Решение № 16176 от 16.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16176 гр. София, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

***:

МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110150934 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР КСО, за признаване за установено по отношение на ответника Н. О.

ИНСТИТУТ ТП на НОИ-София град, с адрес в гр. София, ***, че ищецът А. М. П., ЕГН **********, с адрес в ***, е работил в ***, в периода 01.09.1989 г. до 31.07.1991 г. на длъжност „***“, а в периода от 01.08.1991 г. до 03.09.1992 г. на длъжност „***“, което време се признава за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.

Ищецът твърди, че за периода от 01.09.1989 г. до 31.07.1991 г. е работил в *** на длъжността „***“ с основна заплата 210,00 лева, а в периода от 01.08.1991 г. до 03.09.1992 г. на длъжност „***“ с основна заплата от 1500 лева. Работодателят бил прекратен без правоприемник, като в НОИ не била предадена документация на работодателя. Прави искане да бъде признато по отношение на ответника, че е работила при посочения работодател и за исковия период на пълен работен ден, с трудово възнаграждение съразмерно със заеманата длъжност по ведомост, което време следва да се зачете за трудов стаж и стаж при пенсиониране, включващо се в общия осигурителен стаж. Претендира разноски. В представените в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК писмени бележки, излага доводи, че полагането на труд при посочения работодател пряко се установява от трудовата книжка, която следва да се зачете.

Ответникът НОИ, ТП София-град е подал отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, с който счита исковата молба за нередовна, но искът за допустим, тъй като е представено удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. Оспорва предявения иск. Счита, че 1 не са налице основания за допускане до разпит на свидетели. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за юрисконсулт. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 3, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 2, ал. 3 от Закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред за установяване на за установяване на трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж, което е условие за допустимост на иска.

В настоящия случай в представеното и прието по делото удостоверение по чл. 5, ал. 2 от Закона, издадено от ответника ТП на НОИ – град Враца, на посоченото от ответника правно основание – чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, е удостоверено, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето А. М. П. трудов/осигурителен стаж за периода до 31.12.1999 г. при работодател/осигурител ***, община Мездра и в осигурителния архив при ТП на НОИ – Враца липсва информация за правоприемник на работодателя ***, община Мездра. Ето защо, тъй като удостоверение по чл. 5, ал. 2 от закона е формално издадено от ТП на НОИ, в качеството му на орган, който приема и съхранява документи за осигурителен и трудов стаж и доход на осигурители с прекратена дейност, без правоприемник, искът следва да се приеме за допустим.

В тежест на ищеца по иска е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на заявената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда.

От изисканите и приети по делото справки и писмени доказателства не се установява правен субект ***, за който се твърди да е различен от ***, към Български съюз за физкултура и спорт, да е учреден и съществувал през спорния период и прекратен без правоприемник, като не се установява в сочения от ищеца период правен субект *** да е съществувал и като работодател, който да е наемал лица, който работодател впоследствие да е прекратен без правоприемник. От изисканите справки от БФС и ММС относно *** се установява, че липсват данни за регистрация, прекратяване и заличаване на спортен клуб с тези имена. Същевременно от изисканите справки от ..., се установява, че същото не е правоприемник на *** и не съхранява книжа, ведомости за заплати или други документи, 2 издадени от посочения субект. От писмо с изх. № 1029-06-1551/14.04.2026 г. на ТП на НОИ – Враца (л. 117) се установява, че осигурител *** не е подавал заявление по чл. 5, ал. 10 от КСО и съответно ведомости за заплати и трудовоправни документи в НОИ –Враца. В осигурителния архив при ТП НОИ – Враца няма фирмена регистрация и/или дело на осигурител *** както и други документи в тази връзка. Както се установява и от представените с молба от 06.03.2026 г. на ищеца доказателства, единствените документи, установяващи съществуване на твърдения субект са 4 броя саморъчно съставени от разпитаната като свидетел С.И.Н. разходни касови ордери с печат без данни, като в открито съдебно заседание, проведено на 18.02.2026 г. свидетелят заявява, че „ … „дружеството за физкултура и спорт“ (ДФС) не е било прекратено, а преименувано във футболен клуб“, което обстоятелство обаче не се установява по делото.

Ето защо при липса на данни по делото, че субектът, при който се твърди, че е полаган труд, е възникнал и съществувал в спорния период, предявеният иск за признаване за установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ***, в периода 01.09.1989 г. до 31.07.1991 г. на длъжност „***“, а в периода от 01.08.1991 г. до 03.09.1992 г. на длъжност „***“, което време да бъде зачетено за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране, следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на разноските:

Съгласно ТР № 2 от 06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Ответната страна е заявила претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с предмет други неоценяеми искове възнаграждението е от 160 до 230 лева, поради което с оглед премета на спора на ответника следва да се присъди минималния размер от 81,81 евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. П., ЕГН **********, с адрес в ***, срещу Н. О. ИНСТИТУТ ТП на НОИ-София град, с адрес в гр.

София, ***-64, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 2, 3 ал. 3 ЗУТОССР, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е работил в ***, в периода 01.09.1989 г. до 31.07.1991 г. на длъжност „***“, а в периода от 01.08.1991 г. до 03.09.1992 г. на длъжност „***“, което време се признава за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.

ОСЪЖДА А. М. П., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на Н.

О. ИНСТИТУТ ТП на НОИ-София град, с адрес в гр. София, бул. „Ал.

Стамболийски“ № 62-64, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, сумата от 81,81 евро – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4