Решение № 22 от 24.02.2026, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Гражданско дело 172/2024
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 24.02.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Ивайло Йорданов Бъчваров
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Поморие, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20242160100172 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца „Йетел България” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, със съдебен адрес в гр.София, чрез адв.В.Г. от САК против ответника М. И. П. от гр.Поморие. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1735.37 лева (хиляда седемстотин тридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), представляващи задължения по Договор за мобилен номер .... от дата 07.10.2020 г. с Допълнително споразумение от дата 12.07.2021 г. и Допълнително споразумение от дата 08.09.2021 г., както и договор за лизинг от дата 08.09.2021 г., договор за лизинг на аксесоари от дата 08.09.2021 г. и договор за лизинг от дата 12.07.2021 г.; Договор за мобилен номер .... от дата 05.02.2021 и Договор за мобилен номер .... от дата 08.09.2021, за които са издадени фактури № 7330817196/25.01.2022г., № 7332127070/25.02.2022г., № 7333404865/25.03.2022г., № 7334852646/25.04.2022г. и Крайна фактура № 7336139951/25.05.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2023г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №339/19.12.2023 г. по ч.гр.д. №804/2023г. по описа на ПРС. Претендират се и направените в заповедното и настоящото производство разноски. Представя доказателства .
Предявеният иск е с правно основание по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, чл.92 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея, ведно с приложените доказателства е изпратен на ответника, който не е подал отговор на иска в срока по чл.131 от ГПК.
1
По делото ищецът се представлява от пълномощник – адвокат, който не се явява в с.з. редовно призован. В писмена молба, поддържа исковата претенция на заявените в исковата молба основания. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това .
Ответникът, редовно призован, не се явява в с.з. и не изпраща представител , не взема становище по иска, нито е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие .
За да разреши така поставения спор съдът след като се запозна със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното: Според съда е налице хипотезата по чл.
238 и чл. 239 от ГПК, поради което произнасянето по настоящото производство следва да е под формата на неприсъствено решение, тъй като са налице процесуално и материалноправните предпоставки за това . Предявената искова молба е изпратена на ответника с указания за отговор по същата в едномесечен срок и последиците от неподаването на такъв, процесуалните действия, които следва да се извършат на този етап от развитието на процеса и настъпващата преклузия за някои от тях. Връчването е осъществено редовно на 31.07.2025 г. чрез майката на ответницата, която е поела задължение да предаде съобщението. По делото няма постъпил отговор по иска , ответникът редовно призован за с.з. не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание , нито прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие . Същевременно, ищецът е направил нарочно искане за осъществяване на процедура по постановяване на неприсъствено решение.
Предвид на тези обстоятелства , е осъществен фактическият състав относно постановяване на подобен акт. Налице са и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.
Предявената претенция е вероятно основателна с оглед на изложените обстоятелства, че ищецът в качеството си на оператор на мобилни услуги по представените по делото договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, както и по договори за лизинг на базови аксесоари и мобилно телефонно устройство сключени с ответника има вземане за сумата 1735.37 лева лв. срещу него в качеството му на потребител за предоставения достъп до мрежата на оператора и мрежови услуги съобразно с представените писмени доказателства- Договор за мобилен номер .... от дата 07.10.2020 г. с Допълнително споразумение от дата 12.07.2021 г. и Допълнително споразумение от дата 08.09.2021 г., както и договор за лизинг от дата 08.09.2021 г., договор за лизинг на аксесоари от дата 08.09.2021 г. и договор за лизинг от дата 12.07.2021 г.; Договор за мобилен номер .... от дата 05.02.2021 и Договор за мобилен номер .... от дата 08.09.2021, за които са издадени фактури № 7330817196/25.01.2022г., № 7332127070/25.02.2022г., № 7333404865/25.03.2022г., № 7334852646/25.04.2022г. и Крайна фактура № 7336139951/25.05.2022г..
Ответната страна не е оспорила така представените писмени доказателства.
Поради изложеното , съдът прие, че искът е вероятно основателен и следва да се уважи като се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните суми, а именно сумата 1735.37 лева (хиляда седемстотин тридесет и пет 2 лева и тридесет и седем стотинки), представляващи задължения по Договор за мобилен номер .... от дата 07.10.2020 г. с Допълнително споразумение от дата 12.07.2021 г. и Допълнително споразумение от дата 08.09.2021 г., както и договор за лизинг от дата 08.09.2021 г., договор за лизинг на аксесоари от дата 08.09.2021 г. и договор за лизинг от дата 12.07.2021 г.; Договор за мобилен номер .... от дата 05.02.2021 и Договор за мобилен номер .... от дата 08.09.2021, за които са издадени фактури № 7330817196/25.01.2022г., № 7332127070/25.02.2022г., № 7333404865/25.03.2022г., № 7334852646/25.04.2022г. и Крайна фактура № 7336139951/25.05.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2023г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №339/19.12.2023 г. по ч.гр.д. №804/2023г. по описа на ПРС.
По направените искания на страните за присъждане на разноски съдът прие следното : Предвид уважаването на иска , на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да се уважи искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати направените по делото разноски в настоящото производство, съобразно с представения списък на разноските, в общ размер на 595,29 лв., от които 115,29 лв.- д.т. и 480 лв. – адвокатско възнаграждение. Основателно и следва да се уважи на основание чл.78, ал.1 от ГПК и искането за присъждане на направените в заповедното производство по ч.гр.д. №804/2023г. по описа на ПРС разноски в размер на 514,71лв., от които 34,71 лв.- д.т. и 480 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. И. П.,
ЕГН********** с адрес в гр. П..., съществуването на вземане в полза на ищеца „Йеттел България „ ЕАД, ЕИК130460283 със седалище и адрес на управление в гр.С..., със съдебен адрес : гр.С... , за сума в общ размер 1735.37 лева (хиляда седемстотин тридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), с равностойност 887,28 евро( осемстотин осемдесет и седем евро 28 ц.) представляващи задължения по Договор за мобилен номер .... от дата 07.10.2020 г. с Допълнително споразумение от дата 12.07.2021 г. и Допълнително споразумение от дата 08.09.2021 г., както и договор за лизинг от дата 08.09.2021 г., договор за лизинг на аксесоари от дата 08.09.2021 г. и договор за лизинг от дата 12.07.2021 г.; Договор за мобилен номер .... от дата 05.02.2021 и Договор за мобилен номер .... от дата 08.09.2021, за които са издадени фактури № 7330817196/25.01.2022г., № 7332127070/25.02.2022г., № 7333404865/25.03.2022г., № 7334852646/25.04.2022г. и Крайна фактура № 7336139951/25.05.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2023г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №339/19.12.2023 г. по ч.гр.д. №804/2023г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН**********, да заплати на „Йеттел България „ ЕАД, 3
ЕИК130460283 със седалище и адрес на управление в гр.София, сумата 514,71лв.лв.
(петстотин и четиринадесет лева 71 ст), с равностойност 263,17 евро(двеста шестдесет и три евро 17 ц.) , представляващи разноски по ч.гр.д. №804/2023г. по описа на Районен съд гр.Поморие съобразно с уважената част от иска .
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН**********, да заплати на „Йеттел България „ ЕАД, ЕИК130460283 със седалище и адрес на управление в гр.София, сумата 595,29 лв. ( петстотин деветдесет и пет лева 29 ст.) , с равностойност 304,37 евро( триста и четири евро 37 ц.) представляващи разноски в настоящото производство .
Решението не подлежи обжалване .
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4