Определение № 1621 от 19.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1621 гр. София, 19.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501473 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по подадена от И. Х. Т. частна жалба срещу определение с рег. № 1347/23.01.2025г. на СГС, ГО, І - 27 състав, постановено по гр.д. № 8260/22г., с което е прекратено производството по делото по предявения на основание чл.2б ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и се иска да бъде отменено и върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

САС, ТО, 5 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение, Софийски градски съд е приел, че съгл. чл.8, ал.2 ЗОДОВ, предпоставка за допустимост на този иск е изчерпана процедура по обезщетение за вреди по гл. ІІІ от ЗСВ, по която няма споразумение. Посочил е, че при служебната проверка относно допустимостта на иска по чл.2б, ал.1 ЗОДОВН, съдът следи служебно не само дали е била изчерпана административната процедура и по нея няма постигнато споразумение с ищеца, а и дали заявлението е подадено в преклузивния 6месечен срок по чл.60а, ал. 4 ЗСВ, доколкото с пропускането му се прекратява самото субективно материално право на обезщетение за вреди. Вземайки предвид представените по делото доказателства е счел, че ищецът не е спазил преклузивния шестмесечен срок по чл.60а, ал.4 ЗСВ, което е препятствало разглеждането по същество на подаденото от него заявление за обезщетяване на претендираните в настоящото производство вреди, поради 1 което е предявил недопустими искове, производството, по което следва да бъде прекратено.

Обжалваното определение е правилно.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ установява особена абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за наличието на която съдът следи служебно, а именно- искът е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди. Трайно в практиката на ВКС на Р.България, която настоящият съдебен състав споделя /решение №210/15.06.15 г. по гр.д.

№.3053/14, ІІІ ГО, определение №10/05.01.18 г. по гр.д. №.2643/17, ІІІ ГО, определение №141/11.04.22 г. по ч.гр.д. №1069/22, ІV ГО, определение №84/9.01.24 г. по гр.д. №1124/23, ІІІ ГО, и др./, се приема, че изчерпана административна процедура по смисъла на закона означава започнала и финализирана с акт по чл.60е ЗСВ, който административен акт може да бъде позитивен или негативен за подалото заявлението за обезщетение лице; когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, откаже да разгледа заявлението - било като подадено след срока по чл.60а, ал.4 ЗСВ или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на подалото заявлението лице е чрез обжалване по реда чл.197 АПК; предвиждането е исковият ред по приключени производства, каквото е процесното /а не по висящи/, да се прилага само след изчерпване на административната процедура - ако се отрича правото на обезщетение по същество или не се стигне до споразумение с държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до тази процедура или поради своята небрежност я компрометира с нередовно или просрочено заявление.

В случая, с пропускането на преклузивния шестмесечен срок по чл.60а, ал.4 ЗСВ за подаване на заявление, с което се слага началото на административното производство, се прекратява самото субективно материално право на обезщетение за вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което води до недопустимост на самото заявление, както и до недопустимост на иска по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.

Ето защо и при съвпадане с изводите на Софийски окръжен съд, обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение с рег. № 1347/23.01.2025г. на СГС, ГО, І - 27 състав, постановено по гр.д. № 8260/22г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл.280 ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3