Решение № 216 от 07.08.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Бургас, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Петя Хр. Колева в присъствието на прокурора Р. Г. Д. като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20252100200860 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение, постановено на 05.12.2024 г. от несъдебен орган в издаващата държава Кралство Нидерландия, влязло в сила на 16.01.2025 г., с което на българския гражданин А. К., роден на **.**.**** г., е наложена финансова санкция в размер на 175 евро.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на българския гражданин.

Съдът разгледа делото в отсъствие на засегнатото лице К., който е 1 редовно лично призован.

Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Засегнатото лице А. К. К. е български гражданин, роден на **.**.**** г., с ЕГН **********, с обявен постоянен адрес: гр. ****, ж.к.

„******“ № **, вх.**, ет.**, ап.** и и настоящ адрес: гр. ******, ж.к.

„*******“ № **, вх.**, ет.**.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 05.12.2024 г. спрямо А. К. К. е постановено Решение от несъдебен орган, в издаващата държава Нидерландия, с което спрямо същия е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 175,00 евро.

Санкцията е за деяние, реализирано на територията на издаващата държава - Нидерландия, с дата на извършване – 07.07.2024 г. и квалифицирано като административно нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движение по пътищата, изразяващо се в това, че на 07.07.2024 г. в 12.54 часа, като водач на автомобил с регистрационен номер *******, движейки се на автомагистрала Nieuwer Ter Aa, Trajectcontrole A2 links, Нидерландия, засегнатото лице К. е превишило максимално допустимата скорост за извън населено място със 17 км/ч., като при допустима скорост от 100 км/ч., установената скорост е 121 км/ч или след преизчисляване на допустимо отклонение 117 км/ч.

Решението е издадено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние /правонарушение/ по нейния национален закон.

Решението е влязло в сила на 16.01.2025 г. Същото е акт, с който се налага финансова санкция на засегнатото лице К.. Последният е имал възможност да отнесе въпроса и до съда по наказателни дела. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията на закона и чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Същото е придружено с препис от решението, като е спазено изискването по чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС .

Съдът констатира наличие на съответствие между решението за налагане на 2 финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от компетентния орган на издаващата държава.

Издаденото решение е постановено срещу лице, което според българското законодателство, поради възрастта си, носи както наказателна, така и административнонаказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за инкриминираното нарушение.

Видно от представеното удостоверение производството спрямо засегнатото лице е било писмено, като е уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото и сроковете за обжалване.

Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че описаното в него деяние, попада в списъка от деяния, изброени в чл. 5, § 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари”. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и изпълнение на решението.

Настоящият съдебен състав е изискал и приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се установява, че А. К. К. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на територията на Република България в гр. ******. Предвид на това съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като декларирането на настоящ адрес в Република България по същество означава, че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.

При така изложените обстоятелства съдът намира, че са изпълнени всички условия съгласно ЗПИИРКОРНФС досежно признаване на решението за налагане на финансови санкции срещу А. К. К..

3

Съдът не установи наличие на основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението.

По делото няма представени доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33 във връзка с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение, постановено на 05.12.2024 г. от несъдебен орган в издаващата държава Кралство Нидерландия, влязло в сила на 16.01.2025 г., с което на българския гражданин А. К., роден на **.**.**** г., с обявен постоянен адрес: гр. ****, ж.к. „******“ № **, вх.**, ет.**, ап.** и и настоящ адрес: гр. *****, ж.к. „********“ № **, вх.**, ет.**, е наложена финансова санкция в размер на 175 евро, наложена с осъждане за извършено правонарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движение по пътищата, изразяващо се в това, че на 07.07.2024 г. в 12.54 часа, като водач на автомобил с регистрационен номер *******, движейки се на автомагистрала Nieuwer Ter Aa, Trajectcontrole A2 links, Нидерландия, е превишило максимално допустимата скорост за извън населено място със 17 км/ч, като при допустима скорост от 100 км/ч., установената скорост е 121 км/ч или след преизчисляване на допустимо отклонение - скоростта е 117 км/ч, с равностойност в български левове по курса на БНБ – 342,27 /триста четиридесети два лева и двадесет и седем стотинки/ лева и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за приходите.

Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас в 4

7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5