Решение № 620 от 08.05.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 620 гр.Пловдив, 08. 05. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Светлана Изева

ЧЛЕНОВЕ : Радостина

Стефанова

Иван

Бекяров

Секретар Петя Цонкова като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.гр.д.№ 386/2018г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. чл.108 във вр. с чл. 33 ал.2 и ал.3 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗС .

Постъпила е въззивна жалба от К.П.Н. ЕГН – **********, с адрес ***, Е.К.П., ЕГН – **********, с адрес ***, П.К.Н., ЕГН – **********, с адрес ***, И.К.Н., ЕГН - **********, с адрес ***, К.К.Н., ЕГН - **********, с адрес ***, А.И.П., ЕГН - **********, с адрес ***, Г.П.В., ЕГН - ********** с адрес ***, И.П.В., ЕГН - **********, с адрес *** и А.Я.Г., ЕГН – **********, с адрес ***, чрез адв. И.М., против Решение № 4213/01.12.2017г. на ПРС – X гр.с. по гр.д.№ 8601/2016г., с което е отхвърлен предявеният от тях иск по чл.108 от ЗС против П.Я.С., ЕГН - **********, Е.Й.С., ЕГН - **********, двамата с адрес *** и И.Й.Л., ЕГН – **********, с адрес ***, за признаване, че са собственици по силата на реституция и наследяване на идеални части от ПИ № 501.2305, за който е образуван УПИ ХІІ в кв. 607 по плана на гр. Р., ул. В. №6, одобрен с решение №88 от 06.07.2004г. на гр. Р., с площ от 597 кв.м. при граници: ПИ №501.2307, ПИ №501.2304, ПИ №501.9682, ПИ №501.2306, при квоти съответно 1/30 ид.ч. за К.П.Н., 1/30 ид.ч. за Е.К.П., 1/30 ид.ч. за П.К.Н., 1/30 ид.ч. за И.К.Н., 1/30 ид.ч. за К.К.Н., 1/6 ид.ч. за А.И.П., 1/6 ид.ч. за Г.П.В., 1/6 ид.ч. за И.П.В., 1/6 ид.ч. за А.Я.Г., и за осъждане на И.Й.Л. ЕГН - **********, с адрес *** да им предаде владението върху горепосочените идеални части от правото на собственост, като неоснователен; както и е отхвърлен иска по чл.33, ал.2 ЗС, предявен от тях против И.Й.Л., ЕГН - **********, с адрес ***, за допускане в тяхна полза на правото на изкупуване на притежаваната от П.Я.С. към момента на сключване с Нот. акт № 80, том І, рег. № 789, нот. дело 79/2015г. на Нотариус Ваня Захариева на покупко-продажбата на 1/6 ид.ч. от

ПИ № 501.2305, за който е образуван УПИ ХІІ в кв. 607 по плана на гр. Р., ул.

„***“ № 6, одобрен с решение № 88/ 06.07.2004г. на гр. Раковски, с площ от 597 кв.м. при граници: ПИ №501.2307, ПИ №501.2304, ПИ №501.9682, ПИ №501.2306, при квоти съответно 1/30 ид.ч. за К.П.Н., 1/30 ид.ч. за Е.К.П., 1/30 ид.ч. за П.К.Н., 1/30 ид.ч. за И.К.Н., 1/30 ид.ч. за К.К.Н., 1/6 ид.ч. за А.И.П., 1/6 ид.ч. за Г.П.В., 1/6 ид.ч. за И.П.В., 1/6 ид.ч. за А.Я.Г., като неоснователен; както и са осъдени да заплатят на П.Я.С., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 702 лв. за разноски по делото.

Молят да бе отменено изцяло решението и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло заведените искове, ведно със законните последици за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите страни П.Я.С., Е.Й.С. и И.Й.Л., чрез адв. Н.А., депозират писмен отговор, че жалбата е неоснователна изцяло.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред РС – Пловдив от К.П.Н.,

Е.К.П., П.К.Н., И.К.Н., К.К.Н., А.И.П., Г.П.В., И.П.В. и А.Я.Г. против П.Я.С., Е.Й.С. и И.Й.Л., е заведена искова молба, с която посочват, че заедно с притежават по наследство от общия им наследодател П.Я.С., бивш жител ***, починал на 29.11.1971 г. недвижим имот, а именно - ПИ 501.2305, незастроен, целият с площ от 597 кв.м., за който е образуван УПИ ХІІ, кв. 607 по регулационния план на гр. Р., одобрен с Решение № 88/06.07.2004г.

Конкретизират, че този имот е бил предмет на земеделска реституция преди да бъде урегулиран, като е бил възстановен с Решение № H284/02.08.1998г. на ПК – Р. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Г. Н.. Посочват също, че през м.май, 2016г. при справка в Имотния регистър на Агенцията по вписванията установили, че ответниците П.Я.С.Е.Й.С. са се снабдили с Констативен нотариален акт за собственост върху имота, въз основа на обстоятелствена проверка, № 2/09.01.2014г., том 1, нот.д.№ 2/2014г. по описа на нотариус Стойко Проданов, рег.№ 231, вписан на 09.01.2014г., Акт

№82, том 1. Впоследствие двамата ответници С. и Й. продали имота на третия ответник И.Й.Л. с Нот. акт № 80/09.03.2015г., том I, нот.д.№ 79/2015г., по описа на нотариус Ваня Захариева, рег.№ 640, вписан на 09.03.2015г. Заявяват, че констативният нотариален акт е бил издаден без тяхно съгласие и че продавачът П.С. не е бил единствен собственик на имота, а само съсобственик, поради което не би могъл да се разпореди с целия имот. П.С. като праводател на втория ответник И.Л. можел да прехвърли само 1/6 ид. част, която придобил по наследяване. Останалите идеални части се разпределяли съобразно квотите от наследството на всички ищци, които са подробно описани в исковата молба. Предвид това молят да бъде признато за установено по отношение на всички ответници, че са собственици на описаните в исковата молба идеални части, както и ответникът И.Л. да предаде на ищците правото на владение върху собствените им идеални части от процесния имот.

Предявяват и втори иск - съдът да постанови по право на изкупуване на осн. чл.33 ал.2 от ЗС по отношение на процесната 1/6 ид. част, представляваща дела на П.С. в процесния имот при същите условия, при които той я е прехвърлил на третия ответник И.Л..

Прилагат към исковата молба Решение № H284/02.08.1999г. на ПК – Раковски, Удостоверение за наследници на П.Я.С., род. на ***г., поч. на 29.11.1971г., Скица на имота, издадена преди продажбата, Разпечатка на справка по лице от Имотен регистър на АВ –Пловдив, и фактура, от която е видно датата на извършване на справката при нотариус, както и описаните по- горе два нотариални акта – констативен от 09.01.2014г. и за покупко –продажба от 09.03.2015г.

Ответниците П.Я.С., Е.Й.С. и И.Й.Л. депозират Писмен отговор по чл.131 от ГПК /на л.68/, с който оспорват изцяло основателността на исковете.

Поддържат, че ищците нямат вещни права върху процесния недвижим имот.

Уточняват, че същият имот първоначално е бил в регулацията на населеното място още докато бил жив общият наследодател. Впоследствие този имот бил изключен от регулация и включен в земите на ТКЗС, което наложило и реституцията му по ЗСПЗЗ. През цялото време обаче този имот бил владян първо от общия наследодател, а впоследствие от бащата на ответника П.Я.С., а именно Я.

П.С. като другите наследници, а именно двете му сестри не били оспорвали правото му върху този имот, като нееднократно заявявали, че те не търсят нищо.

Изтъкват, че той е извършвал всички дейности във връзка с възстановяване на земеделската земя, а впоследствие с промяната на статута на имота и включването му отново в регулация. Периодът на владение надвишавал 20 години. Предвид на тези обстоятелства първият ответник П.Я.С. придобил собствеността върху целия имот по давност и можел да се разпорежда с него. Поради това и третият ответник И.Й.Л. се явявал добросъвестен купувач и бил придобил правото на собственост върху имота. По отношение на иска за изкупуване на ид. части по чл.33, ал.2 ЗС поддържат, че е неоснователен, тъй като е предявен извън двумесечния период по см. на чл.33 ал.2 изр.2 от ЗС, от сключване на сделката.

Прилагат Пълномощно от 16.02.1995г., с което Я. П.С. упълномощава П.Я.С. да го представлява на 20.02.1995г. в ОС –Пловдив по дело № 3822/1994г., Договор от 28.02.1998г., подписан от Възложител

П.Я.С., представляващ собствениците на имоти в м.“Романски кладенец- Нов център“ с представено пълномощно, и Изпълнителя ЕТ „Харта -2001- И. К.“ за споразумение за извършване проектиране на обект – кадастрален план за м.

“Романски кладенец- Нов център“, с начален срок 4.III.1998г. и краен срок 4.IV.1998г., Приемо – предавателен протокол от 6.04.1998г., в което фигурира името на П.Я.С. – пълномощник на собствениците, 3 бр. фактури за осъществени плащания във връзка с проекта, Заповед № ОБУ 14/16.02.1999г. на Кмета на Община – Раковски, изд. на осн. чл.32 ал.1т.1, 2 и 4 от ЗТСУ за одобряване на изработения проект, Жалба на собственици от м.“Романски кладенец“ във връзка с проекто –плана за земеразделяне на кв. Ген. Николаево, както и 4 бр. писма – отговори до П.Я.С..

В хода на производството са приложени още и заверена преписка с вх.№ H284/30.07.1991г. на ОСЗ – Раковски /на л.108 и сл./ по заявление от Я. П.С. за възстановяване правото на собственост на наследниците на П.Я.С., бивш жител ***, съгласно удостоверение; Удостоверение за идентичност изх.№ АБУ-60/15.03.2017г. /на л. 114/, от което се констатира, че ПИ 501.2305 по КП, одобрен със Заповед № 300-4-91/27.12.2002г. на АК – София, за който е образуван УПИ XII – 2305 от кв.607 по ПУП на кв.Ген

Николаево, гр.Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004г. от ОбС –Раковски, е идентичен с част от пар.XII – 3706,3704 в кв.7 по предходен план на Нов център, кв.Ген.Николаево, гр.Раковски, одобрен със Заповед № АБ -14/16.02.1999г. на Кмета на Община –Раковски.

Скица № 112/31.03.1999г. на имота

/на л.112/, издадена на името на „н- ци на П.Я.С.“, Удостоверение за декларирани данни от И.Й.Л. ***/ на л.115/, Писмо от Община – Раковски, ведно с приложения – Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/02.01.2014г. /на л.134/, с която П.Я.С. е декларирал процесния имот със записан начин на придобиване по наследство, документ – Решение H 284/02.08.1999г. и с посочване в т.5 и на други собственици Г. И. Н., А.И.П., Г.П.В., И.П.В. и А.Я.Г.; и Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/17.01.2014г. с която П.Я.С. е декларирал процесния имот със записан начин на придобиване наследство и Нот. акт № 82/09.01.2014г. и с посочен в т.5 - записана друг собственик Е.Й.С., Скица № 708/11.12.2013г. /на л.137/, издадена на името на „н- ци на П.Я.С.“.

По делото е приета и СТЕ, изготвена от в.л. инж. В. Г., от чието заключение се констатира, че процесният ПИ № 501.2305 с площ 579 км.м. първоначално е заснет с КП, одобрен през 1999г. и е идентичен на УПИ XII – 3706, 3704, кв. 7, м.“Романски кладенец“ по предходен план „Нов център гр.

Раковски“. В КР от 2002г. имотът е записан собственост на н- ци на П.Я.С. на основание Заповед № 14/16.02.199г. за 1/2 ид.ч.

В съд. заседание на 29.04.2017г. /протокол – на л.167/ е разпитан доведените от ответниците св. Г. Б. и св.Й. Г., без родство, а в съд. заседание на 19.09.2017г. и св.П. Р., без родство, доведена от ищците.

ПРС с решението е отхвърли изцяло исковете.

С подадената въззивна жалба от К.П.Н., Е.К.П., П.К.Н., И.К.Н., К.К.Н., А.И.П., Г.П.В., И.П.В. и А.Я.Г. се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и затова считат същото за неправилно.

Въззиваемите страни П.Я.С., Е.Й.С. и И.Й.Л. взимат становище, че жалбите са неоснователни. Поддържа доводите от първата инстанция.

ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че подадената въззивна жалба е изцяло основателна.

Разпоредбата на чл.108 от ЗС предвижда, че – Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което или държи без да има основание затова. Първата предпоставка от фактическия състав на иска е тази, че ищците трябва да докажат, че са собственици на вещта.

Тяхната претенция е насочена срещу съсобственик, който заедно със съпругата си, е признат за собственик по обстоятелствена проверка и съответно е съставен в тяхна полза констативен нотариален акт. Съобразно ТР № 1/06.VIII.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС, съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си, като намерението му за своене не се предполага на основание чл.69 ЗС и не е достатъчно само да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79, ал.1 ЗС. От приложените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива, не се налагат изводите - нито, че съсобственикът П.Я.С. и неговата съпруга Е.Й.С. доказват да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот в десетгодишния срок по чл.79 ал.1 от ЗС трайно, непрекъсвано, несъмнено, необезпокоявано лично само за тях двамата, нито, че съсобственикът П.Я.С. е довел по какъвто и да било начин /в устна или писмена форма/ до знанието на всички останали съсобственици К.П.Н., Е.К.П., П.К.Н., И.К.Н., К.К.Н., А.И.П., Г.П.В., И.П.В. и А.Я.Г..

Разпечатката съдържа 47 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ece22a10-911a-40ba-ba5b-2593647d6cc8