Решение № 385 от 13.04.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1407/2021
- Вид
- Решение № 385
- Подписан
- 13.04.2022
- В сила
- 15.03.2023
- Състав
- Никола Чомпалов
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 ал.1, т.8 · Търговски закон
- чл. 485, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608 ал. 1 · Търговски закон
- чл.608 ал.3 · Търговски закон
- чл.608 ал.4 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл.628 ал.4 · Търговски закон
- чл.629 ал.4 · Търговски закон
- чл.631 · Търговски закон
- чл.634в · Търговски закон
- чл.656 ал.1 и ал.2 · Търговски закон
- чл.656 ал.1 и ал.2 · Търговски закон
- чл.669 ал.4 · Търговски закон
- чл.672 ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 385 гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20211100901407 по описа за 2021 година
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1407/2021 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. Образувано е по молба с правно основание чл.625 ТЗ на кредитора „С.“ АД, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „А.Т.“ ООД поради състояние на неплатежеспособност или поради свръхзадълженост. Твърди се от молителя, че има вземания срещу ответника в размер на 519 714,41 лв., които произтичат от търговски сделки по продажби на стоки /синтетични тъкани/, за които са издадени фактури през периода 23.04.2018 г. -11.06.2021 г.
Твърди се, че ответникът не е в състояние да изпълни задълженията си, защото се намира в неплатежеспособност. Иска се да се открие производство по несъстоятелност поради „неплатежеспособност“ или „свръхзадълженост“.
По реда на чл.629 ал.4 като кредитор е конституиран „И.“ ЕООД, който твърди, че има вземания срещу ответника длъжник в размер на 40 000 лв., което произтича от запис на заповед от 02.05.2018 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва искането по чл.625 ТЗ с довода, че 1 не се намира в състояние на неплатежеспособност.
Представени са 57 броя фактури, издадени през периода 23.04.2018 г. -11.06.2021 г., в които се сочи, че молителят е доставил на ответника стоки /синтетични тъкани/ срещу цена от общо 519 714,41 лв.
Представена е заповед по чл.417 ГПК от 16.08.2018 г. на районен съд- гр.Ботевград по гр.дело N 1607/2018 г., с която ответникът заедно с още три дружества е осъден солидарно да заплати на присъединения кредитор „И.“ ЕООД сумата от 40 000 лв. – по запис на заповед от 02.05.2018 г.
Представено е удостоверение по чл.456 ал.3 ГПК от 24.08.2021 г. на ЧСИ Р.А., в което се сочи, че по изп.дело N 20188480400640, по което длъжник е ответникът, дългът възлиза на 40 000 лв.
Представени са изготвените от ответника данъчни декларации за 2020 г., 2019 г., 2019 г., 2017 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентът за обща ликвидност е с показатели – 1,0602 за 2017 г., 0,6398 за 2018 г., 0,3290 за 2019 г.; коефицентът за бърза ликвидност е с показатели – 0,0357 за 2017 г., 0,3142 за 2018 г., 0,769 за 2019 г.; коефицентът за незабавна ликвидност е с показатели – 0,0776 за 2017 г., 0,0265 за 2018 г., 0,0074 за 2019 г.; коефицентът за обща ликвидност е с показатели – 0,776 за 2017 г., 0,0265 за 2018 г., 0,0074 за 2019 г. Вещото лице е констатирало, че коефицентът за финансова автономност е с показатели за трите години – 2,3293, 2,0104 и 1,6219, а коефицентът за задлъжнялост е с показатели 0,4293, 0,4974 и 0,6166, както и че през тези години е налице недостиг в размер на 1 740, 1747 и 1750.
Установява се от допълнителното заключение на ССЕ, че коефицентът за обща ликвидност е с показатели – 1,0602 за 2017 г., 0,6398 за 2018 г., 0,3290 за 2019 г., 0,3871 за 2020 г. и 0,4295 към 31.10.2021 г.; коефицентът за бърза ликвидност е с показатели – 0,0357 за 2017 г., 0,3142 за 2018 г., 0,769 за 2019 г., 0,1326 за 2020 г. и 0,1027 към 31.10.2021 г.; коефицентът за незабавна ликвидност е с показатели – 0,0776 за 2017 г., 0,0265 за 2018 г., 0,0074 за 2019 г., 0,0067 за 2020 г. и 0,0059 към 31.10.2021 г. ; коефицентът за обща ликвидност е с показатели – 0,776 за 2017 г., 0,0265 за 2018 г., 0,0074 за 2019 г., 0,0067 за 2020 г. и 0,0059 към 31.10.2021 г. Вещото лице е констатирало, че коефицентът за финансова автономност е с показатели за годините – 2,3293, 2,0104, 1,6219, 1,4509 и 1,6409 към 31.10.2021 г. а коефицентът за задлъжнялост е с показатели 0,4293, 0,4974 и 0,6166, 0,6892 и 0,6094 към 31.10.2021 г., както и че през тези години е налице недостиг в размер на 1 740, 1747, 1750, 1654 и 1677.
Прието е второ допълнително заключение на ССЕ относно платежеспособността на дружествата, които са длъжници на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
2
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ.
В подкрепа на повдигнатото с исковата молба фактическо твърдение, че молителят има срещу ответника вземане за продажна цена, са представени 57 броя фактури, издадени през периода 23.04.2018 г. -11.06.2021 г., в които се сочи, че молителят е продал на ответника стоки /синтетични тъкани/ при цена в размер на общо 519 714,41 лв. По-голямата част от фактурите са подписани от ответника, поради което те могат да служат за доказване на факта, че е сключен договор за търговска продажба на стоки. Доколкото от страна на ответника не е направено оспорване, а признание в съдебното заседание на 18.11.2021 г., съдът намира за установено, че е бил сключен договор за търговска продажба, по който молителят е доставил на ответника стоки /синтетични тъкани/ при цена от общо 519 714,41 лв.
Представена е заповед по чл.417 ГПК от 16.08.2018 г. на районен съд- гр.Ботевград по гр.дело N 1607/2018 г., с която ответникът заедно с още три дружества е осъден солидарно да заплати на присъединения кредитор „И.“ ЕООД сумата от 40 000 лв. – по запис на заповед от 02.05.2018 г. Записът на заповед има качеството на абсолютна търговска сделка по чл.1 ал.1, т.8 ТЗ, поради което породеното за ответника задължение произтича от търговска сделка. Обстоятелството, че ответникът не е издател на записа на заповед, а авалист, т.е солидарно отговорен по менителничното задължение, не е основание да се отрече легитимацията на присъединения кредитор. В решение № 143 от 16.10.2015 г. по т.д. № 937/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е прието, че е допустимо да бъде обявен в неплатежоспособност търговец, въз основа на негово задължение като поръчител по търговски договор. Това означава, че е допустимо да се обяви неплатежеспособност поради неизпълнение на задължение от солидарно отговорен авалист, който на основание чл. 513 ал. 1, вр. с чл. 485, ал. 1 ТЗ дължи изпълнение на менителнично задължение заедно с издателя и другите авалисти.
При тези факти съдът намира, че молителят и присъединеният по реда на чл.629 ал.4 ТЗ кредитор в качеството на кредитори по търговски сделки са легитимирани да искат на основание чл.625 ТЗ да се открие производство по несъстоятелност на ответника.
От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че е изпълнил задължението да плати цената по договора за търговска продажба и задължението по записа на заповед. Това означава, че вземанията на молителя и на присъединения кредитор, които произтичат от търговски сделки, не са удовлетворени.
Не се представиха доказателства за факти, които да сочат, че неизпълнението на изискуемите парични задължения, произтичащи от търговски сделки, е поради временни затруднения, поради което съдът на основание чл.608 ал.3 от ТЗ приема за доказано обстоятелството, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност. Извършени частични 3 плащания не могат да обусловят извод, че длъжникът не е в обективно състояние на невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения. Това е така, защото според нормата на чл.608 ал.3, изр.2-ро ТЗ „спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори“.
Освен това – нормата на чл.608 ал.4 ТЗ предвижда, че неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение“. Срещу длъжника е образувано производство по индивидуално принудително изпълнение - изп.дело N 20188480400640 на ЧСИ Р.А., по което взискател е присъединеният по реда на чл.629 ал.4 ТЗ кредитор. Ответникът, който носи доказателствената тежест, не е представил доказателства за удовлетворение в посочения 6месечен срок на вземането по индивидуалното изпълнително производство. Това е друг факт, който подкрепя извода за изпадане на длъжника в състояние на неплатежеспособност.
На следващо място - от основното и от допълнителното заключение на ССЕ се установяват по несъмнен и категоричен начин факти, които сочат, че ответникът длъжник се намира в състояние на обективна и трайна невъзможност да изпълнява паричните си задължение чрез наличните си краткотрайни и ликвидни активи.
Установява се от заключенията, че коефицентът за обща ликвидност, който има водещо значение и отразява съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения, е под единица за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и към 31.10.2021 г. Доколкото не са представени доказателства длъжникът да притежава материални запаси и краткосрочни финансови средства в повече от стойностите, констатирани от в.лице в таблицата към заключенията, съдът приема за верни изводите на в.лице относно ниските нива на коефициента за обща ликвидност. Това означава, че за един значителен по продължителност период /31.12.2018 г. - 31.10.2021 г./ ответникът длъжник не е бил в състояние, което да му позволи да погасява своите задължения. Направените от в.лице фактически констатации относно притежаваните от длъжника краткотрайни активи и съотношението им като стойност със стойността на краткосрочните задължения показват, че е настъпило трайно и обективно състояние на невъзможност ответникът да изпълнява паричните си задължения с притежаваните от него краткосрочни активи. Ниските показатели на коефицента за обща ликвидност за периода 31.12.2018 г. - 31.10.2021 г. обуславят извода за неспособност длъжникът да реализира на пазара материални активи и да кумулира парични средства, с които да покрие своите краткосрочни задължения.
Останалите коефиценти имат помощно значение, но от основното и допълнителното заключението на ССЕ се установява, че и по тях показателите са с ниски стойности за периода 31.12.2018 г. - 31.10.2021 г. Тези коефиценти са помощни и лошите им стойности при наличие на добри показатели на коефицента за обща ликвидност не биха могли да обусловят наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а биха имали значение единствено на индиция за евентуална опасност от настъпване на това състояние. В 4 случая обаче и показателите на коефицентите за бърза, незабавна и за абсолютна ликвидност са под единица. Това обстоятелство потвърждава извода за влошено финансово състояние на длъжника, което от 2018 г. прогресивно се влошава с всяка изминала година.
Налице е трайна тенденция за понижаване показателите на всички коефиценти за ликвидност, която сочи на необратимост в обективното състояние на недостига на краткотрайни активи и на невъзможността с тях да се погасяват краткосрочните задължения.
Не се доказва неизпълнението на изискуемите парични задълженията да се дължи на временни затруднения по смисъла на чл.631 от ТЗ и ответникът длъжник да разполага с имущество, което да е достатъчно за покриване на задълженията му, но без опасност за интересите на кредиторите. До момента на приключване на устните състезания не са представени доказателства да е настъпило преодоляване на състоянието на неплатежоспособност.
При тези факти съдът намира, че е налице обективно състояние на невъзможност длъжникът с наличните краткотрайни активи да изпълнява изискуемите си парични задължения към всички кредитори. Финансовото състояние на длъжника е влошено, защото е налице траен недостиг на краткотрайни активи, който води до обективната невъзможност ответникът да изпълнява задълженията си с наличните краткосрочни активи.
По отношение на началната дата на неплатежеспособността. Според съда при определяне на началната дата на неплатежеспособността на длъжника не следва да се отчита моментът, от който са спрени плащанията по сключения с молителя договор за търговска продажба, респ. кога е настъпил падежът по записа на заповед, по който поемател е присъединеният кредитор. Това е така, защото състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ, която е задължителна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, представлява обективно финансово състояние на длъжника-търговец, обусловено от липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да позволяват да се покрият всичките му краткосрочни задължения. За за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а е необходимо да не е в състояние да изпълни всички свои задължения.