Определение № 1939 от 21.08.2025, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1939 гр. Велико Търново, 21.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110102660 по описа за 2025 година

Депозирана е искова молба от А. А. А. против И. А. И. с искане да се приеме за установено в отношенията между страните , че отказ, направен от А. А. А. от наследството на бащата страните А. И. Х. , б.ж. на гр.***, починал на 12.02.2023 г. , който отказ е вписан под № ***/**.**.**** г. в особената книга при ВТРС на основание чл.49,ал.1 от ЗН по ч.гр.д.№ 1386/2023 г. по описа на ВТРС е нищожен поради невъзможен предмет.

В исковата молба се твърди, че страните са законни наследници на починалия А. И. Х. и че след неговата смърт на 12.02.2023 г. двамата се снабдили с удостоверение за наследници на 22.02.2023 г., а на 24.02.2023 г. двамата- А. и И. са получили в качеството си на наследници наличните по банковата сметка на баща си средства от „***“ АД, с което двамата безспорно са извършили приемане на наследството, оставено от него. Излага се, че към момента на смъртта баща и лично, както и в качеството на едноличен търговец е притежавал недвижими имоти- апартамент и земеделски земи , като тя се разпоредила с нейните ид.части от земеделските земи на 7.03.2024 г.

Заявява, че по искане на брат си и с цел уреждане на отношенията по повод възникналата съсобственост между тях е посетила кантора на адвокат през м. май 2023 г. , където подписала предварително съставени документи. Твърди, че разбрала за вписания отказ от наследство във ВТРС едва след извършена справка на 31.07.2025 г., след като се усъмнила в поведението на брат си.

Заявява, че никога не е имала намерение да се отказва от наследството на баща 1 си и че не е възлагала на никого да изготвя документи за това , както и че винаги е действала със съзнание, че е наследник на баща си.

Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52 ЗН, като за отказът от наследство са предвидени специални императивни правила досежно неговата форма, съдържание, действие и правни последици. По аргумент от чл. 54 от ЗН приемането и отказът от наследство са безусловни и неоттегляеми, поради което отказът от наследство, направен след като то е прието изрично, или чрез конклудентни действия, манифестиращи недвусмислено волята на наследника, е недействителен. Отказът от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същото коляно с частта на този, който се е отрекъл и ако последния твърди, че отказът е нищожен , той има правен интерес да установи това, но не и в самостоятелно производство. Съгласно разясненията, дадени в ПП-7-73, т.3 „д” самостоятелен иск за установяване нищожност на направен отказ от наследство няма, защото нищожния отказ не произвежда действие. Отказалият се от наследство, респективно наследниците му могат да предявят иск за делба на наследство, или друг иск за собственост, в който да упражнят правата си като наследници, позовавайки се на нищожността на отказа. В делбеното производство съдът е длъжен да установи действителните права на съсобственост и при тях да допусне делбата, като съобрази и направен отказ от някой от сънаследниците, включително твърденията, възраженията и доказателствата за недействителността му.

Такива са задълженията на съда и при установителни искове за собственост. В този смисъл е Решение № 108/14.05.2016 г. по гр.д.№ 5913/2015 г. на първо г.о. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК. Съобразявайки изложеното по-горе, иска да се приеме за установено, че отказът от наследство е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като ищцата е приела наследството с извършени фактически и правни действия преди да бъде вписан този отказ се явява процесуално недопустим, поради което производството следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩА искова молба на А. А. А. против И. А. И., поради процесуална недопустимост на иска.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №2660/2025

ВТРС . г. по описа на

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТОС, чрез ВТРС в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

Препис от определението да се изпрати на ищеца, чрез пълномощника му.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3