Решение № 660 от 13.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4721/2024
- Вид
- Решение № 660
- Подписан
- 13.06.2025
- В сила
- 08.07.2025
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.130 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 660 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330204721 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 7311058 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на П.
П. Ф., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят П. П. Ф. обжалва процесния електронен фиш и моли съдът да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, по посочените в жалбата съображения. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а в писмена молба от процесуалния му представител се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен по изложените в жалбата аргументи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и 1 приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу П. П. Ф., за това, че на 02.04.2023г. в 10:19 часа в Път II-56 км.86+100 посока изток-запад извън населено място при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 60 км.ч. е измерена скорост с TFR1-М номер 529 и отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача. С МПС ШКОДА РУМСТЪР, вид лек автомобил регистрационен номер ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 529, като при разрешена скорост 60 км/ч е установена скорост 91 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан П. П. Ф., и на същия била наложена глоба 300лв за нарушение по чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения отчасти се установяват в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните, изключая Протокол за използване на АТСС, издаден на 03.04.23г. Видно от цитирания протокол, в него са извършени поправки, като се поправен началния час на работа на процесното АТСС, но тези поправки не са удостоверени по надлежния ред, поради което не може да се приеме за достоверно кой е верният час, кое е лицето, извършило поправките и кога са сторени те. В този смисъл напълно основателно се явява възражението на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, че се касае за официален удостоверителен документ, чиято удостоверителна сила е оборена, понеже направените в него поправи не са извършени в съответствие с предвидения в чл.130 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН ред. В тази връзка съдът не може да приеме за безспорно доказано, че от страна на жалбоподателя е реализирано вмененото му във вина деяние, тъй като коментираният протокол е едно от основните писмени доказателства, доказващо наличието на съставомерните фактически положения.
Нещо повече, жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на скорост по смисъла на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП на път II-56 км.86+100 посока изток-запад извън населено място, като се твърди, че ограничението на 2 скоростта е 60 км/ч и същото е въведено с пътен знак В26 60 км.ч.
Същевременно по делото е изискана и приложена справка от ОПУ Пловдив, от която се установява следното:
1. Км.86+100 от републикански път II-56 /граница Ст.Загора – Брезово – Раковски – Пловдив/ попада в границите на населено място (начало на с.Калековец обозначен с пътен знак Д11 за начало на населеното място на км.85+942);
2. На км.85+942 има поставен и действащ пътен знак В26 (50 км/час), указващ въведена забрана за движение със скорост, по-висока от 50 км/ч в посока от с.Стряма към с.Калековец (изток-запад);
3. Нарастването на километража е в посока от с.Стряма към с.Калековец; и 4. Км. 86+100 попада в обхвата на поставения знак.
Така от коментираното писмено доказателство – справка от ОПУ Пловдив, се налага извода, че на процесното място – път, километър и посока на движение, е било въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта, но същото не е 60 км/ч, а 50 км/ч, както и че не се касае за движение извън населено място, а за движение – в населено място.
Тези обстоятелства освен, че допълнително напълно разколебават обвинителната теза, но и рефлектират върху законосъобразността на обжалвания електронен фиш, разкривайки, че същият е издаден в разрез с процесуалните правила, в каквато насока са и възраженията на жалбоподателя. Достигната е процесуална ситуация, при която напълно неясно както за жалбоподателя, така и за съда, остава в какво се е изразило нарушението, а именно: кое е мястото, на което същото е реализирано /в населено или извън населено място/, какво е било дължимото правило за поведение /движение със скорост до 50 км/ч или до 60 км/ч/, каква е превишената скорост /31 км/ч или 41 км/ч/, като последното на свой ред рефлектира и върху размера на наказанието.
Касае се изцяло за нарушения на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5, пр.2, алт.2 и пр.3, т.6 и т.7 от ЗАНН изискващи ясно, точно и коректно посочване на мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, нарушените законови разпоредби и вида и размера на наказанието, което в настоящия казус не е сторено.
Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, 3 тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице, тъй като както за него, така и за съда остава неясно какво нарушение му се вменява, при какви фактически обстоятелства е извършено същото и дали правилно и законосъобразно е бил санкциониран. Визираните процесуални нарушения са неотстраними от настоящата съдебна инстанция предвид въззивните й функции, което налага отмяната на електронния фиш.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 7311058 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на П. П. Ф., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕН като незаконосъобразен.
По отношение на разноските, на основание на чл. 63д от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в минимален размер - 400 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесния електронен фиш, съдът счете, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема претенцията му за основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени в пълен размер с оглед обема на осъществената защита и нейния интензитет, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 7311058 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на П.
П. Ф., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на П. П. Ф., ЕГН **********, сумата в размер на 400 лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред РС – Пловдив
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5