Решение № 2047 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2047 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от С. Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100513050 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 14387 от 24.07.2025 г., гр.д. № 48874/2024 г., СРС, 144 с-в ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Г.

Й., С. Х. С. и С. Х. М. за постановяване на решение за това, че дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, в условие на разделна отговорност, сумите, както следва: от М. Г. Й. с назначен по делото особен представител адв. Т. – за 3/6 от 6 228,89 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2021 г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за 3/6 от мораторна лихва за забава в размер на 900,50 лв. за периода 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г., за 3/6 от сумата за дялово разпределение в размер на 37,55 лв.

- главница за периода м. 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и за 3/6 от сумата за мораторна лихва за забава в размер на 8,41 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г., като от тези суми се търси дълг, както следва: 3 114,44 главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за 1 периода 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 450,25 лв. за периода 15.09.2022 г. до 10,05.2024 г., суми за дялово разпределение от 18,77 лв. - главница за периода 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 4,20 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г.; от С. Х. С. за 1/6 от исковите претенции – 6 228,89 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021 г. до 04.202 3г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 900,50 лв. за периода 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г., сума за дялово разпределение в размер на 37,55 лв. - главница за периода 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 8,41 лв. за периода от 16.07.2021г. до 10.05.2024 г., а именно: за 1 038,15 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 150,08 лв. за периода 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г., сума за дялово разпределение от 6,26 лв. - главница за периода 05.2021г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 1,40 лв. за периода от 16.07.202 1г. до 10.05.2024 г. и от С. Х. М. за 1/6 от исковите претенции – 6 228,89 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 900,50 лв. за периода 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г., сума за дялово разпределение в размер на 37,55 лв. - главница за периода 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 8,41 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г., а именно: за 1 038,15 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 150,08 лв. за периода 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г., сума за дялово 2 разпределение от 6,26 лв. - главница за периода 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 1,40 лв. за периода от 16.07.202 1г. до 10.05.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК от 17.06.2024 г. по ч.гр.дело № 32479/2024 г. по описа на СРС, ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело с № 48874/ 2024г. по описа на СРС в частта досежно исковете спрямо С.Х.М. за 1/6 от претенциите, както следва: за 1 038,15 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 150,08 лв. за периода 15.09.2022г., до 10.05.2024г., както и суми за дялово разпределение от 6,26 лв. главница за периода 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 1,40 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г., като постановява и ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за тези суми спрямо С.Х.М. съобразно влязлата в сила на 26.09.2024 г. спрямо него Заповед по чл. 410 от ГПК с № 18220/ 17.06.2024 г. по ч.гр.дело № 32479/ 2024 г. по описа на СРС.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете срещу М. Г.

Й. постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Счита, че ответницата М. Й. при дарението на своята 1/2 идеална част си запазва правото на пожизнено ползване, поради което е клиент на топлинна енергия.

Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което исковете да се уважат.

Въззиваемата – ответницата по исковете М. Г. Й. оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Директ“ ООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и 3 правилно.

В отговор на оплакванията по жалбите, съдът приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Безспорно е и от вписването в нот. акт № 75/1994 г. се установява, че първоначални собственици при условията на съпружеска имуществена общност на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, ул.

„******** са съпрузите Х.М.Й., поч. през 1991 г. и ответницата М. Г. Й. по силата на договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ, сключен с ГСВ на 10.07.1987 г. Според УН № 323/05.04.1991 г., законни наследници на Х.М.Й. са ответниците от делото, при квоти за апартамента от 5/8 идеални части за съпругата М. Г. Й. и по 1/8 идеална част за родените през брака деца С. Х. С., С. Х. М. и С.Х.М., на основание прекратената СИО – чл. 26, ал. 1, предл. 2 СК /отм./ и чл. 9, ал. 1 ЗН.

С договор за дарение от 01.08.1994 г., обективиран в нот. акт с № 75 дело с № 17566/ 1994г., н-с II при СРС, ответницата М. Г. Й. прехвърля своята 1/2 идеална част от собствеността на апартамента в полза на сина си – ответника С.Х.М., като си запазва пожизнено правото на собственост. Дарителката остава собственик на непрехвърлената разлика от притежаваните права на собственост до размер на 5/8 идеални части, т.е. върху 1/8 идеална част, която не е предмет на дарствената сделка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Въззивният съд намира, че при конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право на ползване, именно вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така, защото правомощията владение и ползване на собственика, се упражняват единствено от ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл. 56, ал. 1 ЗС. Затова чл. 57, ал. 1 ЗС именно в негова тежест възлага разходите, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, наред с поддържането на вещта.

Разпоредбата е съобразена с предположението за фактическо използване на 4 веща от ползвателя. В случая няма доказателства за различно фактическо положение в топлоснабдения имот през процесния период, включително за установено владение от голия собственик. Същевременно липсва нормативно или договорно предвидена солидарна отговорност на собственика и ползвателя за разноски, свързани с имота, за да се претендира дълг от голия собственик съобразно чл. 121, ал. 1 вр. чл.122, ал. 1 ЗЗД. Ангажирането изцяло на неговата отговорност за разходи за топлинна енергия, каквато не е потребявал би довело до неоснователно разместване на имуществени блага, в нарушение на забраната за неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В случая, тази презумпция, възприета и с разясненията в ТР № 2/17.05.2018 г., тълк.д. 2/2017 г., ОСГК на ВКС, не е оборена в смисъл, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ).

По делото не се установява фактическо използване на имота от останалите ответници или от трети лица, поради което е изпълнена хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ по отношение на ответницата М. Г. Й., като титуляр на 1/2 идеална част от вещното право на ползване и собственик на непрехвърлените 1/8 идеални части от имота.

Независимо от изложеното, липсват каквито и да било други конкретни оплаквания в жалбата относно правнорелевантните факти, свързани с възникване и дължимост на процесните парични вземания за главница и мораторна лихва, както и за тяхното доказване по основание и размер. При съобразяване на чл. 269, изр. 2 ГПК, съдът в условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на решението в тази част, поради което същото следва да се приеме за правилно.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради 5 отчасти различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.

271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете срещу М. Г. Й..

Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.

Въззиваемата, представлявана чрез особен представител, пред настоящата инстанция не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14387 от 24.07.2025 г., гр.д. № 48874/2024 г., СРС, 144 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Г. Й., с назначен по делото особен представител адв.

Т., за 3/6 от 6 228,89 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за 3/6 от мораторна лихва за забава в размер на 900,50 лв. за периода 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г., за 3/6 от сумата за дялово разпределение в размер на 37,55 лв. - главница за периода м. 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и за 3/6 от сумата за мораторна лихва за забава в размер на 8,41 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г., като от тези суми се търси дълг, както следва: 3 114,44 - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 450,25 лв. за периода 15.09.2022 г. до 10,05.2024 г., суми за дялово разпределение от 18,77 лв. - главница за периода 05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 4,20 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г.