Решение № 260001 от 26.08.2020, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

Решение №

Гр.

Велинград, 26.08.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в закрито заседание шести август през две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА И.

СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1044 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца Д.С.Ц.,

ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Атония М.Максимова, против Г. И.

МАНОЛОВА, ********** и П.Г.М., ЕГН ********** ***.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 6400 - всеки един по 3200 лева - обезщетение за ползваният от тях недвижим имот за периода от 20.01.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба – 04.10.2019г., ведно със законната лихвата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди с Решение постановено по гр.д. №35/2009г. по описа на Велинградския районен съд, което е влязло в сила, ответниците били осъдени да предадат на ищеца владението и собствеността на следният недвижим имот: апартамент с площ от 51.65 кв.м., със самостоятелен достъп от към стълбищна клетка и състоящ се от коридор, баня, кухня, дневна със спалня и общо помещение в югоизточната му част, находят се в източната част на първият етаж от жилищна сграда, цялата със застроена площ от 274 кв.м., застроена в УПИ ХV-3718 в кв.130 по плана па гр.Велинград, при граници и съседи на УПИ: от две страни улици, ПИ № 3720, №3719 и ПИ № 3717, гр.Велинград", ул .Св.Св.Кирил и Методий", ведно със съответните общи части на сградата и правото на строеж. След снабдяването с изпълнителен лист по гр.д. №35/09г. по описа на ВлРС било образувано изпълнително дело за въвод във владение № 20135210400203, по описа на ДСИ при ВлРС. Към момента на предявяване на настоящият иск изпълнителното дело било прехвърлено при ЧСИ Г. Самарджиев. Ищецът твърди още, че с Решение постановено по гр.д. 35/09 год. Велинградски районен съд, ответниците в настоящето производство било осъдени да предадат собствеността и владението на описаният по-горе недвижим имот. Решението било атакувано от ответниците пред Пазарджишки окръжен съд, който в свое Решение отменил Решението на Велинградски районен съд, като приел, че не е налице хипотезата на чл.108 ЗС, а е налице предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ищецът атакувал това Решение пред ВКС, който в свое Решение постановено по гр.д.

№680/11 год. отменил Решението на Пазарджишкия районен съд и осъдил ответниците да предадат владението и собствеността на описаният по-горе недвижим имот.

Ищецът бил претендирал и да му бъде заплатено обезщетение, тъй като е лишен правото на ползване па описаният недвижим имот, като с Решение постановено по гр.д. № 44/15г. Велинградския районен съд отхвърли така предявеният иск. Ищеца обжалвал Решението на Велинградски районен съд постановено по гр.д. № 44/15г. С Решение постановено по гр.д.

№148/2017г. ОС Пазарджик отменил Решението на Велинградски районен съд и осъдил ответниците да заплатят обезщетение на ищеца - всеки един от тях по 3 370.50 лв. - обезщетение за ползване на недвижим имот: апартамент с площ от 51.56 кв.м., със самостоятелен достъп от към стълбищтна клетка и състоящ се от коридор, баня. кухня, дневна със спалня и общо помещение в югоизточната му част, находят се в източната част на първият етаж от жилищната сграда, цялата със застроена площ от 274 кв.м., застроена в УПИ ХV-3718. в кв.130 по плана па гр. Велинград, при граници и съседи на УПИ: от две страни улици. ПИ№ 3720,№3719 и ПИ №

3717. гр.Велинград". ул .Св.Св.Кирил и Методий", ведно със съответните общи части на сградата и правото на строеж.

Ответниците атакували

Решението на Окръжен съд Пазарджик до ВКС, който с Определение не допуснал до разглеждане касационната жалба.

Твърди още, че за периода - от постановяване на Решението на Велинградски районен съд по гр.д.

44/15 год. до 27.09.2019 год., ответниците ползвали собственият на ищеца недвижим имот, което не се отричало от тях.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да бъдат осъдени всеки един от ответниците да заплати на ищеца обезщетение за ползваният от тях недвижим имот за периода от 20.01.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба в размер на общо 6400 - всеки един по 3200 лева, ведно е лихвата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците с който отговор оспорват исковете, като неоснователни и недоказани по основание и размер и искат да се оставят без уважение. Доколкото са предявени главен иск за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот, и акцесорен иск за заплащане на законна лихва за периода от датата на иска до окончателното плащане, чиято допустимост и основателност зависела от основателността на главния иск, то настоящият отговор ще разглеждат основателността само на главната искова претенция.

Твърди се , че исковата молба е нередовна относно периода, като се иска ищеца да поясни ясно и точно периода, за който търси процесното обезщетение, както и да посочи конкретна сума, на колкото оценява средния пазарен месечен наем на процесното жилище за търсения период. Също така на няколко места в исковата молба информацията в тази връзка се различавала - един път се сочела като крайна дата датата на завеждане на иска /кой иск?/, друг път - датата 27.09.2019 г. По отношение на началната дата също имало неяснота - на едно място сочело „За периода от постановяването на Решението на Велинградския районен съд по гр.д. 44/15 г.", а в петитума вече имало и конкретна дата - 20.01.2015г. Освен това, търсената сума било посочена в общ размер - 6400 лв., по 3200 лв. за всеки от ответниците.

Настоява се на това, че в исковата молба се излагала една неотносима към конкретния правен спор фактология и се цитирали съдебни актове от приключили съдебни дела между страните, решенията по които не би могло да се оспорят от ответниците, предвид влизането им в сила. Неяснотата в периода на претенцията и изобщо в твърденията на ищеца затруднява защита на ответниците, като не били в състояние да преценят и да възразят както по същество на претенциите, така и за изтекла погасителна давност за част от вземанията, след като не било безспорно ясно от изложението на ищеца за какъв период претендира обезщетението и на колко възлиза претендираното обезщетение за ползване за всеки месец.

По допустимостта на исковите претенции: Считат, че исковете са недопустими, поради погасяването му по давност. Съгласно чл. 111, б. 'в" от ЗЗД, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на 3 годишен срок. Ако ищецът претендирал вземания срещу ответниците за период повече от 3 /три/ години преди датата на исковата молба, то вземанията му за периода, надхвърлящ трите години били погасени по давност, съответно в тази си част исковете били недопустими, а в евентуалност - неоснователни. Считат, че в случая било приложима е кратката 3-годишна давност, доколкото се касаело за периодични плащания, свързани с твърдяно използване на чужд имот без правно основание.

Търсените обезщетения за ползване на имота, които се претендирали за всеки месец от общия процесен период, представлявали периодични плащания, по смисъла на чл. 111.б. „в“ от ЗЗД, където давността е 3-годишна.

Иска се и всички изложени аргументи по допустимостта на иска да бъдат взети предвид и при разглеждане на неговата основателност, в случай че съдът прецени, че не е налице основание за прекратяване на производството.

На първо място се иска съдът да се произнесете по направеното възражение за недопустимост на исковете и възражението за изтекла погасителна давност - в случай че се прецени, че въпросът не касае допустимостта, а основанието на исковете.

Във връзка с възражението за давност ответниците твърдят, че имало основание да се приложи кратката 3-годишна давност, доколкото се касаело за претенции за обезщетение за ползване в размер на пазарния наем за имота. Макар основанието да било извъндоговорно, обезщетението за ползване било еквивалентна престация на вземането за наем, което вземане било с периодичен характер. Тоест, налице било хипотезата на чл. 111, ал. 1,6. „в“ от ЗЗД.

По основателността на исковете: Не оспорват твърденията на ищеца, че с влязло в сила Решение по гр.д.№35/09г. са били осъдени да предадат владението и собствеността на описания имот. Вярно било и, че с Решение по гр.д.№44/15г. ответниците са били осъдени да заплатят обезщетение за ползване на същия имот за периода от м.02.2010г. до 20.01.2015г. в размер на общо 6741лв., което е влязло в сила, като не допуснато от ВКС до касационно обжалване. Вярно било и, че принудителния въвод във владение на имота бил извършен на дата 27.09.2019г., както и изпълнителния лист да бил издаден на ищеца на 05.03.2013г. и цели 6 години той да не го бил привел в изпълнение.

Оспорва позоваването на ищеца на факти, обстоятелства и доказателства, установени и събрани във вече приключилите между страните производства. В тази връзка считат, че представените от ищеца съдебни решения не обвързват съда при решаване на настоящия спор.

Не било вярно, че ответниците са ползвали имота преди или след 2015г. и това ползване да не се отрича от тях, както и да са упражнявали фактическа власт върху този имот.

В тази връзка ответниците отричат правото на собственост на ищеца върху обекта, който той претендира, тъй като претенциите му касаели технически и юридически необособена в самостоятелен обект съвкупност от помещения на първия етаж от сграда в режим на етажна собственост. Тази съвкупност от помещения била част от един по-голям апартамент, който по архитектурен проект представлявал едно самостоятелно жилище – апартамент и се намирал на първия жилищен етаж на сградата. Не били извършвани действия по преустрояване откакто сградата била построена. Съдът описвал имота като ЧАСТ от апартамент, целият с площ от 89,95 кв.м., находящ се на първи етаж на сградата, при положение че на първия етаж няма жилища, а само магазини и кафенета. Въпросният „Апартамент” не представлявал самостоятелен обект, а бил реална част от Апартамент № 2, която част не можела да бъде предмет на самостоятелно прехвърляне със сделка и владението върху която не можело да бъде валидно самостоятелно предадено на лице, различно от собственика на Апартамент 2. Тоест в конкретния случай, в най-добрия случай би могло да се говори за отношения на съсобственост между собствениците на апартамент 2 /а именно ответниците, по силата на Нотариален акт за учредяване на право на строеж.

Приложение 1 към отговора/ и ищеца. Следователно, дори и да се приемело хипотетично, че ищецът има някакви вещни права върху такъв обект, индивидуализиран в исковата му молба, тези права в най- добрия случай биха касаели права в режим на съсобственост с ответниците. А като изправени в режим на съсобственост, би следвало да се приложи чл. 31 от Закона за собствеността, който гласял следното: „Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Такова писмено поискване до момента ищецът не бил отправял към ответниците. Основателността на горното твърдение се установявало от диспозитива на Решението на ВКС по гр.д. 680/12, което ищецът представил, а именно, че „Апартаментът“, който би следвало ответниците да предадат на ищеца, е следния: ..апартамент със застроена плот от 51,65 кв.м., състоящ се от коридор, баня и тоалетна, килер, кухня, дневна със спалня в общо помещение, заедно с правото на строеж за този апартамент, който по архитектурен проект представлява източната част на апартамент №2 /две/, целият със светла площ от 89,95 кв.м., находящ се на първия етаж от жилищната сграда, построена в УПИ ХУ-3718, кв.130 по плана на Велинград, която реална източна част от апартамент №2 е със самостоятелен достъп от стълбищна клетка и включва следните помещения по архитектурен проект: коридор №3 с площ от 5.4 кв.м.; санитарен възел №6 с площ от 2.7 кв.м. /до коридор №3/; спалня №4 с площ от 11.5 кв.м.