Решение № 20761 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20761 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110109621 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

18.11.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретар Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 9621/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗД „ЕИ“ АД срещу ЗАД „ДБЖ“ АД, като се твърди, че на 27.02.2023 г., около 10:50 ч., извън населено място, на км. 55 по второкласен републикански път II-11 е настъпило ПТП, за което бил съставен Констативен протокол за ПТП, което имало следния механизъм, – лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № М **** ВМ, управляван от Е. З. Й., се движи по пътното платно, като губи контрол и блъска отзад лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР, управляван от В. Т. К., който автомобил е бил спрял на пътното платно, поради повреда, като превозното средство не е било надлежно обозначено. Поддържа, че по време на ПТП-то в лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР се намирала пътника Ц. Н. Ц. – Й., която седяла на предната лява седалка.

1

Навежда доводи, че пътника в следствие на ПТП-то била увредена, като претърпяла средна телесна повреда, като след преглед й е поставена диагноза „фрактура на гривнена става на лявата ръка“, освен това към момента на инцдидента пътника била в напреднала бременност в седми месец. Излага съображения, че за ПТП-то вина имат и двамата водачи, поради което било налице съпричиняване. Твърди, че с оглед механизма и нарушените правила на ЗДвП в случая се касаело за хипотеза на независимо съизвършителство, като вредоносният резултат бил в следствие на виновното противоправно поведение и на двамата водачи. Поддържа, че към датата на ПТП-то за лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № М **** ВМ е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/07/122003244044, която била сключена с ищеца, а гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР, била покрит застрахователен риск при ответника. Поддържа, че увредното лице било инициирало застрахователна преписка при ищеца с претенция за неимуществени вреди в размер на 40000,00 лева, както и имуществени вреди в размер на 1000,00 лева. Сочи, че е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********/2023 г., като на пострадалото лице е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27000,00 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000,00 лева, които били изплатени с преводно нареждане от 12.06.2023 г. Развива аргументи, че доколкото по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се обезпечавала отговорността на застрахованото лице при настъпването на ПТП, то имал право на регресен иск срещу делинквента и неговия застраховател, предвид изплатеното застрахователно обезщетение. Инвокира доводи, че регресните претенции били приложими към всички видове застрахователни договори, освен за тези, за които имало специални правила, като в случая тъй като и двете страни били застрахователи по „Гражданска отговорност“ и предвид наличието на фактическият състав на чл. 45 ЗЗД ответника отговарял по регресната претенция. Твърди, че в случая предвид наличието на съпричиняване, всеки от водачите отговарял за 50 % от настъпилите вреди, за колкото отговаряли и техните застрахователи по сключените застраховки. Отделно от горното сочи, че в случая с плащането встъпването в правата се регламентирало и от чл. 53 и чл. 127, ал. 2 ЗЗД, тъй като при независимо съпричиняване делинквентите отговаряли солидарно. Поддържа, че е изпратил до ответника покана от 21.07.2023 г., с която претендирал да му се заплати половината от изплатено застрахователно обезщетение, с което вредите били изцяло възстановени, заедно с ликвидационните разходи в размер на 15,00 лева, но ответника бил отказал да възстанови дължимата сума. Навежда доводи, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на сумата от 947,75 лева за периода от 21.08.2023 г. до 18.02.2024 г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 186 ГПК да бъде изискана административно-наказателната преписка и информация дали за процесното ПТП е образувано досъдебно производство, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за обстоятелства свързани с настъпването на ПТП-то и пътната и метеорологична обстановка по това време. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват. Прави отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не били изложени ясно и точно всички релевантни обстоятелства за възникване на твърдяното право, освен това претенцията за вредите не била диференцирана по пера за всяко увреждане.

Твърди, че ищецът бил заплатил единствено сумата от 28000,00 лева, но за претърпени имуществени вреди, освен това имало споразумение към което не били представени никакви документи, като прави извод, че сумата била неоснователно заплатена на Ц. Й.. Поддържа, че водачът Е. Й. управлявал автомобила с висока скорост, като изобщо не бил предвидим пътните условия, а пътника Й. не била използвала обезопасителен колан, като поведението и 2 на двамата било в противоречие с правилата на ЗДвП. Навежда подробни доводи, че претендираното обезщетение е в завишен размер, като не отговаряло на критерия за справедливост, съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД. Излага съображения, че водачът на „Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР, чиято гражданска отговорност била покрит застрахователен риск при ответника, не бил нарушил правилата на ЗДвП, евентуално твърди, че повредата е възникнала непосредственото преди удара, като водачът е отстранявал повредата, което е било причината да е извън автомобила. Освен това липсвало виновно поведение от страна на водача застрахован при ответника, като вината за инцидента била изключително на другия водач, поради което обосновката на ищеца за наличието на съвина била неоснователна. Прави обосновка във връзка с това при какви условия е настъпило ПТП-то, като прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице. Поддържа, че травмите получени от пострадалата били незначителни, като оздравителният процес бил бърз и без усложнения. Инвокира доводи за недоказаност на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Прави доказателствени искания за допускане изслушването на заключенията на САТЕ, ССчЕ и СМЕ по формулирани в исковата молба задачи, както и на основание чл. 186 ГПК да се изиска от НЗОК или РЗОК медицинското досие на Ц. Н Ц.-Й. за пет години назад, както и всички документи за случая АНП по описа на ОД на МВР-Монтана, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за обстоятелства свръзани с настъпването на ПТП-то и неговия механизъм. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С Определение от 22.04.2024 г., съдът е насрочил производството в открито заседание с частично произнасяне по доказателствата, като е предоставил възможност на ищеца да уточни претенцията си предвид изготвянето на пълен правилен и изчерпателен доклад.

Подадена е молба с вх. № 144753/30.04.2024 г., като ищецът е посочил, че основава претенцията си на фактическият състав на чл. 411 КЗ.

С Протоколно определение от 16.05.2024 г., съдът е допуснал уточнение на исковата молба, съобразно уточнението направено в молба с вх. № 144753/30.04.2024 г.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и 3 застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица (25-26 в кориците на делото) се установява, че на 27.02.2023 г. на Републикански път II-11, км. 55 е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № М **** ВМ, управляван от Е. З. Й. и лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР, управляван от В. Т. К.. Като пострадало лице в протокола е посочена Ц. Н Ц.-Й., с посочено увреждане на гривнена става на лявата ръка. Отразено е, че механизма на ПТП-то е следния: водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № М **** ВМ загубва контрол и блъска отзад лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР, които се намира в спряло положение на пътното платно, поради повреда и които е обозначен със светлоотразителен триъгълник или друг подходящ начин.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.