Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 658 от 01.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2221/2026
Вид
Решение № 658
Подписан
01.10.2026
В сила
01.10.2026
Състав
Николай Николов, Силвия Борисова Русева, Дамян Ивайлов Христов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Н. Д. Д. като разгледа докладваното от Н. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602221 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 09.12.2025г., постановена по НОХД №16835/2023г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 8 състав, първостепенният съд е признал подсъдимия Н. С. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.2,вр. с ал. 1 от НК , като му е наложил при условията на кумулативност наказания „лишаване от свобода” за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 500 лева.

Със същата присъда първоинстанционният съд е лишил, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подс.Н. С. П. от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

С обжалваната присъда контролираният съд е приложил чл.59,ал.1 и ал.4 от НК, като на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” за срок от три месеца, наложено на подсъдимия П. по НОХД № 11162/2022г. по описа на СРС.

Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитника на подсъдимия Н. С. П. -адв.Х.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт, като се сочи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения при тълкуването и прилагането на материалния закон. Моли се подсъдимият П. да бъде оправдан. Алтернативно 1 се иска делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане.

С жалбата не са отправени искания за събиране на доказателства, като необходимост от такива не установи и въззивният съд при проведеното на 10.04.2026г. разпоредително заседание.

Представителят на СГП намира въззивната жалба за неоснователна и моли първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и справедлива да бъде потвърдена. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

Защитникът на подсъдимия – адв.Х., поддържа подадената въззивна жалба, като моли първоинстанционната присъда да бъде отменена. Инвокира доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че първостепенният съд е поставил в основата на доказателствените си изводи показанията на свидетелите Х. и Крушков от досъдебното производство, в нарушение на чл.281,ал.8 от НПК.

Посочва също, че кръвната проба на подзащитния му е взета извън указания срок в чл.17 от Наредбата, с което е допуснато нарушение на нормативния акт.

Подсъдимият Н. С. П. поддържа казаното от неговия защитник.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Подсъдимият Н. С. П. е със снета по делото пред първата съдебна инстанция самоличност, от която се установява, че последният е роден на ****г. в гр.София, българин, български гражданин, осъждан, със средно образование, с адрес: гр. София, ж.к.****, с ЕГН:**********.

Последният е правоспособен водач на МПС, с придобити категории В и АМ, като притежава СУМПС №****, издадено на **** г., с валидност до **** г.

С определение, постановено по НОХД № 11162/2022г по описа на СРС, влязло в сила 29.11.2022г., е одобрено споразумение, с което подс. П. е признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно за това, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено за срок от три години.

Н а 26.09.2023г., в гр. София, подс. П. предприел управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № ****. Около 11:00 часа на същата дата управляваният от подсъдимия лек автомобил се движел по бул.

„Васил Левски“, с посока на движение от бул. „Княз Александър Дондуков“ към ул. „Янко Сакъзов“, когато бил спрян за проверка от служители при Отдел 2

„Пътна полиция“ (ОПП)-СДВР-свидетелите Х.И. Х. и Б.З.К..

С цел установяване дали подсъдимият П. е употребил алкохол, последният бил тестван с техническо средство- „Алкотест Дрегер 7510”,с фабр. № ARDM0210, проба № 2653, който бил преминал успешно периодична лабораторна проверка на 09.05.2023 г., която била със срок на валидност шест месеца. Техническото средство отчело положителен резултат от 1,23 промила на хиляда алкохол в издишания от подс. П. въздух. На последния бил съставен АУАН, както и талон за изследване № 107144, за УМБАЛ „Св. Анна“. Талонът за изследване бил връчена на подс. П. в 12:15 часа на 26.09.2023г. Свидетелите Х. Х. и Б.К. придружили подс. П. до медицинското заведение, където в 12:31 часа на 26.09.2023г., от лекар при УМБАЛ „Св. Анна“, му била взета кръвна проба.

За взетата кръвна проба от подсъдимия, на 26.09.2023г. бил съставен протокол за медицинско изследване.

При проведеното химическо изследване на кръвната проба, взета от подсъдимия П., по газхроматографски метод от химик в Специализираната химическа лаборатория към МБАЛ “Св. Анна – София” АД било установено, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на последния е 1,16 на хиляда, като резултатите били обективирани в протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с №607/27.09.2023г.

Така приетата от въззивния съдебен състав фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща гласните доказателствени средствапоказанията на свидетелите Х.И. Х. и Б.З.К., както и от обясненията на подсъдимия.

Приетата от въззивния съд фактическа обстановка се изяснява и от писмените доказателствени средства- Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2580/26.09.2023г.; талон за изследване, с бланков № 107144/26.09.2023г.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; извлечение от техническо средство- „Алкотест Дрегер 7510”,с фабр. № ARDM0210, проба № 2653; протокол за сервизна проверка №3286р23048/09.05.2023г. на „Алкотест Дрегер 7510”,с фабр. № AR DM0210; справка картон на водач за Н. С. П.; справка за собствеността на МПС, с peг. № ****, както и от химическа експертиза.

Пълният, всестранен и обективен анализ на доказателствената маса позволява на въззивния съд по категоричен начин да обоснове вътрешното си убеждение, касателно приетата фактическа обстановка.

Чрез процесната доказателствена съвкупност в процеса се възпроизвеждат фактически данни, имащи характер на доказателствени такива, тъй като изясняват релевантните за предмета на доказване обстоятелства, че подсъдимият П., на 26.09.2023г., около 11:00 часа, в гр.София, по бул. „Васил Левски“, с посока на движение от бул. „Княз 3

Александър Дондуков“ към ул. „Янко Сакъзов“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си от 1.16 на хиляда.

Първични източници на доказателствени факти относно осъществяване на изпълнителното деяние от подс. П., както и относно времето и мястото на неговото извършване, са показанията на свидетелите Х. Х. и Б.К., които са спрели за проверка подс. П., като водач на моторно превозно средство.

Двамата свидетели непосредствено са възприели и дадения от подс.П. положителен резултат за алкохол, след тестването му с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”,с фабр. № ARDM0210.

От показанията на двамата свидетели се установяват и приетите от съда за изяснени фактически положения, че са придружили подсъдимия до МБАЛ “Св. Анна – София” АД.

Относно доводите на защитника на подс. П.-адв. Х., че е допуснато от първостепенния съд нарушение на чл.281,ал.8 от НПК, въззивният съд ги намира за изцяло неоснователни.

Свидетелите Х. Х. и Б.К. са разпитани в хода на съдебното следствие, проведено пред първата съдебна инстанция, като същите възпроизвеждат релевантните за предмета на делото факти в дадените от тях непосредствено пред съдебния състав и страните показания.

Районният съд не е прилагал разпоредбата на чл.281,ал.4 от НПК и не е приобщавал към доказателствената маса чрез прочитане показанията на въпросните свидетели, дадени от същите пред орган в досъдебното производство, поради което и възражението на защитника за нарушение на чл.281,ал.8 от НПК, че осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4 на чл.281 от НПК, се явява несъстоятелно.

В подкрепа на показанията на свидетелите Х. Х. и Б.К., че свидетелите са придружили подс. П. до лечебното заведение, са и обясненията на последния.

От въпросните гласни доказателствени средства в процеса се възпроизвеждат и доказателствени факти, че подсъдимият, в ранните часове на 26.09.2023г. ( 02:00-03:00 часа), е употребил алкохол.

Приетите от въззивния съд за установени по несъмнен начин по делото обстоятелства, относно вземането на кръвна проба за изследване от подс. П. в МБАЛ “Св. Анна – София” АД, се изясняват освен от показанията на въпросните свидетели и обясненията на подсъдимия, така и от документите, имащи характер на писмените доказателствени средства по смисъла на чл.127,ал.1 от НПК -други документи, а именно: талон за изследване, с бланков

№ 107144/26.09.2023г. и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

4

Доказателственият факт, с правно значение, че подс. П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си от 1.16 на хиляда се установява от приетата от първата съдебна инстанция по реда на чл.282,ал.1 от НПК химическа експертиза, като въззивният съд не намира основания за ревизия на изводите на първия съд относно пълната кредитируемост на заключението .

Съдебното минало на подс. П., както и факта, че същият е осъден за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, се установяват от приложената по делото справка за съдимост за последния.

Анализът на въпросната доказателствена маса, включваща доказателствени средства и способи според въззивният съд е напълно достатъчна за разкриване на обективната истина по делото, респективно за обосноваване на приетата фактическа обстановка.

На базата на възприетите фактически обстоятелства, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи и прецизно изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за престъплението, за което е повдигнато обвинение, правилно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимият Н. С. П. е консумирал от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

От обективна страна-на 26.09.2023г., около 11:00 часа, в гр. София, по бул. „Васил Левски“, с посока на движение от бул. „Александър Дондуков“ към бул. „Янко Сакъзов“, подсъдимият Н. С. П. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг.

№ ****, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.16 на хиляда, установена по надлежния ред, след като е осъден за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Престъплението по чл. 343б, ал.2, вр с ал. 1 НК е такова на просто извършване, при което неговата обществена опасност се изразява в застрашаване на живота, здравето и имуществото на гражданите при управление на МПС. Негов субект може да е всяко наказателноотговорно лице, което управлява МПС след като е употребило алкохол, чиято концентрация в кръвта е над 0.5 на хиляда, след като преди това е осъден за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

За управление на МПС се приема всяко изпълнение на функциите на водача на автомобила при включен двигател, а деянието е довършено в момента, в който превозното средство е приведено в движение, без значение колко дълго е управлявано и какво разстояние е изминато.