Решение № 3433 от 23.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3433 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100513087 по описа за 2021 година

Образувано е по въззивна жалба подадена от „Д.-МБ“ЕООД срещу решение № 295765/06.12.2019г. постановено по гр.д.№ 580/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 53 състав, поправено с решение № 1487259/14.07.2020г., с което са уважени предявените от „У.-БГ“ЕООД срещу него искове, както следва:

- с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.236 ал.1 от ЗЗД за сумата от 16 225,71 лв., представляваща неплатени месечни наемни вноски, такса охрана, такса смет и консумативни разходи по договор за наем от 01.08.2016г. и договор за наем от 01.08.2017г. за периода 27.02.2017г. – 27.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.01.2019г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1817,49 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху дължимите за периода 27.02.2017г. – 27.08.2018г. по договор за наем от 01.08.2016г. и договор за наем от 01.08.2017г., считано от изпадане на забава за всяко месечно вземане до 04.01.2019г. както и е осъден да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на Софийски районен съд е постановено при допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата, така и при преценката на тяхната допустимост и доказателствена стойност, както и при несъобразяване и незачитане на основателните възражения в отговора на исковата молба – за недействителност на договорите – поради подписването им от лице без представителна власт, поради липса на предмет, прекратяване на същите с неплащане на първата наемна вноска, както и липса на предаване на владението от наемодателя на наемателя. Посочва, че фактурите, въз основа на които ищецът претендира сумите са издадени на несъществуващо договорно основание, налице е фактуриране на неизвършени услуги, същите са невярно 1 съдържание и не могат да послужат като годни доказателства, установяващи основателността на исковите претенции.

Моли решението на първоинстанционният съд да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „У.-БГ“ЕООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на доводите във въззивната жалба, респективно законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Поддържа, че от събраните по делото доказателства за установява както действителни договорни правоотношения по договори за наем, така и тяхното съдържание, като всички суми по процесните фактури са представени на ответника, който ги е приел и осчетоводил.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба подадена „Д.-МБ“ЕООД с вх. № 25076165/29.04.2021г. и такава с идентично съдържание с вх. № 25126685/04.08.2021г. подадена на 30.07.2021г. срещу определение обективирано в решение № 148729/14.07.2020г. постановено по гр.д.№ 580/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 53 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.

В частната жалба срещу определението постановено от първоинстанционният съд по реда на чл.248 от ГПК се посочва, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК досежно адвокатското възнаграждение, доколкото по делото не са събрани доказателства за реалното плащане на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276 от ГПК насрещната страна не депозира писмен отговор.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от „Д.-МБ“ЕООД с искове:

- с правно основание чл.79 вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.236 ал.1 от ЗЗД за сумата от общо 16225,71 лв., представляваща неплатени месечни наемни вноски, такса охрана, такса смет и консумативни разходи по договор за наем от 01.08.2016г. и договор за наем от 01.08.2017г. за периода 27.02.2017г. – 27.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.01.2019г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1817,49 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху дължимите за периода 27.02.2017г. – 27.08.2018г. по договор за наем от 01.08.2016г. и договор за наем от 01.08.2017г., считано от изпадане на забава за всяко месечно вземане до 04.01.2019г.

2 и като е счел, че са основателни е уважил същите в пълния им предявен размер.

Договорът за наем е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното наемно възнаграждение, не се включва в неговия фактически състав, а е изпълнение на породените от него договорни задължения.

За да възникне задължението за заплащане на уговореното наемно възнаграждение, наемодателят следва да е изпълнил договорното си задължение да предаде на наемателя вещта, предмет на наемния договор и да е осигурил свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, след което за наемателя се пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното наемно възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване.

В отговора на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК ответникът е заявил правоизключващи възражения относно действителността на договорите за наем, както и неизпълнение на задължението на наемодателя за предаване на веща, респ. прекратяването на договорите преди процесния период и недължимост на сумите, които поддържа и във въззивната жалба.

От представените по делото писмени документи – договори за наем – л.7-12 от делото на СРС се установява, че между страните са сключени писмени договори за наем от 01.08.2016 г. и от 01.08.2017 г., за ползването на недвижими имоти, находящи се в гр.

Божурище,, „Промишлена база“, представляващи: склад с площ 298 кв. в сграда № 16 и дворното място пред същия с площ от 200 кв.м. и склад с площ от 149 кв.м. в сграда № 16 и дворното място пред същия от 200 кв.м.

Съгласно клаузите на договор за наем от 01.08.2016 г. ответникът в качеството на наемател дължи заплащане на сумата от 650,12 лв. без ДДС – представляваща наеманата цена за ползването на имота, сумата от 250 лв. – такса за охрана и 8 лв. – такса смет – без ДДС, а по договора за наем от 01.08.2017 г. ответникът в качеството си на наемател дължи заплащането месечно на сумите: 550 лв. без ДДС –а наеманата цена за ползването на имота, сумата от 200 лв. – такса за охрана и 8 лв. – такса смет – без ДДС. Съобразно клаузата на т.

5.1. буква „в“ - идентична и в двата договора, наемателят следва да заплаща и всички консумативни разходи, свързани с ползването на имотите.

От горепосоченото се установява, че в цитираните два договора за наем, страните са обективирали и съгласуваната им воля, пораждаща договорно правоотношение /извън договорите за наем/ за услуга – предоставяне на охрана на наетите помещения срещу заплащане на определено по размер възнаграждение.

Относно действителността на договорите за наем и инкорпорираните в тях договори за услуга:

По възражението за липса на предмет на договорите за наем:

Съгласно даденото в ТР № 3 от 28.06.2017 г. по т. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл. 2 ал. 2 предл. първо ЗЗД и приложението и, невъзможността на предмета на сделка може да бъде фактическа или правна. Фактическа невъзможност на предмета е налице, когато предметът не съществува в реалната 3 действителност към момента на сключване на сделката, а правна невъзможност е налице, когато за възникването или за разпореждането с предмета съществува непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяване на обекта.

И двата цитирани писмени документи, обектът по повод на който същите за възникнали е ясно индивидуализиран – местоположение - град, зона, сграда и описание – квадратура и предназначение – склад и дворно място пред него. Несъмнено не се касае за един и същи обект по двата договора за наем, видно от описанието по т.1 от всеки от договорите, а за различни складове в една и съща сграда и които са годна вещ, предмет на договор за наем по смисъла на чл.228 от ЗЗД. За действителността на наемното правоотношение е ирелевантно дали наемодателят е собственик, поради което и направените възражения от ответника в тази връзка и с които се домогва да установи недействителност на правоотношението, са неоснователни.

Относно възражението за сключване на договор за наем от 01.08.2017г. и договор за услуга от 01.08.2017г. от лице без представителна власт от името на „Д.-МБ“ЕООД без представителна власт.

Видно от вписванията в Търговския ретистър, за периода до 20.12.2016г. –законен представител на ищцовото дружество е управителя му М.К.Б., а след тази дата такъв е Н.Д.Б.. В договор за наем от 01.08.2017г. като законен представител на „Д.-МБ“ЕООД е вписано лицето М.К.Б., като няма спор, че именно същата е положила саморъчния подпис от името на наемателя в цитирания договор. Посоченото обстоятелство не прави договора за наем автоматично нищожен, поради липса на съгласие. Според разпоредбата на чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

По делото са представени 17 броя фактури, въз основа на които ищецът претендира плащане на конкретни суми по договорите за наем и договорите за услуга, индивидуализирани по основание, размер и период с уточнителна молба с вх. № 30484/19.05.2022г. /предвид и направеното оттегляне на част от исковата молба – относно вземанията по фактура № 28158/26.09.2018г. на обща стойност 909,60 лв. и влязло в сила протоколно определение от 13.11.2019г. на СРС/. От представените 17 броя фактури – подписани са 8 броя – на л.14, 15,16,17,18,19,20, и 21 от делото на СРС,, съотоветно неподписаните са 9 бр. – на л.13,22,23,24,25,26,27,28,29. От заключенията по ССчЕ – основно и допълнително, неспорени от сраните и кредитирани и от настоящия състав като обективни и компетентни, се установява, че счетовдството на ищеца е редовно водено, процесните фактури / са осчеводени надлежно, включени в дневниците за продажба по ДДС, информацията е подадена до НАП и е внесъл начисления по фактурите ДДС в републиканския бюджет. От същото заключение по ССчЕ се установява, че ответникът също е осчетодовил процесните фактури и ползвал данъчен кредит.

Според разпоредбата на чл.182 от ГП вр. чл.55 от ТЗ К счетоводните записвания могат да служат като доказателство и за лицето или организацията, които са водили книгите, като в настоящия случай с оглед установеното редовно водено счетоводство от ищеца, подаването на декларации за продажби в съответния месец, внасяне на ДДС върху доставката, съдът приема, че счетоводните записвания са също доказателство по делото за съществуването на договорните правоотношения между страните и съответно неизпълнение от страна на ответника на задължението за заплащане на пълния размер на наемната цена респ. възнаграждението за услуга.

Разпечатката съдържа 42 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ece0607d-73e5-4070-ad30-4757c6134750