Решение № 510 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в заседА.е при закрити врати на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20241100901969 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по молба по чл.625 ТЗ.

Твърдения на молителя П. Г. Т. в молбата по чл.625 ТЗ: че с ответника са обвързА. от договорна връзка, представляваща договор за консултантски услуги, сключен между стрА.те на 01.04.2023година, по силата на който молителят е поел задължение да осъществява определени дейности и да престира целения резултат, а ответникът е поел задължение да му заплаща месечно възнаграждение в посочения размер; че към датата на подаване на молбата, молителят Т. има изискуемо парично вземане спрямо ответника, чийто правопораждащ ЮФ е този договор; че този договор е развален от ответника с предизвестие, получено на 18.07.2024г., но дължимото възнаграждение за посочения период от време не е изплатено, въпреки настъпилите падежи; че ответникът не е в състояние да изпълни това си задължение защото е неплатежоспособен, респ.свръхзадължен. Моли съда да постанови решение по чл.630 ТЗ.Прави доказателствени искА.я.

По делото е постъпила молба с вх.№118949/31.10.2024 година, депозирана от ответника „ПРИНТ РЕКЛАМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв.

Х. Г., с която ответникът оспорва допустимостта на подадената от П. Т. молба по чл.625 ТЗ.

Моли делото да бъде прекратено, респ. молбата по чл.625 ТЗ бъде отхвърлена, поради липса на предпоставките по чл.607а ТЗ.

Конкретните възражения на ответника са следните:

По допустимостта на производството: подадената молба е злоупотреба с право, тъй като на молителя Т. е известно, че не е титуляр на вземане спрямо 1 ответника, както и че дружеството не е неплатежоспособно, респ. свръхзадължено.

Ответникът излага твърдения за факти, които касаят отношения на молителя и неучастващо по делото лице, свързА. с придобиването от молителя на дружествени дялове в Принт Реклама, разменена кореспонденция, която обективира искА.я на молителя за заплащане на уговорена цена в срокове, по- кратки от уговорените и др.; твърдение за вредоносни действия от страна на молителя по отношение на двете посочени дружества; изключването на молителя Т. като съдружник в Юнити Принт, взето от общото събрА.е с решение от 29.07.2024година; образуваното по този повод т.д.№1654/2024г. по описа на СГС, ТО, 6-13 състав и др., които според ответника дават светлина върху действителните причини за подаване на настоящата молба по чл.625 ТЗ от П. Г. Т..

По фактите:

Не оспорва сключване на договор от 01.04.2023година между Принт Реклама, действащо като възложител на молителя и самият П. Т., в качеството му на консултант; връчването на 18.07.2024година на молителя Т. на приложеното като доказателство уведомление за преустановяване на договорната връзка.

Относно брутният размер на възнаграждението:

Първоначално е уговорен в размер на 5 801,72лв, който след удръжките има нетно изражение от 5 000лв.

От 16.01.2024година размерът е изменен, както следва: за месеците юлисептември 2023г. – нетен размер от 2 500лв.; за януари 2024г. – нетен размер от 3 000лв.; за февруари – юни 2024г. – нетен размер от 3 500лв.

Ответникът е развалил договора, с отправеното предизвестие, връчено на 18.07.2024година, поради неизпълнение на задълженията от страна на молителя, което е довело до понасяне от ответника на имуществени вреди, поради загуба на партньори и служители; увреждане на репутация, добро име и престиж пред клиенти и партньори.

Относно причини за сключване на договора- с оглед развитие на бизнеса с оглед продажбата на дялове в Принт Реклама и предполагаемите бизнес умения на П. Т..

Към датата на сключване на окончателния договор – 07.11.2022г – молителят е бил фактическият управител на дружеството, въпреки, че до 11.11.2022г. неговия баща Г. Т. е бил вписА.ят управител и предходен миноритарен съдружник в Принт Реклама.

Излага теза, че до изключването си като съдружник в Юнити Принт и до разваляне на договора, молителят е разполагал с широк кръг правомощия, свързА. с управлението на ответника, които са му дали и възможност за злоупотреба с гласуваното му доверие и др., част от които са дали основА.я за изключването му като съдружник и за разваляне на договора.

Въз основа на изложеното ответникът твърди, че ищецът има достъп до информация и знА.е, че ответникът не е неплатежоспособен и/или 2 свръхзадължен, поради което подаването на молбата по чл.625 ТЗ се явява злоупотреба с право; ако ответникът е претърпял вреда, то тази вреда е нанесена от молителя; не е налице разпиляване на имущество от страна на дружеството.

Сочи форми на неправомерни според него действия на молителя, довели до вреди на ответника.

Относно недопустимостта на молбата излага възражение, че молителят няма парично вземане, което да произтича от търговска сделка, тъй като облигационната му връзка с ответника не попада в понятието търговска сделка, според дефиницията на закона.

Поради това твърди, е молбата е недопустима – липсва изискуемата от закона легитимация.

По основателността на молбата.

Оспорва молителят да има изискуеми парични вземА.я спрямо него, като излага конкретни възражения за всеки от посочените периода, за които се твърди изискуемост на парични вземА.я на молителя П. Т.; оспорва да е в е лошо финансово състояние и моли да се отхвърли молбата.

Представя доказателства и прави доказателствени искА.я.

По възражението на ответника за недопустимост на молбата по чл.625 ТЗ – сторените възражения касаят материалните предпоставки на молбата по чл.625 ТЗ, поради което възражението следва да се приеме за възражение по съществото на спора, а не по допустимостта на молбата, преценка за която съдът прави въз основа на изложените в нея твърдения.

Ето защо съдът не намира основА.е да уважи правопрекратителното възражение на ответника, а наличието на предпоставките за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ е въпрос по съществото на спора.

Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото стрА.те не спорят, а това се установява и от събрА.те писмени доказателства, че на 01.04.2023 година са сключили договор за консултантски услуги.

Въз основа на преамбюла на този договор може да се приеме, че договорът за консултантски услуги е предшестван от друга облигационна връзка между стрА.те, представляваща предварителен договор за продажба на дружествени дялове от страна на П. Т. от капитала на „ПРИНТ РЕКЛАМА МЕДИЯ“ ООД и доколкото с предварителния договор са поети определени права и задължения на стрА.те по сделката, в това число и поемане на ангажимент от П. Т. да оказва нужното съдействие на дружеството във връзка с управлението и развитието на бизнеса за определен период от време.

Изразено е принципно съгласие от стрА.те П. Т. да консултира дружеството, а последното да се ползва от обещА.те от Т. притежавА. от него „ноу-хау, контакти и познА.я в областта“.

На тази база стрА.те са се съгласили, че предмет на договора е 3 възлагането от страна на дружеството и съгласието от страна консултанта Т., срещу получавано от него възнаграждение, същият да предоставя консултантски услуги, свързА. с търговската дейност на дружеството, които са примерно и неизчерпателно изброени в чл.1, ал.1 от договора, които найобщо казано са такива, за които консултантът има компетентност и които касаят дружеството- възложител.

Съгласно нормата на чл.1, ал.3 от договора за осъществените от консултанта дейности, т.е. за изпълнените от него задължения, произтичащи от този договор, консултантът е поел задължение да съставя протокол за предаване, който удостоверява изпълнение на съответните услуги в рамките на конкретния календарен месец, съгласно изисквА.ята на възложителя. Този протокол следва да съдържа информация за предоставените услуги, да се изпраща до 5-то число на месеца, който следва месеца, през който тези услуги са предоставени на дружеството- възложител и да се изпраща на електронния му адрес. Като възложителят има право да прави забележки по съдържА.ето на този отчетен документ относно количеството и качеството на предоставените услуги от консултанта.

Съгласно нормата на чл.2 от договора стрА.те са уговорили брутно годишно възнаграждение в размер на 69 620,64лв., платимо на равни месечни вноски от по 5 801,72лв., което плащане се извършва по банков път- чрез посочената банкова сметка на консултанта и подлежи на договорка на всеки 12 месеца.

Месечното възнаграждение се плаща до 15-то число на месеца, който следва месеца на извършване на услугите, но не по- рано от приемане на протокола за извършване на услугите, като това не е обусловено, не зависи от това дали възложителят има бележки по съдържА.ето на протокола или не.

СтрА.те са уговорили своите права и задължения, които произтичат от договора, който са определили като срочен.

С нормата на чл.13 са приели, че договорът поражда своето действие от подписването му и има срок на действие до 11.11.2025 година.

ОсновА.ята за неговото прекратяване са посочени в ал.3 на чл.13 и това са: взаимно съгласие; при прекратяване на дружеството; при смърт или запрещение на консултанта; едностранно – с 30-дневно предизвестие, като за консултанта това право възниква след 11.11.2025 година и в други случаи, предвидени с този договор.

С алинея 5 на чл.13 възложителят е поел задължение при прекратяване на договорната връзка да извърши плащане на всички дължими на консултанта възнаграждения до датата на прекратяването, а консултантът е поел задължение да предаде на възложителя всички данни, документи и вещи, свързА. с този договор.

Извън тези основА.я за преустановяване на договорната връзка стрА.те са уговорили изрично възможността договорът да бъде развален при съществено неизпълнение на задълженията от която и да е от стрА.те по него.

Това разваляне се осъществява с едностранно 14-дневно писмено предизвестие, като е предвидена възможност при отстраняване на 4 неизпълнението в срока за предизвестие, договорната връзка да бъде запазена – чл.14, ал.1 от договора.

Според цитираната разпоредба съществено неизпълнение е налице за възложителя- при наличие на две забавени плащА.я на дължимото възнаграждение, при забава над 15 работни дни, а за консултанта – забава в предоставяне на услугата с повече от 15 работни дни; всяко неточно изпълнение на задълженията от страна на консултанта за предоставяне на услугата съгласно инструкциите на възложителя.

По делото е представено изявление на “ПРИНТ РЕКЛАМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, отправено чрез нотариус рег.№790 на НК, до П. Т., за разваляне на договор за консултантски услуги, сключен на 01.04.2023 година, поради неизпълнение на задължения, поети с този договор, конкретно посочени в уведомлението, а именно по чл.1, ал.1, т.1, 2 и 6 – неизпълнение на задължението за създаване и развиване на отношения с ключове клиенти; оптимизация на дейността, управление и стимулиране на персонала на дружеството, чийто конкретни проявни форми на неизпълнение са посочени подробно в това уведомление.

Относно твърдението, че размерът на възнаграждението е предоговорен, по делото е представен писмо от молителя Т. от 26.06.2023година, с което консултантът по договора, прави предложение във връзка с намалялата работа да бъде намалено възнаграждението му пред месеците юли- август, наполовина.

На 16.01.2024 година е изпратено писмо обозначено като „договорки за хонорар на П. Т.“, според което предложението, направено от настоящия молител е възнаграждението за първия месец е 3 000лв. нето и осигуровките; от втория до шестия месец – 3 500лв. плюс осигуровките; от седмия до десетия месец – 3000лв. него и осигуровки; за единадесетия месец – 4 000лв. и осигуровките и за дванадесетия месец – 3 500лв. нето и осигуровките за тази сума. Писмото изразява несъгласието му възнаграждението да бъде редуцирано до размер от 2 500лв. месечно.

Уведомлението е връчено на молителя Т. на 18.07.2024 година, ведно от извършеното удостоверяване на нотариалната покана от страна на нотариуса.