Присъда № 213 от 28.09.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 213/28.09.2023 г. по НОХД № 4923/2022г. по описа на ПРС, ХХII н.с.

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.Р.В., ЕГН:**********, и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК за това, че в периода от месец март 2021 г. до месец юли 2022 г. включително, в гр. Пловдив, обл. Пловдив, след като е бил осъден с решение № 844/12.03.2018 г. по гр. дело № 17906/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, влязло в законна сила на 12.03.2018 г., да издържа свой низходящ – ** М.С.В., ЕГН: **********, като заплаща месечна издръжка чрез нейната ** и законен представител – М.М.В., ЕГН:

**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 17 /седемнадесет/ месечни вноски по 130 /сто и тридесет/ лева всяка или всички месечни вноски на обща стойност 2210 /две хиляди двеста и десет/ лева, като деянието е извършено повторно, след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - с Присъда № 12/02.03.2021 г. по НОХД № 5024/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, влязла в законна сила на 18.03.2021 г.

Производството по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл.

372, ал. 4 от НПК като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло внесеното срещу подсъдимия В. обвинение, тъй като го намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали, като подсъдимият изцяло го признава. Предлага, с оглед дееца и неговото предишно осъждане, съдът да постанови наказание „Пробация“, за срок от 2 години с двете задължителни пробационни мерки, безвъзмезден труд в полза на обществото за 100 часа годишно, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“. Прави искане да се приспадне времето, през което подс. В. е бил задържан до постановяване на присъда.

Защитникът на подс. В., адв. Ю. заявява от името на поздащитния си, че същият изцяло признава фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, подкрепени от събраните в досъдебното производство доказателства.

Моли съдът да отчете, че същият е възстановил частично дължимата издръжка, но предвид задържането му на 03.07.2023 г., е станало невъзможно плащането на остатъка от сумата. Моли делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като съдът определи наказание „Пробация“ за срок от 1 година и 2 месеца само с двете задължителни пробационни мерки, както и наказание обществено порицание.

Също така моли да се приспадне времето, през което подс. В. е бил с мярка 1

„Задържане под стража“ до постановяване присъдата и да бъде освободен веднага, ако не се задържа на друго основание.

Подсъдимият В. се солидализира със становището на защитника си. В последната си дума, моли за минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият С.Р.В. - роден **, живущ в **, б., с б.г., средно образование, разведен, осъждан, безработен, ЕГН: **********.

Подсъдимият С. В. и свид. М.М.В. били законни съпрузи от 16.07.2015 г., когато сключили брак с Акт за граждански брак № 0079/16.07.2015 г. От брака им двамата имали общо дете - ** им М.С.В., родена на ** Около две години след като сключили граждански брак, взаимоотношенията между обв.

С.ов и свид. М. В.а се влошили, поради което свид. М. В.а подала молба за развод в Районен съд гр. Пловдив. С Решение № 844/от 12.03.2018 г. по гр. дело № 17906 от 2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, I-ви брачен състав бракът между подс. С. В. и свид. М. В.а бил прекратен. Със същото Решение съдът предоставил упражняването на родителските права, по отношение на роденото от брака им дете М.С.В. с ЕГН: ********** на **та свид. М. В.а, като определил местоживеене на детето при **та. С цитираното съдебно решение подс. С. В. бил осъден да заплаща на малолетното си дете М.С.В. с ЕГН: ********** чрез нейната ** и законен представител свид. М.

В.а, месечна издръжка с размер на 130 лв., платима от 1-во до 5-то число на текущия месец, за който се дължи издръжката до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката. Съдебното решение е влязло в законна сила на 12.03.2018 г.

Подсъдимият В. бил запознат със съдържанието и факта на влизане в законна сила на съдебното решение, като няколко месеца след това заплащал дължимата за ** му месечна издръжка, след което преустановил плащанията.

Предвид съзнателно неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка за ** си в размер на повече от две месечни вноски подсъдимият В. бил осъден с Присъда № 12 от 02.03.2021 г. по НОХД № 5024/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, XVII н.с. бил признат за виновен, затова че от месец юли на 2019 г. до месец февруари на 2020 г., вкл. в гр. Пловдив, след като е осъден с Решение № 844/12.03.2018 г., постановено по гр. дело № 17906/2017 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, влязло в законна сила на 12.03.2018 г. да издържа свой низходящ - ** си М.С.В., ЕГН **********, чрез нейната ** и законен представител - М.М.В., ЕГН: **********, с месечна издръжка в размер на 130 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 /осем/ месечни вноски от по 130 лева всяка, както следва: за месец юни на 2019 г., за месец август на 2019 г., за месец септември на 2019 г. за месец октомври на 2019 г., за месец ноември на 2019 г., за месец декември на 2019 г, за месец януари на 2020 г. и 2 за месец февруари на 2020 г., всички на обща стойност 1040 лева престъпление по чл.183, ал.1 от НК. На основание чл.54 от НК на подс. В. било определено и наложено наказание „Пробация“ в размер на ЕДНА ГОДИНА при двете основни пробационни мерки. Присъдата влязла в законна сила на 18.03.2021 г.

След влизане в сила на присъдата подс. В. превел на свид. М. В.а сумата за издръжка на ** им за периода, за който бил осъден, както и всички дължими месечни вноски за периода до месец ноември 2020 г. включително.

За месец декември на 2020 г. подс. В. не заплатил месечна издръжка, след което отново чрез „ИзиПей“ заплатил сумата от 260 лева, представляваща издръжка за месеците януари и февруари на 2021 г. От този момент подс. В. преустановил плащанията на месечна издръжка за ** си М. В.а. Детето се отглеждало на адреса, на който живее свид. М. В.а в **, като предстои през учебната 2022-2023 г. да бъде ученичка в **. В отглеждането помагали **та на свид. М. В.а - свид. Ч.Г., която понякога давала пари според възможностите си. Подс. В. не закупувал за ** си дрехи, подаръци и други необходими за нормалното й физическо, психическо и нравствено израстване принадлежности и рядко търсил контакт с нея, като дори не се обаждал за рожден ден и други празници. Същият заявявал, че няма възможност да заплаща месечна издръжка, тъй като не работел.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установено въз основа на извършеното от подсъдимия цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл. 371, т.2 от НПК, което самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата, предвид това, че напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства - гласните доказателства показания на свидетелите М.М.В., В.Р.П., Ч.П.Г. от обясненията на подсъдимия В., както и от писмените доказателства, събраните на досъдебна фаза: Определение № 3600/06.07.2021г. по НОХД № 2932/2021г. на Районен съд Пловдив; 2 бр. разписки, съответно за сумите от 260 лв. и 1690 лв., копие лична карта М. В.а, копие на удостоверение за раждане Серия № ********** на М.С.В.; копие на Решение № 844 от 12.03.2018г. по гр. д. № 17906 по описа за 2017г. по описа на Пловдивски районен съд, I бр.с.; заверен препис на Присъда № 12/02.03.2021 г. по НОХД № 5024/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XVII наказателен състав; справка за съдимост, характеристична справка; отговор от Бюро по труда гр. Пловдив с изх. № 1006-11-168А1/ 09.06.2022г. ; отговор от ТД НАП гр. Пловдив с изх. № 97-60171№ 1/ 10.06.2022г.; Справка АИС-КАТ за собственост ; отговор от Агенция по вписванията с изх. № 11-02-769/ 07.06.2022 г. , справка по данни за физическо/ юридическо лице за всички служби по вписванията ; Експертно решение на ТЕЛК № 2186/076/26.04.2018г., Експертно решение на ТЕЛК № 0141/015/29.01.2019г., Експертно решение на ТЕЛК № 3735/122/04.07.2019г., Експертно решение на ТЕЛК № 3414/108/16.06.2022г.; справка ЦПЗ гр.

3

Пловдив; разписка № 0100019394414360/02.08.2023, представляваща частично плащане със сумата от 500 лв.

От наличните по делото доказателствени материали, както и от самопризнанието на подсъдимия, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така възприетата фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, тъй като в периода от месец март 2021 г. до месец юли 2022 г. включително, в гр.

Пловдив, обл. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 844/12.03.2018 г., постановено по гр. дело № 17906/2017 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, влязло в сила на 12.03.2018 г. да издържа свой низходящ – малолетната му ** М.С.В., ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка чрез нейната ** и законен представител – М.М.В., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17 месечни вноски в размер на по 130 лева всяка, или всички месечни вноски на обща стойност 2210 лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Присъда № 12/02.03.2021 г. по НОХД № 5024/2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, влязла в законна сила на 18.03.2021 г.

Подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на това деяние, като през инкриминирания период в гр. Пловдив, обл. Пловдив, не е изплащал дължимата от него издръжка за детето си М.С.В. в размер от по 130 лв. за всяко едно от тях, който размер е бил определен с решение № 844/12.03.2018 г. по гр. дело № 17906/2017 г. по описа на Районен съд - гр.

Пловдив, I брачен състав, влязло в законна сила на 12.03.2018 г., за чието съществуване той е знаел, тоест знаел е за задължението му - за неговото основание и размер.

Съдът намира, че правилно е определено от обективна страна и мястото на извършване на престъплението. Според правилата на гражданското право, ако не е уговорено друго местоизпълнение между страните, паричните задължения са носими, а не търсими, т. е. тяхното принципно местоизпълнение е по местоживеене на кредитора. По делото се установи, че низходящата на подсъдимия М.С.В. е живеела заедно с ** си М.М.В., където и престъплението е било извършено. Същото е формално и с факта на осъществяване на изпълнителното си деяние е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпване на други вредоносни последици.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на 4 пълнолетие на М. се дължи безусловно от родителите. В тази връзка преценката за финансовата възможност на подсъдимия да изплаща издръжката вече е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка. Действително по делото са налични няколко експертни решения на ТЕЛК, вкл. и за процесния период, в които се свидетелства за 40 % трайно намалена работоспособност на подсъдимия В., но това не го поставя в абсолютна обективна невъзможност да изпълни паричното си задължение през инкриминирания период. Освен това, прави впечатление, че конкретните експертни решения, не са подкрепени с каквато и да било медицинска документация. По-нататък, видно от приложените писмени доказателства, през процесният период подсъдимият В. не е предприел действия за регистрация в бюрото по труда, съобразена със здравословното му състояние. Регистрацията от своя страна все пак осигурява законови възможности за търсене и намиране на работа или за намаляване на дължимата издръжка, от което всъщност не се е възползвал подсъдимия. В работоспособна възраст е, макар и не на 100 % работоспособен. Подс. В. е разполагал и с активи в имуществото, в процесния период, но видно от справка по данни на физическо/ юридическо лице от Агенция по вписванията, същият е прехвърлил 1/9 ид.ч. от селскостопанска сграда, местност Могила, гр. Пловдив с вх. № 2226/ 15.06.2021г. на Агенцията. Показанията на свид. М.