Решение № 6686 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6686 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110141888 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от "********" ЕАД срещу П. Л. А. за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумите, за които срещу същия е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.06.2025 г. по ч.гр.д.

№*******/2025г. по описа на СРС, 113 състав, а именно: за сумата от 1202,07 лв. с равностойност 614,61 евро, представляваща главница за цената на доставена неплатена топлинна енергия до топлоснабден имот с адресгр. София, ул. „********“ №3, вх. 1, ап. 30 с ад. № ********** за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., за сумата от 258,96 лв. с равностойност 132,40 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2023г. до 17.05.2025г., 63,65 лв. с равностойност от 32,54 евро за главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. и 15,79 лв. с равностойност от 8,07 евро за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 17.05.2025г.

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия ответникът бил в забава, поради което претендира мораторна лихва. Иска от съда да признае за установено съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и да му присъди сторените разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание.

1

Развива конкретни съображения, че ищецът не доказвал ответникът да е титуляр на вещно право върху имота. Поради отмяната на методиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти, претенците се явявали недоказани и неоснователни. На следващо място излага, че ищецът не ангажирал доказателства за публикуване на дължимите суми в сайта му, откъдето извежда самостоятелен извод за неоснователност на претенциите за лихви. Счита, че сумите за дялово разпределение са недължими, защото услугата се предоставяла от трето лице, което било титуляр на това вземане. Във възражението срещу заповедта за изпълнение твърди, че е изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. №*******/2025 г. на СРС, 113 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Ето защо по предявените искове допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка №21 от 22.11.1996г., нотариално заведена декларация за отказ от вещно право ползване върху недвижим имот и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124 от 16.11.2005г. на нотариус Ивайло Иванов и удостоверение за идентичност на имоти с различен адрес, по делото се установява, че за процесния период ответникът П. Л. А. е бил в облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството му на собственик на едноличен титуляр на правото на собственост върху жилищния имот, находящ се в гр. София, на адрес ул. „********“№3, вх. 1, ап. 30. Ответникът не твърди и не доказва да се е разпоредил с правото си на собственост върху имота преди исковия период. От тук клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно П. Л. А..

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени 2 от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "********" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "********" ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Количеството и качеството на доставената топлинна енергия не се оспорва от ответника, като това е отразено в доклада по делото, приет без възражение от страните. Не се споделя тезата на ответника, че доколкото с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д.

№ 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал.

1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, това води автоматично до отпадане на задължението на потребителите за заплащане на доставената до имотите им топлинна енергия. Горецитираното решение е постановено след процесния период и по арг. от чл. 195, ал. 1 АПК има действие за напред, поради което не намира приложение спрямо исковия период. Наред с изложеното, неоснователно е и възражението на ответника, че сумите не се дължат, тъй като с Определение от 11.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2025 г., оставено в сила с Определение № 8625 от 4.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2025 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 12.09.2025 г.) на основание чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 4 и 2 АПК е спряно изпълнението на § 2 от Наредбата за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, с който в приложението към чл. 61, ал. 1 от същата наредба е създадена т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, с която е установен метод за 3 определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод на разпределение, именуван "Зависимостта за сградната инсталация". Съгласно чл. 190, ал. 2 АПК определението на съда по ал. 1 за спиране действието на подзаконовия нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването, с оглед което и има действие занапред. Исковият период предхожда обнародването на горецитирания съдебен акт, с оглед което спирането действието на подзаконовия нормативен акт не рефлектира върху крайните изводи на съда в настоящето производство.

В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е предоставяна услуга дялово разпределение, което обуславя извод за основателност на предявените искове.

Тук следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.05.2025 г.