Определение № 427 от 14.05.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 193/2026
- Вид
- Определение № 427
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 и ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 427 гр. Шумен, 14.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500193 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано по частна жалба с вх. № 5571 от 16.03.2026г. подадена от Б. Е. Р. с ЕГН ********** от гр. ..., ул. ...., чрез адвокат Д. Г. от АК – Ловеч против Определение №565/19.02.2026г. по гражданско дело № 20253630102103 по описа на Районен съд - Шумен, с което е оставено без уважение искането на адв. Д. Г. за изменение на Решение № 995/16.12.2025 г. по гражданско дело № 20253630102103 по описа на Районен съд - Шумен, в частта за присъдените в полза на адвоката, адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38 от ЗА.
Жалбоподателя счита определения размер на адвокатско възнаграждение от по 240 лева с ДДС, платимо от всяко от двете дружества – ответници "Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД за несправедливо занижен и неотговарящ на пазарните цени за този тип дела.
В случая съда е бил сезиран с два иска за 6 931.67лева и 4 062.28 лева и опредените от съда разноски в размер на по 200 лева са крайно занижени. Позовава се на съдебна практика по идентични казуси и счита, определеното възнаграждение за несправедливо. Счита, че с определянето, съответно драстичното намаляване на адвокатските възнаграждения, по същество се наказва адвоката защитил потребителя от нарушаващия закона кредитор и същото би довело до демотивиране на адвокатите да работят в тази насока. С оглед изложеното моли съда да увеличи присъденото адвокатско възнаграждение до описаните в списъка с разноски суми.
В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, е подаден отговор на частната жалба само от ответника "Кредисимо" ЕАД, чрез пълномощника му юрисконсулт А. И.. Намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага подробни 1 съображения.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна, поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Б. Е.
Р. с ЕГН ********** с адрес гр...., ул.“...“ № ..., чрез адв. Д. Г. от АК – Ловеч, със съдебен адрес гр. ..., ул.“...“, ет...., офис ... срещу „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление гр...., бул.“...“ № ... (....), ет...., „....“ и „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление гр...., бул.“...“ № ... (...), ет...., „...“, по искове с правно основание по чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК и насрещен иск с правно основание по чл.23 от ЗПК.
С решение № 995/16.12.2025г. по гражданско дело № 20253630102103 по описа на Районен съд – Шумен, поправено с Решение № 998/16.12.2025г., съда е уважил исковете и е признал за установено в отношенията между страните, че сключения между ищеца Б. Е. Р. с ЕГН ********** с адрес гр....., ул.“...“ № ... и ответника „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление гр. ...., бул.“...“ № ..., (...), ет...., ...“, представлявано от С. Я., Договор за потребителски кредит № 3201267/21.06.2025г. е нищожен на основание чл.11, ал.1, т. 10 във връзка с чл.22 от ЗПК.
Признал е за установено, че сключения между ищеца Б. Е. Р. с ЕГН ********** с адрес гр...., ул.“...“ № ... и ответника „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 с адрес гр....., бул.“...“ №..., (...), ет...., ...., представлявано от И. М. Ш., Договор за предоставяне на поръчителство от 21.06.2025г. е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.четвърто от ЗЗД, поради липса на основание.
Осъдил е Б. Е. Р. с ЕГН ********** на основание чл.23 от ЗПК да заплати на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление гр...., бул.“...“ № ..., (...), ет.... ., представлявано от С. Я. сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева), представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ...../21.06.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 да заплати на Б. Е. Р. с ЕГН ********** сумата в размер на 277.27 лв. (двеста седемдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща държавна такса по делото и „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 да заплати на Б. Е. Р. с ЕГН ********** сумата в размер на 162.49лв. (сто шестдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща държавна такса по делото.
Осъдил е „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 да заплати на адвокат Д. Г. от АКЛовеч, с адвокатски номер 1900017355 със съдебен адрес гр...., ул.“...“ № .., офис ... на основание чл.38, ал.1 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение определено от съда в 2 размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева) с ДДС и „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 да заплати на адвокат Д. Г. от АК - Ловеч, с адвокатски номер 1900017355 със съдебен адрес гр. ..., ул.“...“ № 4, офис ..., на основание чл.38, ал.1 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение определено от съда в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева) с ДДС.
Със същото решение е осъдил и Б. Е. Р. с ЕГН ********** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 разноски в размер на общо 282.12лв. (двеста осемдесет и два лева и дванадесет стотинки).
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалният представител на ищеца и настоящ жалбоподател е депозирал молба, с искане за изменение на решението в частта му за разноските, като съда му присъди адвокатско възнаграждение до размера на описаните в списъка с разноски суми. Посочил е, че по делото били предявени и разгледани два иска, единия в размер на 6 931.67 лева, а другия в размер на 4 062.28 лева и така определеното адвокатско възнаграждение, било крайно занижено.
Препис от молбата е изпратен на насрещните страни „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, които не вземат становище по нея.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, с искане за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна. Посочил е, че съдът в мотивите на решението си във връзка с разноските в производството, при съобразяването с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С438/22, е изложил обстойни доводи за определяне на адвокатските възнаграждения, присъдени на адв. Г. от АК- Ловеч в присъдените размери и към момента не се налагало повторно преразглеждане на въпроса за разноските. Уточнил е, че в случая се касае за спор, по който е установена константа съдебна практика, като спорът се изразявал основно за преценка за нищожност на процесните договори, извършена от съда и е посочил, че твърденията на адвоката за продължаващата практика на ответника „Кредисимо“ ЕАД за предоставяне на заеми със скрито оскъпяване, не следвало да се обсъждат, тъй като те не са предмет на настоящото дело и не са предпоставка, която съдът да съобразява при определяне на възнагражденията на адвоката.
Приел е, че адвокатските възнаграждения определени по делото са справедливи и обосновани и въпросът за демотивацията на адвокатите, водещи дела с идентичен предмет, при присъждане на възнаграждения в определените от съда размери, бил свързан с лична преценка и отдаденост на всеки отделен адвокат при изпълнение на работата му и, че съда не счита, че чрез определяне на възнаграждения в размерите претендирани от адвокатите следва да мотивира същите да водят дела на потребители.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., а именно: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ.
Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и 3 клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. и това са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3 от ЗАдв.; и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати с акта по чл. 81 от ГПК. Напротив, при негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, последният няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. В случая, видно от представеното по делото пълномощно ищeца Б. Е. Р. с ЕГН ********** е упълномощил адв.
Д. Г. от АК - Ловеч, който да изготви и депозира искова молба и да осъществи процесуално представителство по делото, а в договора за правна защита и съдействие е прието, че адвокатът ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Производството по делото е приключило с постановяване на решение, с което предявените от ищеца срещу ответниците искове са изцяло уважени. Поради това, на адв. Д. Г. от АК - Ловеч, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна защита на ищеца, като се съобрази и разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за размерите на адвокатските възнаграждения, според която дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело, се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. При определянето на размера обаче, съдът следва да съобрази естеството, характеристиката и обема на дадената защита на ищеца по критерии, които проявяват фактическата и правна сложност на конкретното дело. Съдът следва да остойности труда на адвоката и съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела.
Обемът на престирания труд по делото винаги е от значение при определяне на възнаграждението.
Досежно приложението на наредбата следва да се отбележи, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 СЕС е прието, че член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да определи разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен от съсловната организация, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Решението по дело С-438/22 на СЕС /чл. 633 ГПК/ и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да не прилага НМРАВ, към която препраща чл. 38, ал. 1 изр. 2 от ЗАдв.