Решение № 2090 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2090 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.ева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510525 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 249012/17.07.2025год. ,подадена от Агенция „Пътна инфраструктура” ,чрез гл. юрк.Г.Н. срещу Решение № 12944/02.07.2025год.

,постановено по гр.дело № 21654/2025год. по описа на СРС ,125 състав ,с което Агенция „Пътна инфраструктура” , код по регистър БУЛСТАТ 000695089 с адрес – гр. София, бул.

“Македония” № 3, е осъдена да заплати ЗЕАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление град София, пл.Позитано № 5 , на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, вр. чл.49 и чл.45 от Закона за задълженията и договорите сумата 1098,26 лв. заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, за причинени имуществени вреди на лек автомобил „ Рено“, модел Меган, с рег.№ ********, вследствие на ПТП, настъпило на 31.5.2024г. при движение по републикански път II-82 София –Самоков, на около 1 километър след разклона за село Долни Окол, който път е част от републиканската пътна мрежа, вследствие на попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно , заедно със законната лихва от 14.4.2025 г. до окончателното погасяване.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца , на основание чл.

78, ал.1 ГПК сумата от 991,80 лева,разноски пред първата инстанция.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е недопустимо ,тъй като съдът се е произнесъл не по предявения иск по чл.410 от КЗ ,а по 1 такъв с основание чл.411 от КЗ.Навежда доводи за неговата необоснованост и неправилност ,поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон,тъй като първоинстанционния съд неправилно приел като писмено доказателство и е кредитирал представения протокол за ПТП, доколкото последният не отговарял на изискванията на чл.

179, ал. 2 вр. чл. 183 ГПК, поради което трябвало да бъде изключен от доказателствата по делото. Излага, че протоколът бил съставен от служители на Министерството на вътрешните работи (МВР) без да бъде посетено евентуалното ПТП на място ,в него липсвало описание на механизма на настъпването му,място на настъпване,не е описан или посочен размера на препятствието ,причина за настъпване на застрахователното събитие ,както и не са описани в цялост щетите ,поради което и нямал обвързваща материална доказателствена сила .Оспорва и кредитирането на представените от ищеца частни писмени документи ,които също не се ползват с обвързваща доказателствена материална сила ,поради което извежда ,че евентуалното произшествие не е настъпило при твърдените обстоятелства. Открива противоречия в събраните по делото доказателства. Твърди, че нямало доказателства, че водачът на МПС при реализирането на пътнотранспортното произшествие не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Поддържа, че изслушаната съдебно – техническа експертиза се основава на предположение. Твърди, че плащането на определена сума на определено лице не било основание да се счита, че е настъпило „застрахователно събитие“. Излага, че не било доказано извършването на проверка от застрахователното дружество за установяване на обстоятелствата. Сочи, че в описа на претенцията липсвали задължителни реквизити – имената на застрахования или негов представител, подпис на застрахования или негов представител и на представител на застрахователя. Излага, че не било ясно дали са спазени Общите условия на застрахователното дружество. Заявява, че подменените части не отговаряли на описаното.

Не били събрани доказателства за извършена проверка за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия. Твърди, че полицата нямала необходимите реквизити. Заявява, че не било удостоверено основанието за плащане от страна на застрахователя. Сочи, че не се твърдяло описаните вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с виновното поведение на определен субект. Твърди, че не можело да се направи извод, че евентуалното ПТП е настъпило про твърдените обстоятелства.Навежда доводи за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил ,който не е съобразил скоростта си с разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП ,като оспорва и кредитирането на показанията на същия от първоинстанционния съд . Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Евентуално иска от въззивния съд да се произнесе с оглед на хипотезата на съпричиняване. Претендира всички сторени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съответно иска въззивният съд да се произнесе по чл. 78, ал. 8 ГПК, ако процесуалният представител на насрещната страна е юрисконсулт.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца ЗЕАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД ЕИК 000694286 в срока по чл. 263, ал.

2

1 от ГПК,чрез адв.Г. Я. е депозирала отговор на въззивна жалба ,с който оспорва същата като неоснователна.Моли съда да потвърди изцяло атакуваното решение.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция като е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

Производството пред СРС е образувано по искова молба на ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп ,като ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за л. а. „Рено“ с рег № ********, заплатил на застрахованото лице сумата от 1098,26 лв., за имуществени вреди на МПС от попадане на лекия автомобил от настъпило на 31.05.2024г. на Републкански път II – 82 в посока град Самоков, на около 1 километър след разклона за село Долни окол, ПТП вследствие на попадане на необезопасено препятствие - дупка на пътното платно. Сочи, че ответникът – Агенция Пътна инфраструктура отговаря за поддържане на републиканските пътища, поради което предявява осъдителен иск за сумата от 1098,26 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, до плащането.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Агенция пътна инфраструктура , в писмения си отговор, счита иска за недоказан.Навежда доводи ,че не са представени ОУ, действащи към датата на ПТП, което е недоказан застрахователен риск. Оспорва се представеният протокол за ПТП, с довод, че липсва пълно описание на механизма, ПТП не е посетен на място, не се ползва с доказателствена сила, в него не е посочено препятствието, не е направен снимков материал, а представените от ищеца снимки са неотносими към ПТП.

Не може да се установи скорост, препятствие, като се твърди, че ОПУ – София, не е сигнализирана за препятствие на пътя към онзи момент. Неясно е дали има движещи се МПС. Оспорва се приложената полица, като се сочи, че липсват реквизити – покритите рискове, с посочване на „пълно каско“ и непредставени ОУ, липса на подпис и дата, се счита за недоказан застрахователен риск.Навежда се твърдение, че не следва гумите да се покриват при пълно каско, като в подобни полици, които се сочи, че се представят, това обстоятелство е отбелязано изрично, със заплащане на допълнително покритие от застрахования. Твърди 3 се, че местопроизшествието е следвало да бъде посетено от мобилна група на ищеца, което не е сторено. Прави се възражение, че посочените щети са вследствие на индивидуалните качества на водача, управлявал МПС, като е възможно да се получат и от бордюр или друга твърда повърхност, преминаване през шахта и други

Въз основа на твърденията в исковата молба първоинстанционния съд е приел ,че е сезиран с иск по чл.411 от КЗ ,като в доклада по чл.146 от ГПК е разпределил доказателствена тежест , съобразно предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ,предвид че е възложил на ищеца да докаже по делото пълно и главно съществуването на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение по силата на договор за имуществена застраховка “Автокаско”, сключен с увреденото лице, извършено от ищеца плащане на обезщетение по същия за вреди в претендирания размер /покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора/, които са в причинна връзка с противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа и са възникнали при или по повод изпълнението й, както и че в деловодството на ответника е постъпила покана за плащане на застрахователно обезщетение по тази щета, както и твърдението си, че ПТП е станало на път, за чиято поддръжка отговаря ответникът, както и че е поканил ответника да му плати исковата сума.

С решението си СРС също е приел ,че е предявен иск с правно основание чл.411 от КЗ ,но мотивите на съдебното решение ,в което са обсъждани наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; Наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност / вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по повод изпълнението на работата / води до извод ,че всъщност е налице произнасяне по иск с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.В диспозитива на съдебното решение е намерило отражение именно това произнасяне ,предвид че въпреки посочването на чл.411 КЗ вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД ,то съдът е присъдил сума ,представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, за причинени имуществени вреди на застрахован при него л.а., вследствие на ПТП, настъпило на 31.5.2024г. при движение по републикански път II-82 София –Самоков, на около 1 километър след разклона за село Долни Окол, който път е част от републиканската пътна мрежа, вследствие на попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Следователно първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ,като с посочването на основание в чл.411 КЗ всъщност е налице една техническа грешка , която по никакъв начин не се отнася до волята на съда ,при постановяване на съдебния акт и не променя същата,поради което следва да бъде отстранена от същия съд по реда на чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка.

4

При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо , поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

Правопораждащият фактически състав на претендираното право по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД обема следните елементи: 1. валидно застрахователно правоотношение; 2. настъпване на застрахователно събитие, в случая пътнотранспортно произшествие, в периода на застрахователно покритие; 3. пътнотранспортното произшествие да е осъществено на част от пътната мрежа, за чието стопанисване отговаря Агенцията „Пътна инфраструктура“; 4. виновно поведение, в случая бездействие, на лице или на лица, на които Агенцията „Пътна инфраструктура“ е възложила стопанисването на частта от пътната мрежа; 5. настъпване на твърдените вреди в съответния размер; 6. причинна връзка между виновното поведение (бездействие) и настъпилите вреди; 7. заплащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер, съответстващ на размера на вредите.