Решение № 4434 от 16.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4434 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330119008 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Р. П., с която се иска от съда да признае за установено съществуването на вземането му от ответника С. Д. за следните суми: 520,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 18.08.2019 г.; 211,70 лева – мораторна лихва за периода от падежа – 18.10.2019 г., до 05.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 05.09.2023 г., до датата на окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № *** г. по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПдРС, ** гр. състав.

Ищецът твърди, че с ответника С. Д. сключили на*** г. договор за паричен заем за сумата от 520 лева, като се договорили заемът да се върне от него до 18.10.2019 г. Твърди, че С. Д. работел по това време в чужбина и в телефонен разговор го помолил той да плати нанесената от него щета на дружество „****” ООД по споразумение по пр. преписка № *** г. и по досъдебно производство № ***. по описа на Окръжен следствен отдел, като предаде сумата на процесуалния му представител – *** Ц. К.. Сумата от 520 лева била предадена на последния от ищеца, а *** К. я предал на „***” ООД по досъдебното производство, както било уговорено, за което се съставили съответни разписки. Договореният двумесечен срок за връщане на сумата 1 изтекъл, но заемополучателят Д. не върнал заемната сума.

Ответникът С. Д. оспорва предявения иск. Оспорва твърдението за предоставен заем от ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за лихва за забава. Твърди, че представеният документ – разписка за предаване на парична сума, е антидатиран и съставен за целите на производството.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Между страните не съществува спор, че срещу С. Д. се е водило наказателно производство за причинена материална щета на неучастващо по делото лице – „***” ООД. Не е спорно и че адвокат Цветан Косев, разпитан като свидетел по почин на ищеца, е осъществявал защитата на ответника Д. по това наказателно производство. Няма спор и че парична сума в размер на 520 лева е била предадена на *** К., който впоследствие я е предал на представител на „***” ООД за покриване на материалните щети, причинени от С. Д.. Тези обстоятелства документално се потвърждават от представените по делото писмени доказателства – два броя разписки за плащане.

Спорът по делото се концентрира върху това, дали процесната парична сума от 520 лева съставлява заети от П. на Д. средства, или е предадена от Д. на П., за да извърши последният плащане в полза на ощетеното юридическо лице „***” ООД (чрез * К.).

Както се посочи по-горе, по почин на ищеца са събрани гласни доказателства – разпитан е * Ц. К., чиито показания се намират от съда за логични, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, поради което се кредитират изцяло. Те са допустимо доказателствено средство в случая, респ. не попадат в изключенията на чл. 164 от ГПК: процесният договор за заем е на стойност не по-голяма от 5000 лева.

От показанията на св. Косев се установява, че е сключен именно договор за заем. Същият има преки лични впечатления от проведения между ищеца и ответника разговор, в който последният е поискал да му бъде предоставена като заем процесната сума: „… тогава господин П. му звънна и господин Д. взе, че му се обади. П. каза на Д. „тук сме с адвоката и имаме предложение, делото ще бъде прекратено, но ще трябва да се плати сумата от 520 лева.“ Тогава господин Д. му каза следното: „бате ***, на работа съм в ***, не мога да дойда, не мога да дам парите. Дай ги от тебе, пиши ги назаем и като се върна, ще се оправим.“ Това го чух на високоговорител… Господин П. ги даде тези пари от себе си и ми каза, че повече пари за С. няма да дава.“ Установяват се също така мотивите за сключване на договора за заем – ответникът Д. следвало да заплати причинените от него щети на бившия си работодател „***” ООД, за да бъде прекратено воденото срещу него наказателно производство.

2

Ответникът Д. не ангажира никакви доказателства в подкрепа на защитната си теза, че сумата е била негова собственост, а ищецът П. единствено я е предал на свидетеля ***, респ. на представител на „**” ***.

Възражението в тази насока се намира да е недоказано. Така, следва да се приеме за установено, че между страните е съществувало правоотношение по договор за заем на сумата от 520 лева.

Свидетелските показания на *** К. обаче не съдържат достатъчно категорични данни за падежа на задължението – свидетелят посочва, че е възприел ответника да се уговаря с ищеца, че „след два-три месеца щял да се върне и щял да се оправи с парите с господин П.“. От така събраните гласни доказателства не може да се направи, следователно, категоричен извод, че между страните по делото е било уговорено сумата да се върне в срок до 18.10.2019 г. Други доказателства за падежа не са събрани. Следва да се приеме за недоказана коментираната уговорка за срока на договора.

По правото:

За да бъде уважен искът за съществуване на вземане, ищецът е длъжен да установи правния си интерес от воденето на иска, както и съответния правопораждащ факт.

В настоящия случай интересът от водене на исковете, доколкото той е предвиден изрично от законодателя, е налице (чл. 415, ал. 1 от ГПК). С оглед на горните констатации за фактите, съдът приема, че втората предпоставка за уважаване на иска също се осъществила частично – Р. П. съумя да докаже пълно и главно, че е материално легитимиран кредитор на С. Д. по договор за заем в размер на 520 лева от 18.08.2019 г., но не доказа твърдения падеж на заема на 18.10.2019 г. В тази хипотеза следва да намери приложение нормата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, като при липса на доказателства за по-ранна покана се приеме, че длъжникът е поканен със заявлението за издаване на заповед за изпълнение (ефектът на което се приравнява на този на подаването на исковата молба – арг. от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Доколкото не се доказва изискуемостта да е настъпила, респ. длъжникът да е бил поставен в забава преди образуването на заповедното производство, то не са налице предпоставките да се присъжда мораторно обезщетение за период, предхождащ предявяването на претенцията по съдебен ред. При това положение е безпредметно обсъждането на възражението на отвентика за изтекла погасителна давност за това вземане.

С. Д. не доказа връщане на сумата, а възраженията му против основателността на иска останаха също недоказани.

В обобщение, претенцията се намира за доказана в своето основание и размер досежно главницата по заема от 520 лева, а що се касае за мораторната лихва от 211,70 лева – за недоказана. Следва да се присъди главницата, а за закъснителната лихва – искът да се отхвърли.

Ще се уважи акцесорното искане за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до 3 окончателното изплащане на сумата, което съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и е винаги дължимо, щом паричната претенция е предявена пред съд.

По разноските:

С оглед изхода от спора по съразмерност на Р. П. следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 17,75 лева за държавна такса, както и за производството пред настоящата съдебна инстанция в размер на 17,75 лева за държавна такса.

С оглед изхода от спора по съразмерност на С. Д. следва да се присъдят разноски за за производството пред настоящата съдебна инстанция в размер на 116 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните по делото, че С. Н. Д., ЕГН **********, дължи на Р. И. П., ЕГН **********, парична сума в размер на 520 лв. /петстотин и двадесет лева/, предоставена по договор за заем от *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – *** г., до датата на окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, предявен от Р.

И. П. против С. Н. Д., за признаване за установено в отношенията между страните, че последният дължи на ищеца парична сума в размер на 211,70 лева – мораторна лихва за периода от 18.10.2019 г. до 05.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № *** г. по ч. гр. дело № *** г. по описа на ПдРС, *** гр. състав.

ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН **********, да заплати на Р. И. П., ЕГН **********, парична сума в размер на 17,75 лв. /седемнадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, както и парична сума в размер на 17,75 лв. /седемнадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща разноски в производството пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН **********, да заплати на С. Н. Д., ЕГН **********, парична сума в размер на 116 лв. /сто и шестнадесет лева/, представляваща разноски в производството пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението да се върне заетото за послужване ч.

4 гр. дело № *** г. на *** гр. състав при РС – гр. Пловдив, ведно със заверен препис от първото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5