Решение № 5750 от 24.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5750 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100108468 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Л.Е.Е. С.В.Т.Л.Ш. – търговско дружество, регистрирано в Република Турция срещу Окръжен съд – Ямбол и Народното събрание на Република България.

В същата се поддържа, че ищецът е собственик на МПС – автобус Мерцедес Бенц, модел Травего 15 СХД, на един етаж, сив цвят, с номер на рама: NMB63201013242388, с мотор номер: 4579440096251, с рег. номер, издаден от властите в Република Турция: *******. Твърди, че с така описания автобус през м. юли 2018 г. през Република България е извършен международен превоз на пътници от Република Турция до Република България. Водачът на превозното средства Ш.А.М., български гражданин, е бил привлечен като обвиняем и осъден с влязло в сила Определение №86/25.08.2018г., постановено по нохд №208/2018г. на ОС – Ямбол за признат от него осъществен престъпния състав на чл.242, ал.1, буква Д от НК. Със същия съдебен акт ОС – Ямбол на осн. чл.242, ал.8 от НК е отнел в полза на Държавата процесния автобус. В хода на досъдебното производство автобусът е бил оценен на сумата от 160 000 лв., която оценка ишецът оспорва, като счита, че реалната пазарна стойност на вещта е 300 000 лв. Твърди, че не е бил конституиран като страна в наказателния процес, поради което и не е имал възможността да оспори нито оценката, нито отнемането.

Счита, че с одобряването на споразумението за решаване на наказателното дело, в частта за отнемане в полза на Държавата на предмета на престъпление, което не е собственост на осъденото лице, ОС – Ямбол е допуснал достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Нарушение е осъществено и от страна на Народното събрание /НС/ на РБ, което не е 1 упражнило правомощията си и задълженията си да съобрази националното право и по-специално чл. 242, ал.8 от НК с общностното право.

Ето защо, претендира в обезвреда за извършеното нарушение ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетения, както следва: 1. обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 300 000 лв., представляваща стойността на противоправно отнетото превозно средство, както и 2. обезщетение за лишаване от ползите от използването му за периода от 25.07.2018г. до датата на исковата молба – 24.07.2023г. в размер на 150 000 лв., изчислено като еквивалент на законната лихва върху претендираното обезщетение.

Претендира се законна лихва считано от датата на исковата молба до оконачателното изплащане на присъденото обезщетение, както и разноските по делото.

С протоколно определение от о.с.з., проведено на 11.10.2024г. е допуснато намаляване на исковете по размер, както следва – до сумата от 185 664 лв. по първия иск, респ. до 95 900 лв. по втория.

Ответникът Окръжен съд - Ямбол оспорва исковете. Поддържа, че не е налице „достатъчно съществено“ и явно нарушение н а норма от правото на Е С . Възразява, че ищецът не е представил доказателства за размера на претендираните вреди. Възразява за липса на добросъвестност по отношение на правоимащото лице, като счита, че в тежест на ищеца е да докаже такава.

Извън горното, счита, че ищецът не е изчерпал всички процесуални средства за защита, които му предоставя българския закон, като не е поискал от прокурора връщане на превозното средство по реда на чл.111, ал.2 от НПК.

Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално – наред със съда да бъде осъден солидарно и втория ответник – Народното събрание.

Ответникът

Народно събрание оспорва допустимостта на производството и основателността на предявените искове. Счита, че не е легитимиран да представлява Държавата като процесуален субституент в производства по ЗОДОВ. Освен това, за ищеца съществува друг ред за обезвреда – чрез претенция срещу виновния извършител. Поддържа, че гражданският съд не може да преценява правилността на присъда на наказателния съд. Сочи, че ищецът не е конкретизирал правна норма на правото на ЕС, която да е нарушена. Оспорва да е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС от страна на НС, както и причинноследствена връзка между евентуални имуществени вреди на ищеца и противоправно поведение на НС. Оспорва иска за обезвреда на имуществените вреди, представляващи лишаване от ползването на отнетата вещ, които не са конкретизирани по вид – дали става дума за пропуснати ползи или законна лихва върху търсеното по т.1 обезщетение. Евентуално, прави възражение за погасяване по давност на претендираната законна лихва върху размера на търсените обезщетения.

Участващият в производството като контролираща страна на осн. чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор намира исковете за неоснователни и недоказани.

2

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с пр. осн. чл.2в от ЗОДОВ.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: допуснато от страна на ответниците нарушение на правна норма на ЕС, с която са нарушени предоставени права на частноправен субект, което нарушение е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението на Държавата чрез нейните процесуални субституенти и вредата, претърпяна от ищеца.

Ищецът носи тежестта да установи обстоятелствата, че е собственик на процесния автобус, като с окончателен съдебен акт собствеността му е била отнета; че с постановяването на тази мярка е нарушена правна норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; че нарушението е съществено; че са настъпили вреди в пряка причинноследствена връзка с нарушението, както и размерът на вредите - пазарната стойност на имуществото към момента на извършване на нарушението.

Ответниците носят тежестта да установят фактите, на които основават възраженията си, вкл. твърдението за недобросъвестност на ищеца.

По процесуалната легитимация на ответниците:

Възраженията на ответника НС за липса на процесуална легитимация са неоснователни.

С Решение № 71/06.04.2020 г. по гр.д. № 3804/2019 г. на ВКС, IV ГО, ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, по въпроса: държавен орган ли е Народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди, ВКС приема, че: „Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа). Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Всъщност, когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото (каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните 3 действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение.“ Ищецът се позовава на противоправно бездействие от страна на ответника Народно събрание, което не е синхронизирало националната правна уредба с правото на ЕС. Ето защо, ответникът НС е процесуално легитимиран като субституент на държавата да отговаря по предявените искове.

По иска с пр. осн. чл.2в ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 185 664 лв., представляващо пазарната цена на отнетата вещ към датата на отнемането:

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че с окончателно Определение №86/25.07.2018г., постановено по нохд №208/2018г. на ОС – Ямбол, е одобрено споразумение, по силата на което Ш.А.М., български гражданин, се признава за виновен в осъществен престъпния състав на чл.242, ал.1, буква Д от НК, за което му се определя наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца, като изпълнението на наложеното наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Със същото определение на осн. чл.242, ал.8 от НК ОС – Ямбол е отнел в полза на Държавата процесния автобус, в качеството му на превозно средство, послужило за превозването на стоките, предмет на контрабанда.

Собствеността на ищеца по отношение на същия автобус се установява безспорно от приетите по делото данъчна фактура и регистрационен талон (л.79-82). Следователно, с цитирания по-горе съдебен акт на наказателния съд в полза на държавата е отнето имущество, собственост на ищеца.

Съгласно чл.242, ал.8 от НК превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

В частта "и когато не е собственост на дееца" нормата е обявена за противоконституционна с решение № 12 от 30 септември 2021 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 10 от 2021 г. (Обн. ДВ. бр.84 от 8 октомври 2021 г.).

Спорно между страните е дали приложението на разпоредбата, в същата част, осъществява достатъчно съществено нарушение на конкретна норма от правото на Европейския съюз.

С Решение от 14 януари 2021 г. по дело № С-393/2019 СЕС по отправено преюдициално запитване от Апелативен съд-Пловдив за тълкуването на член 17, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и във връзка с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления и Директива 2014/42/ЕС, се приема, че „съгласно 4 член 52, параграф 1 от Хартата могат да бъдат налагани ограничения на упражняването на признатите от нея права и свободи, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право. … Предвид значителното засягане на правата на лицата, до което води конфискацията на имущество, а именно окончателно отнемане на правото на собственост върху него, следва да се отбележи, че що се отнася до добросъвестното трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява, по отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото право на собственост. … При тези условия следва да се приеме, че в рамките на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 конфискацията не може да обхване имуществото на добросъвестните трети лица. С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице.“ (пар.52-58 от решението).