Решение № 426 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000286 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл.ГПК е образувано по две въззивни жалби – и двете насочени против Решение № 260632/12.10.2022 г., постановено по т.д. № 2209/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, с което „Даркблу Хоум“ООД, ЕИК 204918417 е осъдено да заплати на „Кредит Мениджмънт“ЕООД, ЕИК 175137252 по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.51 ТЗ сумата от 34 440 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по чл.3 от договор за финансово посредничество от 03.12.2018 г. и по иск с правно основание чл.92 ЗЗД - сумата от 15 618,17 лв., представляваща неустойка по чл.16 от договор за финансово посредничество от 03.12.2018 г., заедно със законната лихва върху сумите, считано от 23.10.2019 г. до окончателното им заплащане, като искът по чл.92 ЗЗД е отхвърлен над уважения размер от 15 618,17 лв. до пълния претендиран такъв от 29 704,50 лв.

Въззивната жалба с вх.№ 310157/07.11.2022 г., депозирана от „Даркблу хоум“ООД, чрез адв.П. от САК, е насочена срещу частта от обжалваното решение, с която предявените искове са уважени.

В нея се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и в отказ да бъдат допуснати такива на страната на този въззивник, независимо че са били поискани своевременно и касаели относими към предмета на производството факти.

Поддържа се в тази връзка, че с допълнителния отговор по исковата молба „Даркблу хоум“ООД е оспорило истинността - разб. - автентичността на представен от насрещната страна документ - констативен протокол № 1/21.03.2019 г., поради което и искането му в нарочна молба отпреди първото проведено открито съдебно заседание по делото, вкл. и в 1 самото с.з., за допускане на съдебно-графологична експертиза, която да отговори на въпроса дали подписът на лицето Ч. А. под този документ е изпълнен от сочения за негов автор, било своевременно направено.

Като допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, отказвайки да назначи поисканата експертиза, първоинстанционният съд създал и пречки страната да установи твърденията си, че страните по делото не били обвързани от каквито и да е договорни правоотношения.

Отделно от изложеното се поддържа, че в обжалваната му част първоинстанционното решение било постановено и в противоречие с материалния закон - ТЗ и ЗЗД, както и необосновано, поради което се иска и отмяната му.

По подробно изложените доводи в подкрепа на всяко едно от горепосочените оплаквания е поискано от въззивната инстанция отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му уважителан част и по същество отхвърляне на предявените искове.

В отговора към тази жалба насрещната страна е оспорила развитите доводи и поддържа правилност на решението на СГС в уважителната му част.

„Кредит Мениджмънт“ЕООД, чрез адв.Г. И., е подал насрещна въззивна жалба с вх.№ 263040/26.01.2023 г. срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, касаеща иска по чл.92 ЗЗД, с доводи за неговата неправилност и искане за отмяната му и постановяване уважаване на иска в пълния му предявен размер.

Поддържа се в тази му част обжалваното решение да е постановено при неправилно приложение на материалния закон - чл.20 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и се излагат подробни съображения в подкрепа на това оплакване.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване с осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.51 ТЗ и по чл.92 ЗЗД от „Кредит мениджмънт“ЕООД против „Даркблу хоум“ООД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са се обвързали от формален договор за финансово посредничество, сключен на 03.12.2018 г., по който ищцовото, в качеството си изпълнител се задължило спрямо ответното, като възложител, да извърши срещу възнаграждение финансово посредничество и обслужване, конкретизирано в общо пет пункта в чл.1 от договора - всички насочени към получаване на инвестиционен кредит от страна на възложителя, с конкретизирана сума от 820 000 лв., с цел строителство на жилищна сграда с подземни гаражи върху недвижим имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № 17, с РЗП от 1 950 кв.м.

Срокът за изпълнение на договор е определен до момента на подписване на договор за кредитиране от страна на възложителя с банкова институция, с което действие е пояснено, че договора се счита за изпълнен.

Страните уговорили възнаграждение за финансовата услуга в размер на 3,50 % без ДДС от фиксираната по договора за кредит с банката стойност, без авансово заплащане на част от сумата.

Твърдяло се е, че „Кредит мениджмънт“ЕООД изпълнило задълженията си по договора, като в резултат на предприети от него действия „Първа инвестиционна банка“АД одобрила ответното дружество за финансиране за сумата от 820 000 лева, каквато цел била заложена и в договора за финансово посредничество, в потвърждение на което между страните бил подписан констативен протокол № 1/21.03.2019 г. за приемане на изпълненото от страна на ищеца без забележки.

На осн.чл. 3 от сключения между страните договор възнаграждението от 3,5 % в размер на 34 440 с ДДС следвало да бъде платено в тридневен срок от подписването на договора с банката, т.е. не по-късно от 24.03.2019 г.

Ответното дружество не изпълнило това свое задължение в уговорения срок, вкл. и до момента на предявяване на исковата молба.

2

Твърди се, че за всеки просрочен ден върху уговореното възнаграждение му се дължи неустойка в размер на 0,5 % или 143,50 лева на ден, като започва да се начислява след изтичане на падежа - 24.03.2019 г., съгласно чл. 16 от договора. Така изчислен размерът на дължимата неустойка била 29 704,50 лева, начислени за период от 206 дни, считано от 30.03.2019 година.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото посочените суми на заявените основания.

В отговора по исковата молба, депозиран в СГС на 19.03.2020 г., чрез управителите А.

Б. и Ч. А. предявените искове са оспорени, като неоснователни.

Заявено е, че ответното дружество не е изпаднало в забава за изпълнение и не е неизправна страна, тъй като не е получило покана за доброволно изпълнение или друго искане от ищеца.

Заявено е, че констативният протокол от 21.03.2019 г. констатира само първия етап от дължимото изпълнение от страна на ищеца и не е изпълнил задълженията си, конкретизирани като - финансови консултации по възможности за кредитиране относно кредит в размер на 820 000 лв. и финансово посредничество при договаряне на условия за подписан договор между „Даркблу хоум“ООД и Първа инвестиционна банка.

Оспорена е доказателствената сила на протокола с твърдения, че не доказва фактическият състав по изпълнението от страна на ищеца да е приключил - -заглавната страница показвала, че това е първият протокол от много други такива.

Поддържано е, че договорът бил предварителен по своя характер, а освен това не бил подписан Ч. А..

Поддържано е да е налице пълно неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца така, както било уговореното в чл. 1 от договора - нямало извършени от страна на ищеца финансови консултации и представени доказателства, че сключеният с банката договор е при най-изгодни условия, поради което ищецът не е действал с грижата на добрия стопанин и не е спазил уговорката в чл. 8 от договора.

Счита претенцията за главница за преждевременно предявена, т.к. ответното дружество не получило цялата заемна сума, а само част от нея - 400 000 лв.

По същата причина и не се дължала неустойка, чийто размер на отделно основание оспорва, като прекомерен.

Въведено е възражение за нищожност на договора, поради противоречието му с добрите нрави и търговския обичай.

В допълнителната искова молба ищцовото дружество поддържа всички свои твърденията, изложени в исковата молба и оспорва въведените възражения от страна на ответника.

Поддържа отново предметът на договора между страните да е изпълнен с подписване на договора за кредитиране с банковата институция от страна на възложителя. Липсата на разграничение между одобряването и сключването на банков договор за кредит, респ. усвояването му, не съставлявало основание за превратно тълкуване на поетото от ответника договорно задължение за заплащане на възнаграждение на изпълнителя.

Поддържа сключената между страните сделка да има търговски характер, по отношение на която е приложима нормата на чл. 301 от ТЗ, вкл. и поддържа след подписване на договора търговците, вкл. ответника, да са осъществявали действия в изпълнение на сключения договор.

В отговора по допълнителната искова молба ответното дружество е заявило, че е разбрало за процесния договор с исковата молба. Затова не дължало търсеното възнаграждение от ищеца, защото за него не били възникнали права и задължения по договор за финансово посредничество.

Поддържа отново, че договора за финансово посредничество не бил подписан от управителя Ч. А., поради което и бил нищожен, поради липса на съгласие.

Идентично възражение се въвежда и за констативния протокол № 1 към договора, 3 както и протокола за постъпила молба за кредит.

В негова подкрепа се поддържа двамата управители на ответника да осъществяват съвместно органно представителство, а отсъствието на волеизявление на едно от тези лица водело до липсата на валидно изразена воля от името на представлявания. Затова и нормата на чл.301 ТЗ била неприложима. И т.к. ответното дружество разбрало за договора едва от исковата молба, то с депозирания допълнителен отговор изрично се противопоставяло на извършеното действие - подписването на договора.

Обосновава основателността на възражението за нищожност за уговорката за неустойка с „нравствена недопустимост“.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това – въззивниците съответно ответник и ищец в първоинстанционното производство, са останали недоволни от уважителната, респ. - отхвърлителната част на атакуваното решение, поради което и следва, че решението се обжалва в неговата цялост.

Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка на оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази следното от фактическа и правна страна:

Противно на поддържаното от въззивника-ответник /възражение, формулирано едва с отговора по допълнителната искова молба/, въззивната инстанция приема страните по делото да са се обвързали от валиден формален договор за финансово посредничество, сключен на 03.12.2018 г.

По същия „Кредит мениджмънт“ЕООД, като изпълнител, се е задължил към „Даркбул хоум“ООД, като възложител да извършва срещу възнаграждение финансово посредничество и обслужване.

Предметът на договора е определен в чл.1 и по-конкретно в петте точки, съдържащи се в него, а именно: изпълнителят да консултира възложителите /освен ответното дружество и „Интерстройпроект 90“ООД/ относно начина на кредитиране – възможности за получаване на кредит, видове кредит, цел на кредити и др.; изготвяне на финансови анализи и бизнес планове с цел получаване на кредит от страна на възложителя; да договори всички условия по договора за кредитиране, а именно инвестиционен кредит в размер на 820 000 лв., като представлява възложителя пред „Първа инвестиционна банка“АД; целта на кредита е строителство на жилищна сграда с подземни гаражи, находяща с в гр. София, ж.к.