Решение № 246 от 24.10.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Тетевен, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100385 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск,квалифициран в доклада по делото по чл.79,ал.1 от ЗЗД,съобразно и уточнение на ищеца с молба от 25.09.2025 година.

Ищецът обосновава правния интерес за предявяване на иска с разпореждане на заповеден съд,постановено по ч.гр.дело №86782025г. по описа на РС-Тетевен.

Излага ,че на 1шг. ответникът А. Б. Р. е сключил договор за потребителски кредит № ъсъс „Стик-Кредит“-АД,,по силата на който е получил сумата от 1200 лева,срещу съгласие да я върне на 24 вноски по 174.48 лева,в срок до 11.04.2024г. Уговорен били фиксиран лихвен процент в размер на 36%,както и годишен процент на разходите в размер на 42.58%.

Посочения договор е по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора.

С договор за продажба на вземане/цесия/ от 22.03.2024г. Стик-Кредит е прехвърлило своите вземания на цесионера АПС Бета България ЕООД,като вземането е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.Длъжникът е уведомен за цесията на посочен от него имейл адрес на дата 24.07.2023г.,но ако съдът приема,че не е извършено надлежно уведомяване,то да се счита,че същото е връчено на ответника с исковата молба.

Моли да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер на 4701.91 лева,от които:-Главница в размер на 1162.26 лева,-Договорна възнаградителна лихва в размер на 502.18 лева за периода 1шг до 11.04.2025г.,-Законна лихва за забава върху главницата в размер на 390.34 лева за периода от 1шг до 27.02.2025г.,-Неустойка по чл.17 от договора в размер на 2647.13 лева.-Лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и заплащане.

Моли да му бъдат присъдени разноските по исковото и заповедно производство.

1

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника-адвокат Г.,в който се излага,че не може да се установи по категоричен начин,че ответникът е сключил процесния договор за кредит.Не е бил уведомен за предсрочната изискуемост,прави се възражение за наличие на нищожни клаузи от договора за кредит.Моли д а бъде отхвърлен иска,като неоснователен и недоказан.

От представените по делото писмени доказателства и приложеното ч.гр.д. №289/2025г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представен договор за потребителски кредит №ъ/1шг.,като за страни са посочени-"Стик-Кредит“-АД-град

Шумен като кредитор/заемодател, и

А.

Б.

Р. от село а,Лов.обл., като кредитополучател/заемополучател.

По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1200.00 лв., която сума да бъде върната от кредитополучателя на 24 броя месечни погасителни вноски,съгласно приложения погасителен план/до 11.04.2024г./,като в месечните вноски е включена съответен размер от главница,лихва и неустойка .

Договорът е със следните параметри: фиксиран лихвен процент в размер на 36.00%, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58%. Обща сума за плащане 1844.77 лева,а с вноските с неустойките-общо 4187.44 лева.

Съгласно чл.17,ал.1 от Договора, заемателят се задължава в 3- дневен срок от сключване да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: поръчител- физическо лице, което следва да отговаря на определени условия, или банкова гаранция. В чл.27 от договора е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл. 17, заемателят дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,през който н ее предоставено договореното обезпечение.

По делото е представен и документ/платежно нареждане за кредитен превод/стр.113-та от делото/ от който да е видно ,че ответникът е получил сумата по кредита от 1200.00 лв., по посочена сметка в Юробанк България АД.

С разпореждане по ч.гр.дело №289/2025г е отхвърляне заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД-София,като разпореждането е връчено на заявителя на дата 26.03.2025г. При липса на данни за връчено разпореждане с указания за предявяване на иск съдът приема,че исковата молба,предмет на настоящето производство е предявена в преклузивния срок по чл.415,ал.4 от ГПК.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца „АПК Бета България“-ЕООД-София:

Същият се позовава на договор за цесия,сключен между него и кредитодателя „Стик кредит“-АД,приложен към исковата молба/стр.38-47 от делото,в т.ч. и опис-приложение към договора за цесия/.

Безспорно е,че нито цедента,нито цесионера са уведомили лично ответника/длъжникът /за извършената цесия,на което основание е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,от заповедния съд по ч.гр.д. №289/2025г по описа на РС-Тетевен.

Договорът за цесия,приложението,ведно с препис от исковата молба и другите съдебни книжа,представени с ИМ,са връчени на назначения особен представител на ответника-адвокат Г..

Налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали връчването на ИМ и договор за цесия на особен представител на ответник по делото,представлява изпълнение на задължението по чл99,ал.3 от ЗЗД,т.е. надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Съобразно установената преобладаваща напоследък съдебна практика,която се възприема от настоящия решаващ състав, законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между 2 страните по договорните правоотношения. В т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД към тези правила. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения.

Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.

При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК.

На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1 -5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. се 3 застъпва становище, че кредитора, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1 -5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.

Предвид изложеното се налага цялостен извод, относно приложеното към исковата молба Уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД, че връчването му на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника ответник.

В горния смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК. Относно съобщаване на цесията по чл. 99, ал.3 ЗЗД по реда на чл. 47 ГПК е формирана и съдебна практика, намерила израз в Решение № 451 от 03.06.2015г. по в. търг.д. № 438/2015г. по описа на ОС – Варна, Решение № 4121 от 01.08.2017г. по в.гр.д. № 205/2017г. по описа на ОС – Благоевград, Решение № 29 от 06.12.2018г. по в.търг.дело № 101/2018г. по описа на ОС – Разград.

По основателността на иска:

Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание ,имащо за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума , както и по размер и надлежен длъжник,както и заплаща ли се задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото, факта и момента на настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни право изключващи и право погасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил задължението си по процесния договор. Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на валидно отношение относно прехвърленото вземане.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „Стик-Кредит“-АД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 от Закона за 4 предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.