Определение № 1984 от 13.07.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1984

Окръжен съд – Варна

10.07.2020 г.

Град Варна

IIа състав

На 08.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ

Наталия П. Неделчева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20203100501511 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 34667/05.06.2020 г., депозирана от С. Д. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Георги Стаматов“ № 1, вх. 9, ет. 2, ап. 37, действащ чрез адв. Кремена Танева, срещу Решение № 1572/23.03.2020 г., постановено по гр. д. № 19176 по описа на РС-Варна за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, срещу „ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК 831257890, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135 А, представлявано от изпълнителния директор Атанас Ботев, чрез адвокат Мариета Цветкова, за осъждане на ответника да заплати сумата от 350 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20147180400718 по описа за 2014г. на ЧСИ Станимира Данова, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 42345/01.07.2020 г. от въззиваемата страна „ОББ Интерлийз“ ЕАД, действаща чрез адвокат Мариета Цветкова.

І. По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.

259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално 1 допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

1. По доклада на въззивната жалба и отговора:

Във въззивната жалба с вх. № 34667/05.06.2020 г., подадена от С. Д. П. , се излагат подробни доводи за неправилността и необосноваността на съдебното решение, както и това, че същото е постановено при противоречие с материалния закон. Излага доводи, че в случая се претендира ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното юридическо лице, която е за вреди, причинени от негови служители при или по повод изпълнение на възложената им работа, като юридическото лице отговаря и когато не е установено кой е конкретният причинител на вредите. В този смисъл са задължителните постановки, дадени в Постановление № 7/1959 на ПВС. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че производството по изпълнителното дело е било прекратено на 26.11.2012г. по силата на закона и съответно, че липсва висящо изпълнително производство, по което да бъдат предоставени адвокатски услуги и да се дължи адвокатско възнаграждение. Славчо Петров твърди, че именно това е основанието за възникване на правния му интерес от предявяване на иска, тъй като съдебният изпълнител е предприемал изпълнителни действия в условията на перемирано производство и е поддържал висящността му. Заявява, че Варненски районен съд неправилно е приел, че със сключване на съдебна спогодба по гр.д. № 10789/2019г., страните са се споразумели относно това, че са уредили окончателно отношенията помежду си и нямат други претенции във връзка с правоотношението предмет на делото, като сочи, че предметът на първоинстанционното дело е различен от този, по горепосочената спогодба. Въззивникът не е съгласен и с извода на съда относно недоказаността на факта на плащане на претендираната сума и изразеното с решението съмнение в този смисъл. Сочи, че за страните е налице свобода на договарянето и те сами могат да преценяват кой разход по какъв начин да уговарят, поради което намира заключението на първата инстанция за неправилно, недоказано и непочиващо върху нито една законова разпоредба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски за две инстанции.

В отговора с вх. № 42345/01.07.2020 г. въззиваемото дружество „ОББ Интерлийз“ ЕАД оспорва горепосочената въззивна жалба като неоснователна. Моли същата да бъде 2 оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Излага доводи, че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства досежно това, че след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по изпълнителното дело не са правени искания за иницииране на изпълнителни действия, като в тази връзка оспорва твърденията на въззивника за предприемане на изпълнителни действия в условията на перемирано производство. Сочи, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона много преди 2018г., а в правомощията на съдебния изпълнител е единствено да прогласи прекратяването. Твърди, че при липса на висящ процес не е налице необходимост от процесуално представителство на страните по същия. Изразява становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не се е доказало наличието на противоправно деяние, проявено чрез виновно бездействие на служители на дружеството, поради което е налице липса на елемент от фактическия състав на деликтната отговорност по реда на чл. 49 от ЗЗД. Счита, че с решението си, съдът правилно е достигнал до извода, че действителното заплащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение е останало недоказано.

Претендира реализираните в настоящото производство разноски.

Страните не са направили искания за допускане и събиране на доказателства пред настоящия съдебен състав.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 34667/05.06.2020г., подадена от С. Д.

П. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Георги Стаматов“ № 1, вх. 9, ет. 2, ап. 37, действащ чрез адв. Кремена Танева, срещу Решение № 1572/23.03.2020 г., постановено по гр. д. № 19176 по описа на РС-Варна за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, срещу „ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК 831257890, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135 3

А, представлявано от изпълнителния директор Атанас Ботев, чрез адвокат Мариета Цветкова, за осъждане на ответника да заплати сумата от 350 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20147180400718 по описа за 2014г. на ЧСИ Станимира Данова.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1511/2020 г. на ОС-Варна за 16.09.2020 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4