Решение № 911 от 18.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. София, 18.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20241110121215 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу А. В. Й. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

1475,05 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2023 г. до окончателното й изплащане, 147,85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 68,14 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 12,72 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 16206/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника А. В. Й., в качеството му на собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер ******, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че за времето от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, 1 изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. А. Й., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последният не е погасил на падежа дължимите суми в размер, както следва: 1475,05 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 147,85 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 68,14 лева – главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 12,72 лева - лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2023 г. до окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 16206/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 писмен отговор ответникът А. Й., чрез пълномощника си адв. П., оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва се ответникът да има качеството на битов клиент за процесния имот, да е собственик на имота и на партида с абонатен номер ******. Намира твърдението на ищцовото дружество в тази насока за необосновано, предвид липсата на представен документ за права на ответника върху имота. Няма такъв характер искането за вписване на възбрана, която е наложена при грешка и впоследствие вдигната. С отговора на исковата молба се оспорва процесният имот да е топлоснабден, начислените задължения от дружеството не касаят последния.

Топломерите са негодни и не са преминали през необходимата метрологична проверка, поради което показанията от същите не могат да бъдат възприети като годни. Въвежда се възражение за погасяване с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 ЗЗД на всички задължения по фактури за период до месец март 2020 г. Ответникът оспорва дължимостта на лихви за забава, предвид липсата на доказателства относно момента на публикуване от ищеца на процесните фактури на интернет – страницата на дружеството – по отношение на обезщетенията върху задълженията за доставена топлинна енергия, респ. за отправена покана до ответника за заплащането им на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД – по отношение на начислените суми за дялово разпределение. Излага се, че не е налице и валидно сключен договор между ЕС и ФДР, в т.ч. към момента на събиране на данните от топлинния счетоводител. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В депозирана по делото писмена молба от 07.10.2024 г. подпомагащата страна [фирма] заявява, че не оспорва предявените искове, които намира за основателни и доказани. Излага, че дяловото разпределение за абонатен номер ****** е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 16206/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете, имащи за предмет вземания за цена на потребена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение предполага установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер, както и наличието на основание за спиране/прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот, следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

3

Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва предявените искове по основание, отричайки през релевантния период да е бил собственик на процесния имот и на откритата партида с абонатен номер ******, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор от 01.03.1991 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ с рег. № 191/1991 г. Столичен народен съвет – Софинвест, като продавачат, продава на А. В. Й.

(ответника по делото), като купувач, следния недвижим имот – новопостроено жилище № 77, находящо се в жилищна сграда – блок 32, вх. 14, в ж.к. „М. IV зона 5“, състоящо се от една стая, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, с площ от 69,47 кв. м., заедно с припадащите се избено помещение № 31-II сутерен и1,002 % ид. части от общите части на сградата. В договора е отразено, че купувачът заплаща покупно-продажната цена на имота със собствени средства и чрез средства от разрешен заем от „***“. Съгласно т. 5 от договора за обезпечаване на вземането по отпуснатия заем на купувача в „***“ върху продадения имот е вписана ипотека – том 41, стр. 41 от 22.04.1991 г. от нотариус при Софийски районен съд. В т. 6 от договора е вписано, че същият има силата на нотариален акт за собственост съгласно чл. 117, ал. 4 и чл. 134, ал. 5 от ЗТСУ.

По делото е представена и приета (в заверено копие) молба от *** с искане за вписване на законна ипотека в полза на Държавна спестовна каса, Жилищно кредитиране за обезпечаване изпълнението на отпуснат заем за жилищно строителство на А. В. Й. върху следния недвижим имот: апартамент 77, с адрес: [адрес], с площ от 69,47 кв. м. Молбата е вписана в том 41, стр. 41.