.08.2020г., депозирана от ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул. Тодор Александров № 81-83, действащо чрез процесуалния си представител юрк. В.Б., срещу Решение № 3170/15.07.2020г., постановено по гр.д.

№3810/2019 г. по описа на ВРС, 18-ти с-в, с което е уважен предявеният от Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 432 от КЗ и последният е осъден да заплати на ищеца сумата от 3494,18лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: предна броня, преден капак, калник преден ляв, подкалник преден ляв, фар ляв, мигач преден ляв и дифузьор радиатор на собствения на ищеца лек автомобил марка „Нисан Терано“, с ДК № ***, причинени в резултат на реализирано на 11.02.2019г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „Киа Сийд“, с ДК № ***, застрахован по Договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. По-конкретно се излага, че ВРС е изградил изводите си върху доказателства, които са събрани в нарушение на правилата, както и върху такива, които са изрично оспорени от ответника. В тази връзка се сочи, че още с отговора на исковата молба ответното дружество изрично е оспорило механизма на ПТП, както и причинната връзка между механизма и причинените по двете МПС-та вреди, с което по същество е оспорено 1 съдържанието на представения с исковата молба двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП. Жалбоподателят твърди, че районният съд е допуснал процесуално нарушение и с назначаването на повторна тройна автотехническа експертиза, доколкото не са били налице предпоставките по чл. 201 от ГПК за допускане на повторна експертиза. Отделно от това се сочи, че заключението по тази тройна автотехническа експертиза е неправилно, необосновано, изградено на доказателства, които не са събрани по реда на ГПК, с оглед на което това доказателство е опорочено и съдът не е следвало да го кредитира. Твърди се и че съдът не е посочил защо кредитира заключението на тройната автотехническа експертиза за сметка на това по единичната. Във връзка с назначените експертизи се сочи и че сертификатът за качество ISO 9001:9008 по никакъв начин не доказва, че дадена автосервизна услуга ще се извърши по-добре от сервиз, сертифициран по ISO, за разлика от друг сервиз, още повече, че актуалната версия на стандарта ISO 9001 е тази от 2015г. т.е.

ISO 9001:2015, а не ISO 9001:2008, поради което на база този сертификат не могат да се доказват средни пазарни цени. С оглед на последното се твърди, че отговорите на вещите лица по задачата за определяне на средната пазарна цена за отремонтиране на автомобила, изчислена на базата на цената, предлагана в поне три сервиза, притежаващи този сертификат и в поне три сервиза, които не го притежават, не следва да се взимат предвид.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемият, чрез пълномощника си адвокат Й.А. от АКВарна, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който се застъпва становище за нейната неоснователност. Излага се, че от събраните по делото писмени доказателства и изготвените две САТЕ – единична и тройна, по безспорен начин са установени механизмът на настъпване на ПТП, както и настъпилите вреди, като от приетата по делото и неоспорена от страните тройна САТЕ се установява и че разходите за отстраняване на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП възлизат на 3 494,18 лв. В тази връзка се сочи, че доколкото действителната стойност на вредите следва да бъде съизмерима със средните пазарни цени, то дължимото обезщетение в настоящия случай следва да се изчисли по средната стойност между цената за труд и материали в сертифицирани сервизи, и такива, които не притежават сертификат, тъй като и сертифицираните сервизи са на пазара, съответно участват в определяне на средната пазарна цена на труда. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба с вх. № 268089/25.09.2020г. , депозирана от ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул. Тодор Александров № 81-83, действащо чрез процесуалния си представител юрк. В.Б., срещу Определение № 260699/09.09.2020г., постановено по гр.д. № 3810/2018г. по описа на Варненски районен съд, 18-ти състав, с което подадената от частния жалбоподател молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение като неоснователна.

В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на обжалваното определение. Оспорва се изводът на ВРС, че делото се характеризира с правна и фактическа сложност – аргументът, с който е оставено без уважение направеното от ответното дружество-частен жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Моли се за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което молбата на ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК 200299615, за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена изцяло.

В срока по чл. 276, ал. 1, вр. с чл. 248 ГПК, насрещната страна по частната жалба Г.

П. Г., чрез пълномощника си адвокат Й.А. от АК-Варна, е депозирал отговор на частната жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна. Излага се, че ВРС правилно е оставил молбата на ответното дружество за изменение на първоинстанционното решение в частта за 2 разноските, чрез намаляване на присъдените в полза ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение до минимума на последното, предвиден в чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/09.07.04г., без уважение. Сочи се, че заплатено от ищеца и присъдено му адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, изслушаните в съдебно заседание единична САТЕ и повторна тройна САТЕ, с активното участие на процесуалния представител на ищеца, както и ангажирането на други писмени доказателства. Моли се за оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на атакуваното определение.

В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно призовано чрез юриск. В.Б., не изпраща прадставител. Депозирало е молба вх. № 376/11.01.2021г. със становище, че се поддържат подадените въззивна жалба и частна жалба, претендират се разноски, като се представя и списък по чл. 80 ГПК. Възразява се за прекомерност на претендирания от въззиваемата страна адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС.

Въззиваемият Г.Г. се представлява от адвокат К.К., която поддържа депозираните отговори на въззивната жалба и частната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и отхвърляне на частната жалба като неоснователна. Претендира разноски, за които представя и списък.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр. дело № 3810/2019г. по описа на ВРС, 18-ти с-в, е образувано по предявен от Г. П. Г., срещу ЗАД „Асет Иншурънс" АД, иск с правно основание чл. 432 от КЗ – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3494,18 лв. /след допуснато в о.с.з. на 19.06.2020г. увеличение на размера на иска на осн. чл. 214, ал.1, изр. 3 ГПК/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: предна броня, преден капак, калник преден ляв, подкалник преден ляв, фар ляв, мигач преден ляв и дифузьор радиатор на собствения на ищеца лек автомобил марка „Нисан Терано“, с ДК № ***, причинени в резултат на реализирано на 11.02.2019г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „Киа Сийд“, с ДК № ***, застрахован по Договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното решение предявеният иск е уважен изцяло, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца и сумата в размер на 1850лв., представляваща съдебноделоводни разноски.

Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Между страните е безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите между ответното застрахователно дружество - ЗАД „Асет Иншурънс" АД и собственика на л.а.

„Киа Сийд“, с ДК № ***, със срок на действие, обхващаш датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.

От приетия като писмено доказателство по делото, подписан от двете страни – участници в ПТП, Двустранен констативен протокол за ПТП от 11.02.2019г. се установява, че на същата дата около 8:50 часа, в гр. Варна, ул. „Уста Колю Фичето" № 40, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Киа Сийд“, с ДК № ***, при движение назад и настрани/надясно блъска спрелия лек автомобил марка „Нисан Терано“, с ДК № ***.

3

Видно от приложения по делото Опис на претенция № 30019000116/11.02.2019г. е, че увредените детайли по лек автомобил марка „Нисан Терано“ с ДК № ***, са както следва: предна броня, преден капак, калник преден ляв, подкалник преден ляв, фар ляв, мигач преден ляв и дифузьор радиатор.

За установяване на механизма на ПТП, щетите по процесния автомобил „Нисан Терано“ с ДК № *** и причинно-следствената връзка между тях са допуснати единична СТЕ и повторна тройна СТЕ.

Съгласно заключението по единичната СТЕ л.а. „Нисан Терано“ е бил спрян на паркинга на фирма „Изотех“, л.а. „Киа Сийд“ идва на заден ход и го блъска в предна лява страна. Ударът е бил с ниска скорост (4-8 km/h), като за л.а. „Нисан Терано“ ударът е бил отляво, леко фронтално, а за л.а. „Киа Сийд“ – отзад. Вещото лице излага, че посоченият механизъм на ПТП не е във връзка с канстатираните щети по л.а. „Нисан Терано“ /съответстващи на посочените в Опис на претенция № 30019000116/11.02.2019г./, аргументирайки се от една страна с това, че щетите по л.а. „Нисан Терано“ са причинени от ръбат предмет, а плоскостите по л.а. „Киа Сийд“, които са понесли щети, са закръглени и от друга страна с това, че задният фар на л.а. „Киа Сийд“ няма необходимата сила за да причини наблюдаваните щети по л.а. „Нисан Терано“, както и че по бронята на л.а. „Киа Сийд“ няма следи от удар.

Според заключението по тройната СТЕ механизмът на процесното ПТП се изразява в следното: преди удара лек автомобил „Киа Сийд" е паркиран на първото място странично на един метър от бордюра, до постройката до входа и перпендикулярно на вратата на портала.Тръгва да излиза на заден ход с волан пълен десен за да се позиционира с предна част към вратата на портала и впоследствие на преден ход да излезе през нея. Със задна лява светлина („Стоп") удря стоящия в склада автомобил „Нисан Терано" в преден ляв калник перпендикулярно. Експертите по тройната СТЕ са категорични, че между процесното ПТП и констатираните вреди /съответстващи на посочените в Опис на претенция № 30019000116/11.02.2019г./ е налице причинно-следствена връзка. Сочат, че за автомобила „Киа Сийд" ударът е по посока на надлъжната му ос, като в това направление леките автомобили имат най-голяма коравина (съпротивление срещу деформации), а също така, че за този автомобил ударът е в заден ляв ъгъл, което е мястото с най-голяма коравина. За автомобила „Нисан Терано", от друга страна, ударът е перпендикулярно на надлъжната му ос, като в това направление автомобилите имат най-малка коравина (съпротивление срещу деформации). Ударът за този автомобил е в предната част на преден ляв калник, зад преден ляв мигач, като това е едно от най-слабите места на автомобила при удар перпендикулярно на надлъжната му ос, какъвто е процесният случай. Първоначалният контакт според експертите е между долната част на бронята на автомобила „Киа Сийд" и предния ляв ъгъл на бронята на автомобила „Нисан Терано". След счупването на външната част – цветната пластмаса на "Стопа" на автомобил „Киа Сийд" се разкриват вътрешните прегради между отделните му светлини, като при съприкосновението на новопоявилия се ръб и предния ляв калник на автомобила „Нисан Терано" се предизвиква прегъване на калника и хлътване на долната му част навътре към автомобила. При това хлътване калникът повлича със себе си и предния ляв край на бронята навътре (тъй като тя е закрепена към долния край на калника), което води до нейната голяма деформация и счупване. Общата стойност на необходимите средства за ремонта на щетите /труд и материали/, изчислена при съобразяване на средни пазарни цени на труда, предлагани в три сервиза, които притежават сертификат за качество ISO 9001 и в три сервиза, които не притежават сертификат, според експертите възлиза на 3494,18 лв.